:Знаете;че един от апсектите на стерилитета е проблем на работното място.Честите консултации и лечението са свързани с остсъствие и болнични.При мен от миналата година се появи този проблем.Колежките ;с които с които работя не ме разбират..само три ми влизат в положение и ми правят компромиси със смяна дежурства и т.н.Много взеха да се оплакват на шефа ми и той им повярва.И така се стигна до преди чпет месеца да подам молба за неплатен отпуск.Много се чудих какво решение да взема;проблема е сериозен и вие знаете изисква стриктно и точно спазване на лечението.Аз съм се заела сериозно с нещата и гоня успех.Не получих обаче от колегите подкрепата;от която се нуждаех..само любопитство;злоба и оплаквания.Още преди четири години те бяха наясно какъв проблем ще ми дойде на главата сле гинекол. операция и последвалата химиотерапия.Ще ми е полезно да ми споделите имате ли подобни проблеми и как се справята с тях?Вижте аз знам ;че шефа ми иска да му върви работния процес..а аз искам да имаме бебе!Освен това..въпросът е емоционален и най-неприятното в случая е ;че съм мед. лице и те също са такива..и би трябвало да прояват разбиране.Защо сега аз да стоя без пари ..като ми трябват пари за консултациите в София?Не ми уважи шефът ми болничен след хистероскопия и полипектомия?!Не го намирам за нормално...Извинете ми ако ви се оплаках..но аз мисля ;че би трябвало да се опитат да ме разберат..или греша???

Вижте аз знам ;че шефа ми иска да му върви работния процес..а аз искам да имаме бебе!

Не се трови излишно, както и не губи енергия за колеги и началници.
Колеги и началници до време едни, после други.
Вярно, че пари няма и все не достигат, особено при борбата със стерилитета.
Истината е в даването на живот. Няма по-ценно от това.
Това е непреходността.
Издигни се над тях.
Ти всъщност вече си се издигнала, ти си много над тях, ти ще оцениш живота в лицето на  твоето така чакано дете и ще бъдеш много, много щастлива.
Те ще си останат там долу в дребнотемието и злословенето.

Здравей Диди! Мен също не ме разбраха и предполагам им е трудно защото не са го изпитвали на свой гръб. Опитай се да говориш с шефа ти насаме и ако е човек би трябвало поне мъничко да ти влезе в положението. А на кокошките около теб изобщо не им се дразни, игнорирай ги. Аз имам друг проблем - вече нямам желание за работа.

Не ми уважи шефът ми болничен след хистероскопия и полипектомия?!

Диди, как така? Има ли право да не ти признае болничен? Консултирала ли си с е с юрист?

За мен е особено актуален проблема за връзката между борбата със стерилитета и отношенията на работното място. В момента напускам втора работа поради тази причина. Удивена съм как болката за един може да стане повод за насмешка,любопитство и нездрав интерес за друг. Миналата година преди опит споделих с шефа си и го помолих за да ми съдейства за закъсненията,отсъствията, както и да не споделя с останалите ми колеги. Работех за този човек от три години и мислех,че го познавам добре. Той е високообразован,силно ерудиран и предприемчив (не само по мое мнение). Смятах,че мога да му се доверя, а и нямах избор. Той изрази съчувствие и съпричастност. Само след броени дни цялата фирма знаеше. Започнах процедурата и въпросният шеф промени коренно отношението си. Силно увеличи обема на работата ми, поиска да върша неприсъщи за дейността ми неща, както и да поема част от задачите на колегите. След вечерните инжекции се връщах в офиса и продължавах. Накара ме със стимулираните яйчници (имах 15 фоликула) да вдигам тежки кашони с документи и да ги пренасям през два етажа. И напуснах...В следващата ми работа положението беше аналогично - ежедневен психо тормоз под една или друга форма. Не съм лигла - фактът,че се подлагам на четвърта пункция и не се отказвам, го доказва. Но вече не вярвам,че има хора,които биха били добронамерени към мен в тази ситуация,без лично да имат отношение към стерилитета. Не знам как да продължа в професионално отношение. Ще изчакам да минат дните до теста и ще обсъдим със съпруга ми какво да правим. Сега искам да елиминирам всякакво притеснение и да храня надеждата си

Извод: не казвайте на никой!
Никой няма да ви разбере, освен този, който върви по същия път.
Тоест подкрепата е тук.

Извод: не казвайте на никой!

Абсолютно съм на този принцип в работата. Работодателят гледа да върви работата. Дреме му на него, че аз се опитвам да забременея. Спасявам се както мога - болничен, отпуск, договорка с някой колега без много-много да обяснявам. Ако се наложи не бих се поколебала да напусна работа, да имам дете ми е приоритет номер едно.

Не се трови излишно, както и не губи енергия за колеги и началници.Колеги и началници до време едни, после други.

Никой няма да ви разбере, освен този, който върви по същия път.
Тоест подкрепата е тук.

Работодателят гледа да върви работата. Дреме му на него, че аз се опитвам да забременея.

По възможност гледай да си изпълняваш работните задължения и обяснения много не давай,няма да те разберат...

Извод: не казвайте на никой!

Не става понякога. На болничните пише sterilitas primaria. Отделно има хора дето дай им само с клюки да се занимават. Аз лично предпочетох да говорим по тази тема с колегите си в очите, отколкото да става всичко зад гърба ми и кой знае колко достоверно. Но съм улучила на колеги де. Много зависи от ситуацията и хората.

Но съм улучила на колеги де. Много зависи от ситуацията и хората.

Явно и аз съм случила на добри колеги. Съжалявам за това което преживявате  Не е човешко в токъв момент да си подложен и на допълнителен стрес 

Не става понякога. На болничните пише sterilitas primaria.

Ако си поискаш - може да ти пишат друга диагноза. Един път присъствах на такава уговорка.
Ако не стане от клиниката, мисля, че джи-пито винаги ще се съгласи да ти напише болничен.

Аз засега нямам проблем с работата, защото не отсъствам много!От колегите никой не знае - не смятам, че биха разбрали за какво става въпрос, пък и аз не обичам да споделям...Гледам часовете ми на прегледи да не бъркат много работата..Ето сега в сряда пак съм на преглед, но чак в 19 и 45...

Проблеми в работата нямам - просто никой нищо не знае (няма и да узнае). Но се оказа, че имам проблем с приятелките си: едната не покани единствено нас на рождения ден на дъщеричката си с директното обяснение: "Ами вие нямате деца, какво ще правите сред нас", а майката на втората един ден много "мило" ми сподели мислите си: "вие и двамата работите много, а нямате деца - при това положение е редно да подпомагате финансово дъщеря ми и зет ми, защото те имат две и животът им има смисъл" - да се смееш ли, да плачеш ли?! Не мога да кажа, че се разстроих кой знае колко(наранява те само това, което допуснеш да те нарани), но това "потвърди, прошнурова и прономерова" категоричното ми мнение, че моите проблеми са си мои, че споделянето е болезнено, и че дори близките приятели, дори да имитират разбиране, всъщност се "развличат" с чуждите проблеми, повече като храна за разговор и прогонване на скуката, отколкото с опит да се докоснеш до вътрешния свят на другите. Чуждата болка, по някъкъв начин събужда нездраво хорско любопитство и само човек понесъл подобна болка може да я разбере, зачете и прояви деликатност. Това е положението..., за съжаление.

За съжаление хората са жестоки...
Моя шеф е като робовладелец, няколкократно е заявявал, че 'фирмата болнични не плаща' ... Когато ми направиха абразио след 'missed' на втория ден ми се обади уж да провери как съм, а директно ме запита кога смятам да се върна в офиса, вмъквайки, че след като съм се отървала от 'НЕДОРАЗУМЕНИЕТО' мога отново с пълна сила да се отдам на служебните си задължения и нов човек няма да се налага да търси ....

Коментара просто е излишен...
Хора, за които 'състрадание', 'съпричастност', 'съчуствие', 'взаимност' са екзотични думи, не са склонни да проявят и капка уважение към усилията, които други полагат за да стигнат до най-голямото чудо на Природата - щастливия миг на раждането на нов живот.
А всеки има право на щастие .........

Затова сме и тук, в този форум
 
   

 :(Благодаря на всички ;които ме успокоиха давайки своите отговори!Момичета аз реших сега да изчакам;да видя какво ще стане с втория ин-витро опит и тогава започвам да се търся друга работа!този емоционален проблем иисква поне спокойствие на работното място.Не са ми приятни клюките и интригите;използвайки проблема който мима?!И знаете ли кое е най-жалкото;че всички те са мед.лица вкл. и шефът ми който е хируург..и не могат да ме разберат!?ще се опитам да съм силна и като изтече непл.ми отпуск..ще запомна на ново място !Това е !

Диди, успех на втория опит !!Мисли си за хубави неща и релаксирай!!Не се натоварвай, защото ти предстои най-хубавото!!
И да се похвалиш, ще чакаме хубави вести

Човек, който не е на `нашето дередже`, не може да разбере.

Пожелавам ви да срещате всеотдайни и съпричасни работодатели, приятели и роднини, които да са поне тактични.
И им пожелавам, да не узнават колко е трудно да имаш дете

Миналата година преди опит споделих с шефа си и го помолих за да ми съдейства за закъсненията,отсъствията, както и да не споделя с останалите ми колеги. Работех за този човек от три години и мислех,че го познавам добре. Той е високообразован,силно ерудиран и предприемчив (не само по мое мнение). Смятах,че мога да му се доверя, а и нямах избор. Той изрази съчувствие и съпричастност. Само след броени дни цялата фирма знаеше. Започнах процедурата и въпросният шеф промени коренно отношението си. Силно увеличи обема на работата ми, поиска да върша неприсъщи за дейността ми неща, както и да поема част от задачите на колегите. След вечерните инжекции се връщах в офиса и продължавах. Накара ме със стимулираните яйчници (имах 15 фоликула) да вдигам тежки кашони с документи и да ги пренасям през два етажа.

Отвратена съм от отношението на някои хора, как е възможно това  да ти дават допълнителна работа, след като правиш стимулация за ин витро. мила, желая ти цялото щастие на света и дано този опит е последен.

Здравей Диди, желая ти успех и дано всичко се нареди скоро! Иначе съм потресена от това, че медицински работници може да имат такова отношение. Аз явно съм случила на работодател и на колеги. Тая година като ми правиха лапарото нито болничен ми поискаха нито като отпуска било то платена или неплатена ми ги писаха тия 3 дена в които ме нямаше. Тук е достатъчно да се обадиш, че имаш някакъв проблем и толкова. Иначе знаят че имам здравословни проблеми, не знам до колко осъзнават какви са точно, въпреки че им обяснявах, но важното е че не ми създават пречки, ако ми се наложи да изляза на лекар или нещо такова... А лошото е че бебето напоследък ми е станало фикс идея и немога да се съсредоточа над работата си и само се ровя в интернет (аз съм програмист)...

Поздрави на всички и дано скоро и на нашата улица изгрее слънце!

 :DБлагодаря ви за подкрепата и за милите думи!Същото желая и на вас ;да се зрадвате в най-скоро време и да се разреши проблема ни!