www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Tarja в Януари 29, 2007, 17:19:07 pm
-
"Стига си мрънкала, ще стане от самосебе си!";
"Ти знаеш ли колко двойки са чакали години преди да забременеят, закъде си се разбързала с тези доктори!";
"Не може да се има доверие на лекарите!";
"Рано ти е още за сериозни интервенции и процедури!";
"Докторите ще те излъжат, че си болна за да ти вземат парите, пък на теб нищо ти няма, само дето си притесняваш!"....
И още цял куп подобни изказвания от хората, които трябва най-много да ме подкрепят - родителите ми. Трудно ми е да повярвам, че са толкова закостенели - майка ми е само на 44 (родила ме е на 19 милата), учителка с две висши образования, а ми говори сякаш живее в началото на миналия век! Иска ми се да си споделя с тях, да получа съчувствие, да поплача на раменете им ако щете, но не мога.
Утре ми предстои ХСГ и споделих с нашите. Те като скочиха: "Ма недей да правиш глупости!!!". Обяснявах за съмненията за хидросалпингс, за последствията от него, за това, че ако го имам мога цял живот да си чакам да стане от самосебе си и така ще си умра чакайки... Не ме разбраха и спрях да говоря. Зарекох се повече нищо да не им споделям. Ще си се борим сами с милото :kiss:
Вече станаха 2 години откакто опитваме. Лекарите при които съм била досега не ми вдъхнаха доверие, но ето че открих мястото и доктора, където се чувствам добре и на който усещам, че мога да се доверя (не без ваша помощ :sunshine:).
За себе си смятям, че върша правилното нещо и любимият човек ме подкрепя безрезервно, само ме боли, че очаквах от близките си да ми вдъхнат кураж, а те вместо това... меко казано ме разстроиха
Благодаря ви, че ме излушахте мили момичета.
Желая ви само хубави емоции и мноооого бебета!!!
-
...учителка с две висши образования...
Ето ти я диагнозата.
Светле, а защо смяташ, че родителите ти са именно хората, които трябва да те подкрепят? Питам просто от любопитство.
-
Ще си се борим сами с милото :kiss:
Вече станаха 2 години откакто опитваме.
Светле, аз си мисля, че най-важна е подкрепата на мъжа до теб. Родителите ти щом не те разбират, ми не споделяй с тях. Майка ти не те разбира, защото е родила на 19 години, тоест абсолютно безпроблемно е забременяла. Радвам се, че си намерила своя лекар. Продължавай смело напред!
-
"Стига си мрънкала, ще стане от самосебе си!";
"Ти знаеш ли колко двойки са чакали години преди да забременеят, закъде си се разбързала с тези доктори!";
"Не може да се има доверие на лекарите!";
"Рано ти е още за сериозни интервенции и процедури!";
"Докторите ще те излъжат, че си болна за да ти вземат парите, пък на теб нищо ти няма, само дето си притесняваш!"....
И още цял куп подобни изказвания от хората, които трябва най-много да ме подкрепят - родителите ми.
Аз много съм мислила по този въпрос - в моето семейство не е много по-различна ситуацията - майка ми постоянно говори за врачки и други тинтири митнири и как щяло да стане всеки момент (аз съм с две запушени тръби :)). Стигнах до извода, че не е много лесно човек да се постави на наше място. Всеки си гледа от неговия жизнен опит. А освен това е много по-лесно да отричаш, че съществува проблем, отколкото да се изправиш пред него - така правят някои от родителите, за съжаление.
Моят съвет - не им се връзвай на приказките и прави каквото си си решила. Няма идеални хора и човек не си избира родителите, но въпреки това си ги обича :D.
-
Може би родителите ти си мислят, че така ти помагат и подкрепят, като ти съzдават фалШива илюzия, че всичко ти е "наред" и само трябва да седиШ и чакаШ да стане Чудото. Жалко, обраzовани хора, а такова отноШение!
-
Всички сте прави, особено Мели :jump12:
...учителка с две висши образования...
Ето ти я диагнозата.
Ама нали иначе съм силна, стриктна и образец за хладокръвие (в работата ми викат Гестапото :oops:)... Не обичам да мрънкам и да тормозя хората с проблемите си най-малкото защото са си мои и не е редно да товаря народа с тях. Реших един път да си изпея всичко, а то какво ме посрещна... Нищо де, научих си урока :bonk:... Което изобщо не означава, че ще обичам родителите си по-малко.
-
...учителка с две висши образования...
Ето ти я диагнозата.
Аааа, Мели, не така :twisted: че ще се разсърдя... И мам е даскал с две висши, ама е прочела целия сайт, за да види какво що как и търси онлайн допълнително инфо, за да ми помага и да ме подкрепя...
Явно всичко си е до човека....
Да си кажа честно, и тя понякога ми казва - успокой се, трябва спокойно да подхождаш по въпроса, но това е защото си знае в какъв стрес живея, и как се преуморявам... И като се замисля - определено е права, особенно по време на процедура спокойствието си е супер важно....
Мели, колкото до другия ти въпрос - защо родителите да те подкрепят - ами аз така съм свикнала и при мен цял живот е било така - нашите са най-добрите ми приятели (вярно, сега след Ники), но това са хората, на които мога да разчитам със сигурност....
-
...учителка с две висши образования...
Ето ти я диагнозата.
Аааа, Мели, не така :twisted: че ще се разсърдя... И мам е даскал с две висши, ама е прочела целия сайт, за да види какво що как и търси онлайн допълнително инфо, за да ми помага и да ме подкрепя...
Явно всичко си е до човека....
Не се сърди, гледам да разведря обстановката. :lol: До човека си е. Щом твоите родители те подкрепят, ти явно си сред малкото щастливки. Но като цяло, и това не е моя идея, а на социолозите, българинът е загубил онази здрава връзка между поколенията. Някак родовата подкрепа вече я няма във варианта, в който е същуствувала преди столетия примерно. Това се обсъжда и като една от причините да намалява раждаемостта у нас - преди целият род е подкрепял младото семейство, и то не само финансово. А сега ...
-
Мели, и аз смятам че нашите са най-добрите ми приятели, затова ме скапа реакцията им. Просто не го очаквах :hitonhead:
(а милото ми е неочаквано добра комбинация от най-добър приятел и още нещо) :love:
-
Светле, всичко е до човека и до възпитанието. Като препатил си от това мога да кажа смело - майка ми и баща ми са ми най-добрите приятели. По-голяма подкрепа от друг едва ли бих намерила. Дори милото не е толкова позитивно и подкрепящо настроен. Майка ми е учителка с две висши също, а баща ми е лекар. От тях съм срещнала невероятно разбиране и подкрепа. Те са хората, които стояха до мен в най-тежките ми моменти и ми държаха ръката като се наложи да правя процедури, защото мъжа ми го нямаше. Докато свекърва ми като разбра проблемите ни ревна и почна да ни праща на врачки и баячки. Нищо че е медицинско лице, образована уж :?
На никой родител не му е лесно да преглътне нещастието на детето си. Така че не ги съди прекалено строго. А човек като майка ти, забременял на 19 години и без проблеми, няма как да му стане ясно. Моята майка е имала вторичен стерилитет и затова подкрепата й е безрезервна и пълна.
Пожелавам ти успех и дано няма "утежняващи" обстоятелства.
-
Аз мисля, че неправилно смяташ, че не те подкрепят! Напротив! Няма родител, който да си е родил детенце, да си го е отгледал, възпитал, изучил и да не иска да го подкрепя за всичко в живота. Така си мисля. Е, тук-там има някое патологично отклонение, но за него четем в криминалните хроники!
Те ТЕ ПОДКРЕПЯТ. И те искат най-доброто за теб. Те искат ти да си имаш детенце. Те искат ти да си щастлива! Само че по една или друга причина не намират друг начин, по-нежен, по-интимен, по-дълбокомислен, по-затрогващ да ти го покажат. Много хора не знаят какво да кажат и как да го кажат. Много хора имат изградени характери, които не им позволяват в неочаквани ситуации да действат възможно най-гъвкави и правилно. Така е и с твоите родители. Нищо че са ти родители, те са хора и е човешко да не успяваш някъде така както някой друг иска. Убедена съм, че искат за теб най-доброто, което включва да станеш майчица на едно приказно детенце, но не намират начин да ти го кажат с ТЕЗИ ДУМИ, КОИТО ТИ ИСКАШ И ИМАШ НУЖДА ДА ЧУЕШ.
Като им гледам коментарите, които си цитирала-ами на мен ми се струват защитни коментари. Те просто искат да те защитят, да не се тревожиш. Много непохватен начин да те защитят, но това им идва на момента това им идва на ума. Ако знаеха, ако имаха опит, ако бяха го изживяли на гърба си, щяха друго да говорят. Но така е-като хванеш един родител неподготвен и той започва да ги говори едни...
Помисли! Колко компетентно могат да те посъветват родителите ти по някой финансов въпрос? И при стерилитета е така-не знаят, нямат информация, не им идва на ума какво да кажат и затова просто искат някак си да ти кажат да не се притесняваш, че ще се нареди. Не че на тях им е ясно как и кога, но за тях е важно да ти го кажат, пък после тайно ще се молят преди да заспят да станат нещата много бързо. Както и от страх да не те наранят, няма да смеят да питат много, много. Или пък ако питат, то е без да го разбират.
Моята майка е медицинска сестра. Работила е в родилен дом, а след това 25 години сестра в детска консултация. И аз не очаквах от нея да е толкова некомпетентна и неразбираща ме, но човек се учи докато е жив. Като и казах "Започнахме опити за бебе. Малко се притеснявам, нали знаеш, че години наред имах висок пролактин, пък и една година имах киста...", тя каза "Не се притеснявай, мамо! Знаеш ли какви бонбончета правят с ин витро в днешен ден? Ако не стане така, с ин витро ще стане!"... Сега си мисля, ако й дам да прочете статистиките за ин витрото, шансовете на двойките, цените, стимулациите, рисковете от хиперстимулации-едва ли щеше да ми каже така тогава, но толкова чувала, толкова знае, това казва.
Когато направих миссед аборт преди година и половина и й съобщих, тя се покри. Никакви въпроси, никакви коментари, нищо. Кървиш ли, как излезе от упойката...Не! Аз съм далеч от нея и пишем по е-мейл всеки ден. Имах толкова нужда някой да ми каже нещо топло, но тя реши, че ако си зарови главата в пясъка, все едно нищо не се е случило и ще забравим бързо. Докато не я насметох един ден и тя каза "Ами аз не знам какво да ти кажа, аз плаках в къщи, но това ли да ти кажа? Затова мълча"...
А сега, ако знаеш, какви ги говори! В 9-та/10-та седмица ние треперим да не стане пак като преди, а тя "Отпусни се бе, мамо! Зарадвай се малко". Успях само да й изсъскам през зъби "Ти не си загубила бебе, нали? Не знаеш колко боли" и млъкна. И сега я държа почти на тъмно с новините. Защото просто коментарите й са отчайващо наивни...Малко жестоко от моя страна, но в момента ми е нужно спокойствие.
Е, какво да я правя? Обичам я. И знам, че иска за мен най-доброто. Но е много неподготвена и импровизира много насляпо. Не хваща декиш обаче! Особено, ако дъщерята е модерен човек, който чете, информира се, следи новостите.
Много е неприятно да разбереш, че родителите ти, именно тези, от които си се учил, които са ти показали всичко, в чиито ръце си проходил, са неподготвени. Ако най-близките ти, най-най-най- личните ти хора не те разбират, то КОЙ? Добрата новина е, че съществуват специалисти за това, както и групи като нашата, в които можеш да споделяш всичко и ние ще те разберем.
Не очаквай другите да те разберат. Нито роднини, нито приятели, нито колеги. Те не могат да те разберат, защото не знаят как.
Не им се сърди. Това имам да казвам за край. Опитай се да ги разбереш и ти. Знаеш ли, темата ти ми дойде точно на място! Тъкмо й бях набрала на моята майка пак много и така й се канех яко, задето не ме разбира и имам чувството и че не се старае поне малко да ме разбере, но ето че дойде темата ти и аз се замислих. Ще взема да й звънна тези дни...
-
Marie :bighug:
Последното нещо, което ми идва на ум да правя е да им се сърдя. И те милите сигурно го преживяват по свой си начин, сигурно ги боли и затова не ме оставят да се доизкажа ами бързат да изстрелват реплики... Сега като се замисля, напълно е възможно да реагирам по същия начин с моите деца някой ден.
Честно, много ми беше мъчно, но думите на всички ви много ме успокоиха.
Благодаря ви от сърце! :thankyousign:
П.П. Стискайте ми палци утре за снимката
-
П.П. Стискайте ми палци утре за снимката
Стискаме!!! И само да ти кажа, че правилно постъпваш като действаш по въпроса!
И малко офф да ви разведря: а представяте ли си да имахме от другия вид родители: примерно да те помъкнат по врачки, гледачки, на пълнолуние да клечиш над къртичина, зелки да ти носят за отпушване на тръби... Или пък някои Мари подробни: "Ама как правите секс? Да не би да правите нещо грешно? Ама точно ...така ли правите или малко по-иначе"... Малииии!!! :bonk:Пак сме добре с тез дето си имаме! :D
-
И аз имах проблем с моята майка. Разбрахме се след дълго обясняване и четене. Ти каза ли им, че тези реплики те нараняват, че те стресират и далеч не спомагат да си "спокойна, за да стане"? Не мисля, че трябва да преглътнеш и да ги разбереш едностранно, защото рано или късно ситуацията пак ще се повтори и пак ще бъдеш много наранена! Постарай се да научат възможно най-много по темата, ако трябва вземи мамето на някоя особено гадна процедура - много болезнена например! Въобще постарай се да съпреживеят твоята мъка. Въобще не се съмнявам, че и така се опитват да ти помагат, но просто не знаят правилния начин и е твоя работа да им го покажеш! Пожелавам ти успех. На моето маме не само и "просветна" ами организира образователна кампания на всички около нея :D. Друго си е да те разбират и да те подкрепят родителите, защото те все пак са ти едни от най-близките хора и то да те покрепят по начин, който действително ти помага, а не те наранява допълнително.
-
Здравей, Светле!
Аз години наред нямам с кого да говоря на тази тема. Единствената ми опора е съпругът ми, но и на него вече взе да му писва. Всичките ми приятелки забременяха от раз. Имам една единствена, която забременя инвитро в София преди 6 години, но когато я попитах (още тогава) за подробности, тя отрече. Затова адски много се радвам, че през изминалата година открих Зачатие. Тук всички имаме проблем, можем да споделяме, да си помагаме и да си вдъхваме надежда. Моята мила майчица никога не ме е питала защо нямаме деца. Дори ако говори с някого на подобна тема и се появя аз, млъкват. Е и аз не споделям с нея, но така съм възпитана. Аз съм от по-старото поколение и с диагнозата на твоята майка. Сигурна съм, обаче, че и моята майка, и твоите родители ни обичат безрезервно и биха искали да сме щастливи!
Стискам ти палци за снимката утре! Дано резултатите да бъдат добри!
И успех по-нататък в борбата за :bfp: и :stroller:
-
:bighug:Светле,така си е!Всичко е до характер и възпитание.Моята майка и тя в началото ме успокояваше с подобни изрази.Но никога не е имала проблем със забременяването.Когато започнах да ходя по доктори и й казах,че търся причината,тя със искрена изненада ми отговори,че не е предполагала даже,че мога да имам такъв проблем.От там насетне и баща ми е запознат подробно.Но,насреща наистина получавам разбиране и подкрепа!Милите и на тях не им е лесно!Ми,то комшии,колеги и кой ли не,не спряха да ги питат:"Кво,става?Внуче има ли,вече?"Майка ми ,ми е казвала,че въобще не им пука и отговаряли,че е Божа работа.Така,че мила Светле,дай им време на родителите ти,информирай ги,ако прецениш,че им е трудно да споделят с теб проблема,тогава спри.Действай си по плана и разчитай на нашата подкрепа и тази на милото ти.Нямаш нужда от допълнителен стрес.Стискам ти палци за снимката!Дано се похвалиш с добър резултат! yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
(http://media.abv.bg/img.phtml?th=1&id=177129)
-
ами моята майка какво я оправдава. има зад гърба си няколко (3-4-5)спонтанни аборта. и до ден днешен като я питам как всъщност решихте проблема ми се отговаря
-ми не сме бе. те хората (лекарите) накрая казаха че предишните бременности са били с момчета и затова не са се задържали. ето с вас със сестра ти никакви проблеми не съм имала
-успокоих се и ти се задържа
-направиха ми тежка коремна операция и като мина една година изведнъж забременях с тебе
повече от 5 год боря стерилитет. за това време ми се поднася инфо в стил "успокой се и ще стане". виж еди коя си как забременя от раз пък мензиса й идва само 2 пъти в годината. ама тя си беше спокойна и затова стана. ти много се вживяваш. или виж оная - 10 год изследвания, лекари - нищо. накрая се отказаха и стана. абе мензиса й идваше веднъж годишно иначе никакъв проблем няма...
е те тая жена е минала по тоя път и до ден днешен продължава да отрича и говори за спокойствие. ми не я информирам вече за нищо. нито за лапарото знае, нито за нищо. като иска спокойствие - те й го. не я обичам по-малко ама й се дразня. що е толко трудно да се разбере че има проблем.
-
Ами това е то - родители. Обичаме си ги въпреки недостатъците им, въпреки че понякога ни дразнят и не ни разбират.
Майка ми е медицинска сестра. Работила е дълги години в хирургия. Тя пък е друг случай - напориста. Държи да е в течение на делата ми в тази посока и постаянно получавам упреци, че много изчаквам, че губя време... Ама това, че организма трябва да почине от поредната стимулация, че психически трябва да взема въздух...НЕ. И понякога и на мен ми става мъчно, защото предпочитам да ми каже нещо от сорта "спокойно, важното е да си жива и здрава....."
А пък за сестра ми (по-голяма е от мен) - УЧИТЕЛКА(това наистина е диагноза, да ме прощават даскалиците във форума), просто не искам да коментирам! На майка ми съм й забранила да й казва какво правя, защото от последващите въпроси..... - става ми лошоооо...... :D
-
Светле,аз отначало не казах на нашите че съм ходила на лекар защото не мога да забременея.Хидротубацията я правих в деня в който ме приеха в болница за алергичен бронхит.Излязох тайно от болницата,за да направя изследването на тръбите.Когато се върнах бях скована от болки.Три дни имах и кървене.Вечерта нашите ми бяха на свиждане,а аз бях толкова зле,че едвам се преструвах за пред тях.Съсках им нервно,гонех ги защото не исках да им кажа какво съм правила.Самата аз бях уплашена.После,след време споделих с тях.Отначало реагираха подобно на твоите родители.Не че не ги болеше и тогава за мен,но не искаха да повярват че има проблем,не искаха да се подлагам на прегледи,изследвания,манипулации.А после,с времето видяха колко се измъчвам,разбраха че фалшивото успокоение няма да реши проблема и сега са ми най-голямата подкрепа.Повече от мъжа ми.Така,че според мен им трябва време.Ще видиш че когато осъзнаят че е по-добре да търсиш причините и да се лекуваш ще застанат до теб по един или друг начин.Само за протокола-учители са и двамата.Баща ми е със специалност биология и химия.Както виждаш образованието не помага да приемат че тяхното детенце се измъчва и има да води тежка битка.Не се натъжавай.Знаеш че със или без подкрепата на родителите ти не си сама.Освен бъдещия татко си имаш и нас.Ще успееш.Когато се бориш правиш най-доброто.Стискам палци резултатите от снимката да са хубави.Успех!
-
Благодаря ви пак, на всички за хубавите думи и за подкрепата! Накарахте ме да се почувствам доста по-добре. Ще задържа малко топката с родителското тяло, нали вече имам вас и мога да ви мрънкам до насита :balk_600:
За съжаление обаче резултатите от снимката не са никак добри (написах в "Стерилитет при жената"), ама ще го бориме някак си...
-
Светле, няма да се предаваш, то е ясно! За родителите какво да кажа, аз самата дълго време не споделях с майка ми. Казах й преди година, но и аз не получих очакваната подкрепа. Тя просто няма как да ме разбере, защото никога не е имала подобен проблем.
Бях й споменала, че миналата седмица ще ми правят отново снимка на тръбите, но тя така и не се обади, за да провери какво е станало, аз как съм. Заболя ме, но в момента не й се обаждам. Знам, че и на нея й е трудно и го изразява по неин си начин, това, че не съвпада с моя е друга работа. Важното е, че милото ми ме подкрепя :D
Хайде, горе главата и успех миличка!
-
И моята майка е учителка, родила е сеста ми и мен от раз... и на моята майка и отне време да осъзнае, че имам сериозни проблеми със забременяването, и сега не знам дали ги осъзнава съвсем.
С Хашимото съм от 4 години, и на нея и поставиха същата диагноза, 2 години след мен, какво толкова.
Преди повече от година направих киста, казаха лапароскопия - къде съм бързала, как така съм се бутала да ме режат..
После се оказа, че и спермограмата е много лоша. Почнах да споменавам инвитро - как така, толкова инжекции.. все съм бързала.. че трябвало да се успокоя.. сещате се..
Преди месец правих цветна снимка.. така се случи, че дойде с мен - като се разбра, че съм с две непроходими тръби най-накрая се стресна, че наистина ми има нещо и всичките ми тревоги от последните години не са били просто приказки.
Не, че нещата се промениха коренно, но поне реакциите са по-адекватни. Не и се сърдя на мамчето ми, че не различава инвитро от инсеминация.., че не ги познава хормоните.. Не си е мислела, че ще и дойде на главата. Помага с каквото може. Благодарна съм и, пък дано скоро я направя баба за вори път (има внучка от сестра ми).
-
Мила,Светле, това което прочетох все едно се отнасяше за мен! Но знаеш ли това само ме накара да разчитам изцяло само на мъжа до мен и да се доверя на доктора ,който избрах и не сгреших! Имала съм нужда да споделям за неща, които е естествено да се кажат на най-близките ,но..... и мойта майка е учителка т.е.вече директор с 2 висши и винаги тя е правата и всичко знае..... и сякаш пропуска това ,че ние имаме чувства и тревоги ,и че не сме от желязо!!! От около 2 години спрях да я занимавам с каквото и да било казвам само хубавите новини и не се оплаквам за нищо и повярвай ми много по добре ми е . И когато чудото стана и забременях само ги информирах ,че ще стават баба и дядо без да влагам каквато и да е емоция ,а ние с мъжа ми най-добре си знаехме какво ни е било! Така ,че кураж,миличка ,важното е двамата с мъжа ви да сте наясно какво точно искате и не мисли за това какво ще каже мама аз тази мисъл отдавна я изтрих от съзнанието си и не сгреших! Пожелавам от сърце да се успокоиш и да се появи едно хубаво бебче то всички тук го заслужават в този сайт ! Успех и ако можеш дръж ги по настрана ще ти е трудничко ,но можеш да опиташ ! :?
-
Ех, какво да ги правим нашите майчици. Уж учени-изучени, уж все прави, всичко знаещи... Обичаме си ги такива каквито са, нали?
Първосигналната ми реакция беше да ме заболи от отношението им, но сега се замислих и установих, че може би е по-добре така. Имаме си с мама милиони други теми за разговор. Тя няма да ми досажда с въпроса "Какво стана днес на прегледа? Разкажи ми с подробности!" например. Ако ме попита ще и кажа, че се опитвам да се "успокоя" за да стане и така... (мисля, че с тия две съсипани тръби едно инвитро ще ми подейства най-успокояващо :balk_600: ама да не и кажате :balk_87:)
Ако случайно прояви заинтересованост ще я просветля, но се съмнявам. Пък и без друго действа на принципа на пълното отрицание, т. е. ако и кажа, че на ХСГ се е видяло, че тръбите ми са непроходими тя веднага ще ми отвърне, че лекарите са направили някоя шашма, което в никакъв случай няма да ми помогне психически.
Пожелавам усмихнат ден на всички :balk_64:
-
Най-хубавото е, че с майка ти се обичате. Всеки има свой начин да успокои другия
Моята майка например, която обичам безумно и с която имаме невероятна връзка, ако знаеш как ме успокояваше, докато правехме опити....просто ще ти падне шапката...
Казваше ми - "Ами маме, според мен ти все още не си достатъчно зряла да бъдеш майка, просто още не си готова, не си склонна да правиш компромиси и да поставяш себе си на втори план. Ето например, ремонт в банята не сте направили, а само се чудите накъде да хукнете..."
Ей такива едни ми ги ръсеше. И хем побеснявах като чуех подобни умопостроения, хем в момента, в който я погледнех в очите, виждах, че нея я боли два пъти повече от мен.
Когато правихме ИКСИто, тя трепереше от ужас. Казваше - "Бебето, което ще дойде не го познавам, но мойто дете ми е най-скъпо и искам само то да е живо и здраво.". В същото време, когато не успяхме, така мъжки застана до мен, мълчаливо, без вайкане, без тръшкане, просто ме държеше изправена, макар че сърцето и биши на парцали.
Светле, не винаги това, което казват майките ни е най важното. Важното е че ги има и са до нас. Не се натъжавай, каквото и да е казала, го е казала от обич.
-
Права си Fussii, всичко което казват или правят за нас е с огромна обич :bighug:
-
Благодаря ти от сърце Светле за темата и на всичките момичета изказали се тук.
Че се и посмях,имало и по-тежки случаи от моя :)
Поздрави и късмет и няма да се плашим от някакви си изследвания и манипулации!
-
всички имаме нужда от подкрепа и разбиране, но за съжаление не го получаваме от всички и достатъчно. на според мен ако двама човека се обичат и се борят заедно, ще бъде достатъчно да докажат със своите резултати за успеха. знам колко боли, но бъдете силни, обичайте се и мислете само позитивно и за хубави неща. подкрепата сама може да дойде.....................късмет на всички. :D
-
:bighug: на всички!
Най-важно е да вярваме, да обичаме и да гледаме напред само с позитивни мисли в главичките. Боли понякога, нараняват ни някои неща, но пък иначе как ще оценим добрите неща които са около нас...
-
Здравейте,мили момичета!Незнам от къде да започна.Днес ми е най-ужасния ден от както познавам свекъра ми и свекърва ми.По скоро проблема се отнася до моя свекър,които не проявява никакво разбиране,относно нашето желание да си осиновим детенце.Вече 5 г.ходим по доктори,два пъти инвитро,първото последвано от извънматочна бременност,правиха ми лапароскопия и откриха ендометриоза,проведохме лечение след две години и то при друг доктор,но вече лявата ми тръба се бе запушила,мъжки фактор,инсеминация и НЯМА РЕЗУЛТАТ.Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щало да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г. и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?
-
Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щяло да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г. и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?
...Креми,явно човекът е със по-стари разбирания и много се срамува какво ще кажат хората...Какво ще отговаря...защо сте осиновили...едни такива неудобни въпроси...Той ПРОСТО още не разбира в действителност какво сте преживели,през какви огромни мъки сте минали...След като съпругът ти е на мнение,че сте "узрели" за тази сериозна стъпка,не мисля,че пречка е свекъра ти.С времето ще "узрее" и той.Желая ви късмет и огромно семейно щастие! :goodluck: :babyflips: :crossfingers: :sunshine:
-
Аз никога не съм споделяла с наште за проблема. Все си мисля, че няма да могат да ме разберат... Истината е, че майка може да бъде много досадна. Предполагам че ще ми се наложи да изслушвам при всяка среща нейната история. Как са й казвали, че не може да има деца и затова не са се пазили. С мен е забременяла няма и половин година след като са се оженили. После пак са й казали, че няма шанс за второ, а сестра ми е 2 години по-малка от мен. А после има още 2 аборта. И после задължителното - успокой се, не го мисли и ще стане.
Когато започвах кариерата си за ходене по доктори не исках да казвам на никого. Избрах си "най-добрата" докторка от Майчин дом - един нейн студент я бил препоръчал на приятелка и тя останала много доволна. На поредния преглед ми постави диагнозата "атрофия на лигавицата на матката" и ми каза, че това е много лошо. Спомням си само как седях на пейките пред кабинета и ревях и не знаех какво да правя. Мъжът ми изглеждаше много спокоен, ама всъщност и той не знаеше как да ме успокои. Знаех, че това е най-добрата докторка. Дори бях чела нейна статия във вестника. Бяха я писали в екип с проф. Цветков. А свекърва ми познава професор Цветков. Казах на милото да се обажда на майка си да идва и да накара професора да каже на лекарката, че не съм каква да е и да ми обърне внимание. Тя взе първия влак, дойде, държа се адски адекватно. Подкрепяла ме е през цялото време. Сега се чудя как винаги е намирала най-точните думи да ме успокои. И всичко до момента, в който се роди сина ми.
Тогава нещата се обърнаха. Свеки не можеше да ми прости факта, че е момче. За нея мъжете са... хора, които не заслужават уважение - най-меко казано. Внучките, които има са обгрижвани отвсякъде. Марио - гледа го само когато няма избор. Няма да казвам каква е професията й. Не е учителка.
Докато бях по майчинство наште понаминаваха по веднъж седмично и изглеждаше, като че и те не се интересуват от нас. Питаха ме само дали има какво да ядем. Когато се върнах на работа обаче започнаха да го взимат винаги, когато имат и най-малка възможност. Помагат ми повече, отколкото им е възможно. За мен правят всичко, за хлапето и невъзможното. Пари на ръка не ми дават, но благодарение на тях аз още съм на работа (хлапето не може да ходи на градина). Осигурявам му сносен живот. Надявам се нищо да не му липсва (освен сестричето :balk_600: ). И знам, че каквото и да се случи, винаги мога да разчитам на наште.
Ако знаят, че ще се справя и сама няма да ми съчувстват или помагат. Когато обаче трябва - не подлежи на обсъждане. Е точно за това не им казвам - сега мога и без тях!
-
...
-
девойче малко, трябва ли да се слагаш навсякъде??? 8O 8O 8O
тук пишат хора с истински проблеми все пак.....
-
момичета,повярвайте,че и прекалената загриженостне е много приятна.
аз съм много близка с родителите си,изцяло ме подкрепят и емоционално и финансово.случвало се е татко да ме кара до клиниата и да виси да ме чака.оценявам го,но...понякога това ме изнервя страшно много.примерно съм на преглед,още не съм излезнала от кабинета и мама звъни да разбере какво е казал доктора(това е всеки път)да не ви обеснявам след инвитрото какво беше.носиха ми да ям какво ли не,идваше да ми готви и чисти и всеки ден"как си маме,как се чувстваш,спи ли ти се повече,не ставай рязко,сега много бързо вървиш..."вярно,че в деня в който разбрах,че нищо не е станало плакаха с мен,казаха,че никой не е останал без детенце и трябва да се борим до край.
сега ми предстои второ инвитро и нашите няма да бъдат в българия.честно казано малко се радвам.
-
Моля потребителите да спазват добрия тон.
-
Здравейте,мили момичета!Незнам от къде да започна.Днес ми е най-ужасния ден от както познавам свекъра ми и свекърва ми.По скоро проблема се отнася до моя свекър,които не проявява никакво разбиране,относно нашето желание да си осиновим детенце.Вече 5 г.ходим по доктори,два пъти инвитро,първото последвано от извънматочна бременност,правиха ми лапароскопия и откриха ендометриоза,проведохме лечение след две години и то при друг доктор,но вече лявата ми тръба се бе запушила,мъжки фактор,инсеминация и НЯМА РЕЗУЛТАТ.Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щало да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г. и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?
Много внимание им обръщате, ако аз и съпруга ми решим да си осиновем дете, не бих обръщала внимание на ничие мнение!
Пожелавам ти целомъдрие и ако един ден решите със сърцето си че искате да направите това - просто го направете, вашият дом е вашата крепост!
-
Много внимание им обръщате, ако аз и съпруга ми решим да си осиновем дете, не бих обръщала внимание на ничие мнение!
Пожелавам ти целомъдрие и ако един ден решите със сърцето си че искате да направите това - просто го направете, вашият дом е вашата крепост!
:good_post:
Креми, и зълва ми не иска да си осиновяваме дете, щото не искала циганин да носи името на баща й, ама й казах, че просто НЕ зависи от нея!
Когато истински искаш едно дете да стане част от семейството ти, то наистина ще стане!
От вас зависи, не се тревожи! Като видят усмивката на детето и ще размислят. Ако не - здраве! Важно е вие тримата да сте щастливи! :D
-
Мойто маме почина отдавна.. :(ама си мисля, че щеше да ме подкрепя и нямаше да ми дудне. На баща ми не съм казала, ама той знае и се опитва да ни помогне с каквото може - въобще не е споменал и дума по въпроса...направо е златен!
:wink: