Най-хубавото е, че с майка ти се обичате. Всеки има свой начин да успокои другия
Моята майка например, която обичам безумно и с която имаме невероятна връзка, ако знаеш как ме успокояваше, докато правехме опити....просто ще ти падне шапката...
Казваше ми - "Ами маме, според мен ти все още не си достатъчно зряла да бъдеш майка, просто още не си готова, не си склонна да правиш компромиси и да поставяш себе си на втори план. Ето например, ремонт в банята не сте направили, а само се чудите накъде да хукнете..."
Ей такива едни ми ги ръсеше. И хем побеснявах като чуех подобни умопостроения, хем в момента, в който я погледнех в очите, виждах, че нея я боли два пъти повече от мен.
Когато правихме ИКСИто, тя трепереше от ужас. Казваше - "Бебето, което ще дойде не го познавам, но мойто дете ми е най-скъпо и искам само то да е живо и здраво.". В същото време, когато не успяхме, така мъжки застана до мен, мълчаливо, без вайкане, без тръшкане, просто ме държеше изправена, макар че сърцето и биши на парцали.
Светле, не винаги това, което казват майките ни е най важното. Важното е че ги има и са до нас. Не се натъжавай, каквото и да е казала, го е казала от обич.