Преди да излезе лятна ваканция Моника и поставихме ваксината. По мнение на педиатърката, момента за поставяне на ваксини не е есента или зимата, защото има повече вируси и шанса да е болна и да отлагаме е доста голям. Та два-три дни говорим, че ще слагаме ваксината, че на съседското бебе също сложиха ваксина и не плака и няма нищо страшно. Всичко беше наред и беше спокойна, докато не ги взех със съседчето от градина и не тръгнахме към лекарката. Малката съседска госпожица така я беше обработила и наплашила... Така де, геройски издържа и не каза и думичка, но децата с незнанието си какво могат да прчинят, понякога са адски жестоки. Не го казвам за този случай специално, говоря по принцип. Та как ще приеме иглата едно дете много зависи и от родители и от близки и познати. На никого не му е приятно да го бодат, да му пилят зъбите и т.н., но това са нужни неща и не са болка за умиране. И аз все обяснявам, че не трябва да правим драма от подобни неща, но хора като любезната съседска госпожица винаги се намират да внесат яснота!!!
Има случаи в които съм преценявала, че не си заслужава рева и тормоза. Преди време си цепна челото на теракота в коридора. Кръвта спря за 2 минути, още докато говорех с педиатърката. А тя се дереше, просто такъв рев досега не бях виждала. Едвам се чувахме с лекарката. В крайна сметка, не беше никак плитко, но не беше и дълбоко, кръвта спря и удара по главата не беше силен. Челото го цепна на первазчето. Преценихме, че няма да се ходи до пирогов, защото тя не спираше да се дере в истерия: Какво ще ми правят, какво има. Та има си белег малък, ама драве да е. Просто в това състояние, ако трябваше и в Пирогов да я водя, незнам... и така деня ще си го помня дълго.