Такаааа, чета ви за възпитанието, за различните подходи, за различните деца.
Ами и моите деца в много отношения нямат нищо общо помежду си.
Малкия, например е много по-общителен и социален тип от сестра си. Казва здравейте, заповядай, благодаря, приятен ден, чао, извинявай. Все пита "може ли да взема еди кое си?" Слага си ръката пред устата, когато кашля и наистина дава вид на много учтив възпитан. А сестра му започна да ги прави повечето от тези неща едва сега, покрай брат си, а е по-голямата или ако ги казва тези думи, то е рядко.
Наскоро една педиатърка от Тетевенската болница ме упрекна, че детето ми е разглезено, но то не виновно, ами аз съм си виновна. Това според нея.
После се замислих. Разглезена ли е наистина Михаела? И какво всъщност се влага под това понятие? Ами то всеки го разбира по различен начин. След време споделих за случката с майка ми и се оказа, че и тя на мнението на тетевенската докторка.
Не мисля, че Михаела е разглезена, защото дори признавам си, (срамувам се от това) често я шамаря по дупето, най-вече, когато проявява силна агресия към брат си. А тя го прави много често. Тук мога да изброявам безброй примери за агресивно поведение от нейна страна към по-малкия ѝ брат.
Просто си има много сложен характер детето, но това не я прави разглезена.
Ето, например, аз себе си не се смятам за разглезено дете, защото майка ми беше много строга с мен. Тя самата твърди, че аз съм била дресирано дете и тя се е гордеела с това, че няма да я изложа пред хората.
Но пък според мъжа ми съм била разглезено дете, защото съм разполагала с доста материални благинки за онова време.
а сега де, както каза Jam.
Всичко е въпрос на тълкуване. Кой какъв смисъл влага под понятието послушно дете и разглезено дете?