Боби, мога да ти дам скайп на поне 5 майки, изчели купища книги и статии за гледане и възпитание на деца, които да ти разяснят как "пляс през ръката" на бебе, неспособно на адекватна вербална комуникация с теб си е точно толкова бой, колкото и да вземеш чук за пържоли и да си млатиш детето до смърт.
И това са ми го изяснявали пространно, леейки сълзи как не издържали на това и онова и плеснали по памперса едногодишно и аууу драма, аууу психично увреждане и няма убеждаване, че не е така. Изобщо дефиницията на думата "бой" отнесена към деца, особено под 3-годинки е такава мъгла, че всеки си я възприема според...зависи.
Лично аз - също акъл не давам и на никого не се меся. С Дани действам както аз преценя за редно и адекватно и инцидентни плесвания по ръчичка, или памперс - не ги считам за бой, ако ще и сам Господ да дойде да ми обясни обратното. За мен проблем е дори едно леко плесване, като жест само, когато детето е на възраст да се почувства унизено от подобно действие. Но когато е на тази възраст, с много нерви и милиардно обяснение на едно и също нещо - имам опцията да не плесна. Ако ме домързи и ударя - да, тогава не съм права, а съм проявила безсилие. И знам, че дори веднъж да е и това ще ми се случи, защото не съм идеална. Жалко, ама...т'ва е положението.
Натали, както казах - родителите ми не са ме удряли, нямам нито един такъв спомен. Днес обаче питах майка ми, дали когато съм била колкото Дани ме е плясвала в някакви опасни за мен ситуации и ооооо да не повярваш - ДА.
Та щом на 32г., за първи път ми хрумва да я питам такова нещо и нямам съзнателен спомен да съм удряна/плесвана от родителите си - сама си прави извода колко има защо да се чувстваш виновна. Майка ми каза, че на около 3г. и половина съм проговорила добре и оттам насетне - не е имало случай да не се оправим с обяснения, но преди това е било неизбежно и да ме перне през ръката при пореден опит да бъркам с шиш за плетене в контакта, или да проверя дали ютията е включена лепвайки длан на нея... Та не се кахъри за глупости и ти го казвам аз, дето ако стане 3-а световна - първо "ще потърся вина в себе си".
Никога не съм проявявала агресия към други деца първа според майка ми, ама и аз рак...не е по-различно от водолей явно. Като ме убола с карфица от мартеница една "съказрменичка" в ДГ - така съм я била, че мама я викала директорката. Ами "неизбежна смоотбрана" му се казва на това.
По отношение на това, колко нашите хубавци вече разбират и само с обяснения става всичко... Споделям лично мнение, но по-скоро нашето очарование как вече имаме друго ниво на комуникация с тях - подвежда. И аз от два месеца се разтапям как Дани носи това и онова и сгрява доста неща, ама ако се загледаш - "системата работи" предимно в често случващи се ситуации и относно предмети, които често ползвате у дома и произнасяте наименованието им. Прати Алекс да ти донесе зарядното на видеокамерата, или машината за сок от ябълки и ще се убедиш, че хич не разбира чааак толкова детайлно. Та по тази логика - няма и как да му обясниш защо може да се удави, ако сам влиза в морето, наред с пояснението как диша и какво значи да диша и какво става, ако се нагълта с вода и защо ще спре да диша, ако това се случи...Та засега - работи само НЕ, другото и на 5 ще го схванат трудно /поне моя, защото не мисля, че ще става генийче/. Иначе казано - престани да се самообвиняваш, колкото и дълго да си го чакала това дете - ти си майка като другите /в добрия смисъл/ и той е съвсем нормално дете, минавате си през всички нормални етапи на развитие и комуникация. От това по-хубаво - здраве
Жаси, моя не го кефи телевизията нещо. Жалко за мен
На компютъра не му пускам нищо, че не искам да се учи да лази там. То е неизбежно в някакъв момент, ако самата аз не се откажа да го ползвам, ама гледам да отложа. Песните ги пея аз, ако съм забравила някоя - свалям я когато спи, припомням си я и после пея. С животните съм яко на далавера обаче - кеф ти фитки, кеф ти кокошки, крави, магарета, коне...излизаме от къщата и си ги гледа и слуша в оригинал човека, обаче така им се радва, че преди няколко дни цяло стадо кози хукна да бяга, а тоя дето ги пасе не може да ги събере човека хахаха. Ама благи са хората на село, като е детенце - радват се и угаждат, ако ще да им отваря работа и ядове.
П.П. Наказанията лично аз не ги приемам като възпитателен метод, вероятно защото не са били прилагани спрямо мен. То човек и да не иска, явно копира моделите на поведение и начина по който е бил отгледан. Иначе, добре помня как ми се щеше мама да ме набие и да й мине като се издъня нещо яко, вместо 3 дни да ходи с една разочарована физиономия полагайки всички грижи за мен, ама една такава...огорчена. Еййййй при тези ситуации - никога повече не е имало същата издънка от мен. Психоатака. Много е гадничко, но доста ефективно мисля. При по-големи деца де. До ден днешен ме е страх да чуя от някого, че "е разочарован" от мен, или съм безотговорна. Майка ми така ме работеше - без тон да повиши, да удари, да накже по класическия метод, ама...ей още ми държи влага.