Добро утро и от нас.
Гледам възпитанието обсъждате, то какво ли друго . Който си мисли, че е лесно, нищо не знае или просто има кротко и възприемчиво дете. Моето мина на два пъти през тръшкането. Ами точно така реагирах - в къщи - пълен игнор, навън - взимам я ако и да се дърпа и реве. Това второто дамо ако е на опасно място, ако е на тротоара примерно я оставях да пореве.
Иначе разказването на приказки, го пробвах за 1 - 2 вечери. Не е вариант при нас. Ами тя се разсънва, прекъсва ме с уточняващи въпроси, коментира .... и така може да откараме 2 часа. Ай мерси. Приказки след баня, докато е на гърнето и после - марш в леглото.

Жбрул, това което описваш не го смятам и аз за бой. Това е вс епак ете на 1 годинка, не разбира от дълги обняснения. Едно е да го удариш, понеже те е ядосал, че не слуша и се полива с вода примерно, а друго е понеже прави нещо опасно. Ако не влагаш отрицателни чувства в това, аз не вижам проблем да се прави при много малки деца,които от друго не разбират. Аз като говоря за боя имам предви наситина бой, не че си го ударила по ръката на една годинка.
 Непоследоваелността е наиситна това, което поддържа децата непослушни. Ако знаят, че няма да се даеш, след време ще спрат с опитите. Ивана от сега вече усеша къде може и къде не и при мъжа ми се тръшка много повече от колкото при мен, понеже той я оставя да го разиграва.

Аз предпочитам да си водя децата на някоя площадка, понеже мисля, че им е полезна социалзиацията с други деца, но тук няма много такива, само в парковете. Ако е само за дижението, то и в задният двор имат люлки и пълним лятото детски басеин, но все пак мисля, че е добре да са и около други хора. 

Покрай темата за възпитанието се сещам за една бгмама, чийто подпис гласи: "Преди имах най-малко четири теории как се гледат деца! Сега имам четири деца и нито една теория!"

Албенче, Дианка живее в къща и предполагам си играят по двора дребните Срещахме се с нея миналото лято и на една много спокойна и затулена полянка в парка. Та те си ходят навън, но не по междублокови градинки.

Аз лично също не искам по градинките. Напрягам се много да гледам и да пазя. Но, нямам избор. След работа имам само 1-2 часа за разходки и водя Ники на най-близката градинка - зад един блок на нашата улица. И там има всякакви деца и хората да малко простовати. Но пък са добри и по-често се радват на малката и играят с нея. Има и 5-6 големи деца, които се мотаят сами (ололо 10 годишни). Вярно чупят люлките и т.н., но пък са много мили с по-малките и си играят с тях. Та общо взето като се запознаеш с тях и си поговорите, свикват с теб и няма проблем. 

В по-голямата градинка в квартала има доста деца и някои от тях са наистина лоши. На моя позната детето е такъв темерут и толкова лош, а пък е и едър, че като са там, не искам да оставаме изобщо. Тя лично го е научила да ходи при по-малките и им казва "Избирай, или дай кифлата, или ще ядеш бой!". Тази същата персона на морето спукала басейна на едно 2-3 годишно дете, понеже детето ги будело рано сутрин (много тънки били стените на хотела). Потресох се като ми го каза това. Казах и, че много се надявам следващият път да я хване таткото на детето как пука басейна и да я отупа едно хубаво!

с такива тарикатчета,аз бих поискала родителите да ми заплатят басейна (щом е нарочно, както описваш) а за кифлата или боя...утре ще е парите или боя, после "или ми пускаш или те бия".
Малко внимание се обръща на психологическото занемаряване и възпитанието.

Интересна статия за експеримента на една майка да махне всичките пластмасови играчки на децата си http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2194425/What-happened-I-swapped-childrens-toys-beads-cardboard--Answer-minor-miracle--wailing-stopped.html

Любопитно ми е да ви чета. И аз теории за отглеждане и възпитание вече нямам, чета много и се опитвам да съм свестен родител и възпитател на моите деца. Съвети на друг не си позволявам да давам, защото наистина всяко дете си е отделна вселена.

Аз съм си поставила амбициозната идея моето дете да не е като никое друго, което наблюдавам на улицата, по площадките, в магазина, в ресторанта и прочие. Полудявам като видя невъзпитано дете, тръшкащо се, тропащо с крак, как тича между сурвитьорките, как се търкаля по земята, как пищи инатски, направо козината ми настръхва! Повече яд изпитвам към коконата, която изобщо не му обръща грам внимание. Много отдалече си личи, кои деца са желани, чакани, искани и кои са се получили по погрешка или в неподходяща за родителите възраст. На някои хора просто не им се занимава с децата, самите те още са в някаква детска възраст или просто им липсват първите седем години. Ужасно.. И чакат от тия мъници да стане нещо, ми как да стане, то от родителите нищо не става.

 

Вени,
казваш най-голямото тръшкане било 30 мин. Аааааа, не!
Михаела, когато беше на две, една вечер се тръшкаше в продължение на 40 минути, да и пуснем "Алехандро" на Лейди Гага по телевизора. Добре, баща ѝ пусна песента на компютъра, но не се призна. Тя настояваше да и я пуснем по ТВ. Баща ѝ ми вика, да звъня на Сити ТВ, че да пуснели Алехандро.
Един път седна на тротоара пред един магазин и рева в продължение на около двайсет минути. А аз стоях на два метра от нея и клатех количката с брат ѝ, че да го приспя. Хората си минаваха край мен и кой знае какво са си мислели за мен.... много важно. и аз, когато нямах деца, си мислех така....

Интересна статия за експеримента на една майка да махне всичките пластмасови играчки на децата си http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2194425/What-happened-I-swapped-childrens-toys-beads-cardboard--Answer-minor-miracle--wailing-stopped.html

всъщност, тя махнала всички фабрично произведени играчки за 1 седмица и забранила гледането на ТВ.

хареса ми най-високо оцененият коментар под статията:

"SHOCK! Hold the front page...woman finds children behave better when she parents them instead of putting them in front of the TV!!! Did they really need to do research to come to this conclusion?!"

ами не е ли така, всъщност?

У нас също не се гледа телевизия докато не легнат. Няма какво да ми седят като хипнотизирани пред екрана както съм виждала някои деца на познати. Понякога Ивана вечер гледа дора изследователката за около 15 минути и това е, и то не повече от 1-2 пъти на седмица, когато се сети тя. Повечето пъти не се сеща.

Ние си гледаме телевизия, но малкият се заглежда само в АЛФ и някакви хамстери преди Уинкс по ТВ7. Иначе ги игнорира и учим животните и думите.
Иначе знае кой е АЛФ и вече разбра, че не е куче. Но научи думата "скапил" (скалпел) и от вчера "чоуап" докато ме врънкаше да излизаме в силен вятър.

Днес свалих някаква игра с животни и какви звуци издават, ама Ники се справя донякъде само. Няма координация с мишката, въпреки, че опитва. А аз съм зле с животинските звуци, особено с пуяк и какво казва.

е мими тоя път с теорията за четенето на книги изби рибата
до момента фаворит ми беше "да стоят с вдигнати ръце към стената и да се любуват на рисунките си". Аз никога не съм стояла с вдигнати ръце, с колене върху боб или всякакви такива други измислици, а повярвайте ми, не бях изобщо добро и кротко дете. всъщност нямам спомен дори съм наказвана с например да си отида в стаята... майка ми и баща ми винаги решаваха нещата с разговор, обяснение и прочие, всъщност баща ми е цар на психическия тормоз, с тих, равен глас може да те разплаче
съвсем не искам да кажа че нечии методи са кофти, не, напротив, щом дават резултат са ок, защото и аз мисля като Дони, всяко дете си е различно, всяко семейство също.
Просто тук се вижда наистина колко сме различни и как със съвсем различни методи постигаме добри резултати, поне за момента де

съвсем не искам да кажа че нечии методи са кофти, не, напротив, щом дават резултат са ок,

Абе седенето на колена на боб каквито и резултати да дава, не ми го хвали ( не че ти го хвалиш де, така е думата ).

Боби, мога да ти дам скайп на поне 5 майки, изчели купища книги и статии за гледане и възпитание на деца, които да ти разяснят как "пляс през ръката" на бебе, неспособно на адекватна вербална комуникация с теб си е точно толкова бой, колкото и да вземеш чук за пържоли и да си млатиш детето до смърт. И това са ми го изяснявали пространно, леейки сълзи как не издържали на това и онова и плеснали по памперса едногодишно и аууу драма, аууу психично увреждане и няма убеждаване, че не е така. Изобщо дефиницията на думата "бой" отнесена към деца, особено под 3-годинки е такава мъгла, че всеки си я възприема според...зависи.
Лично аз - също акъл не давам и на никого не се меся. С Дани действам както аз преценя за редно и адекватно и инцидентни плесвания по ръчичка, или памперс - не ги считам за бой, ако ще и сам Господ да дойде да ми обясни обратното. За мен проблем е дори едно леко плесване, като жест само, когато детето е на възраст да се почувства унизено от подобно действие. Но когато е на тази възраст, с много нерви и милиардно обяснение на едно и също нещо - имам опцията да не плесна. Ако ме домързи и ударя - да, тогава не съм права, а съм проявила безсилие. И знам, че дори веднъж да е и това ще ми се случи, защото не съм идеална. Жалко, ама...т'ва е положението.

Натали, както казах - родителите ми не са ме удряли, нямам нито един такъв спомен. Днес обаче питах майка ми, дали когато съм била колкото Дани ме е плясвала в някакви опасни за мен ситуации и ооооо да не повярваш - ДА.   Та щом на 32г., за първи път ми хрумва да я питам такова нещо и нямам съзнателен спомен да съм удряна/плесвана от родителите си - сама си прави извода колко има защо да се чувстваш виновна. Майка ми каза, че на около 3г. и половина съм проговорила добре и оттам насетне - не е имало случай да не се оправим с обяснения, но преди това е било неизбежно и да ме перне през ръката при пореден опит да бъркам с шиш за плетене в контакта, или да проверя дали ютията е включена лепвайки длан на нея... Та не се кахъри за глупости и ти го казвам аз, дето ако стане 3-а световна - първо "ще потърся вина в себе си".   Никога не съм проявявала агресия към други деца първа според майка ми, ама и аз рак...не е по-различно от водолей явно. Като ме убола с карфица от мартеница една "съказрменичка" в ДГ - така съм я била, че мама я викала директорката. Ами "неизбежна смоотбрана" му се казва на това.  

По отношение на това, колко нашите хубавци вече разбират и само с обяснения става всичко... Споделям лично мнение, но по-скоро нашето очарование как вече имаме друго ниво на комуникация с тях - подвежда. И аз от два месеца се разтапям как Дани носи това и онова и сгрява доста неща, ама ако се загледаш - "системата работи" предимно в често случващи се ситуации и относно предмети, които често ползвате у дома и произнасяте наименованието им. Прати Алекс да ти донесе зарядното на видеокамерата, или машината за сок от ябълки и ще се убедиш, че хич не разбира чааак толкова детайлно. Та по тази логика - няма и как да му обясниш защо може да се удави, ако сам влиза в морето, наред с пояснението как диша и какво значи да диша и какво става, ако се нагълта с вода и защо ще спре да диша, ако това се случи...Та засега - работи само НЕ, другото и на 5 ще го схванат трудно /поне моя, защото не мисля, че ще става генийче/. Иначе казано - престани да се самообвиняваш, колкото и дълго да си го чакала това дете - ти си майка като другите /в добрия смисъл/ и той е съвсем нормално дете, минавате си през всички нормални етапи на развитие и комуникация. От това по-хубаво - здраве  

Жаси, моя не го кефи телевизията нещо. Жалко за мен На компютъра не му пускам нищо, че не искам да се учи да лази там. То е неизбежно в някакъв момент, ако самата аз не се откажа да го ползвам, ама гледам да отложа. Песните ги пея аз, ако съм забравила някоя - свалям я когато спи, припомням си я и после пея. С животните съм яко на далавера обаче - кеф ти фитки, кеф ти кокошки, крави, магарета, коне...излизаме от къщата и си ги гледа и слуша в оригинал човека, обаче така им се радва, че преди няколко дни цяло стадо кози хукна да бяга, а тоя дето ги пасе не може да ги събере човека хахаха. Ама благи са хората на село, като е детенце - радват се и угаждат, ако ще да им отваря работа и ядове.

П.П. Наказанията лично аз не ги приемам като възпитателен метод, вероятно защото не са били прилагани спрямо мен. То човек и да не иска, явно копира моделите на поведение и начина по който е бил отгледан. Иначе, добре помня как ми се щеше мама да ме набие и да й мине като се издъня нещо яко, вместо 3 дни да ходи с една разочарована физиономия полагайки всички грижи за мен, ама една такава...огорчена. Еййййй при тези ситуации - никога повече не е имало същата издънка от мен. Психоатака. Много е гадничко, но доста ефективно мисля. При по-големи деца де. До ден днешен ме е страх да чуя от някого, че "е разочарован" от мен, или съм безотговорна. Майка ми така ме работеше - без тон да повиши, да удари, да накже по класическия метод, ама...ей още ми държи влага.  

Ами, Стефи, това са си моите методи  - странни  На боб не съм наказвала и няма да го правя. И да - с вдигнати ръце си гледаха рисунките, защото с тези ръце са написали стените, следващия път ако посегнат ще се сетят (макар че вече няма да посегнат, убедена съм). Сега си подреждат масите, столовете, листите, пастели, моливи и рисуват там.
И за книжките - искат приказка, носят, четем, не разказвам, затова се и радват като им купувам книжки. Вечер не се чете на лампа. Легнат ли в леглото е време за сън, не за приспиване по 2 часа. Аз имам да гладя, да се къпя, да си поговорим и с мъжа ми. Отделям им цялото си време до лягането - готвим заедно, мием чинии заедно, все са до мен и си приказваме, така че толкова не виждам да имат нужда от приказка при лягането.
Въпреки, че са странни при моите деца методите ми работят - навън само да ги погледна и се строяват, ръката ми никога не се пуска, играчки не съм събирала откак са проходили, поздравяват, правят път на другите деца. За момента няма какво повече да искам 

Страхотни са твоите сладурчета, Мими, страхотни!!!

Това за боба не го зная, но си спомням като бях малка (до 7г), че майка ми все ме плашеше "Ще те сложа на царевични зърна, да знаеш!". Като съм направила някоя голяма и опасна беля. Никога не ме е слагала, тогава изобщо не разбирах какво е това, но неизвестното ме караше да го чувствам като нещо много страшно и внимавах да не се стига до там 

мими, ама аз не исках да те засегна бе съкровище, ни най-малко, просто се чудя как ги измисляш, аз нямам такова въображение
Иначе да ти кажа и моите деца си събират играчките, вдигат си чинийките, слагат ги в мивката, не се карат с други деца, поздравят, радват се и дори в 80% от случаите поисканите от тях подаръци са книжки, нищо че чветем и разказваме по всяко време та с две думи и моите деца са добри и възпитани, макар и с други методи да е постигнато това. това ми беше мисълта, не съм искала да те засегна.
Иначе аз съм доволна от децата си, а и получих най-голямото до момента за мен признание, от баща ми, който е изключително добър човек, но много строг и справедлив. един месец ги гледаха с мама, та той каза, че децата ми са изключително възпитани и добри...