или съм страхотна късметлийка с относително нормални хора наоколо.

Вероятно е това.

а, Мишле, уточнявай ги тези неща

Мен много, много, ама много ме дразнят следните реплики:

"Аз с теб ли ще се занимавам само" (мииии, предимно да, като заспи може и да имаш някакво време за теб)

"Аз няма да стоя да те люлям на тъпата люлка половин час" (ми тогава играй с него на пързалката)

"идиотче, кретенче такова ей сега ще видиш боя" защото? Коя е най-идиотската постъпка на едно дете?

"Скъси ми живота, късаш ми нервите, не ща да те виждам повече до края на деня"..сериозно? Ми времето да мислиш така беше преди 3 месец, не насаждай собствени комплекси.

Бой за това, че се е качило на пързалката, пък на мама не й се става да помага, бой за това, че се влачи по земята, бой за това, че е изцапало дрехите.

Я да отвлека малко темата. Как да осигуря максимално заключване на вратите на балкона? Ники вече стига дръжките с някакви помощни средства и сутринта връщам се аз от кухнята и вратата на балкона зее, Ники го няма. 2 секунди, половин живот и един писък от моя страна по-късно се появи, гордо мятащ щипки през балкона. Обаче побелях. Искам да ги заключвам с нещо, да не може да ги отключи. Имате ли идея?

Чувала съм, че фирмите за изработка и монтаж на дограма предлагат някакъв вид "заключалки". Не съм ги виждала, но са ми казвали, че не са скъпи и са лесни за монтиране.

Вени, ние бяхме сложили подобни на тези резенца на по-високо отвътре и отвън на вратите на терасите:
http://jelezaria.maslaigresi.com/reze-zlatisto.html

Хубава седмица и здраве за всички!

Вени, ако сте с PVC дограма може да се сложи допълнително заключване. Обади се на някоя фирма и питай
Ако сте с дървена дограма райбер на високо ще свърши работа

За възпитанието ми е рано да говоря какво прилагам и какво ще прилагам. Надявам се да отгледам и възпитам стойностен човек, пък да видим...

Благодаря за отговорите

Всъщност, след като написах горните реплики, които чувам и ме дразнят, се замислих, че може би боят наистина ще да възпитава, защото в горните примери може би липсва възпитанието в уважението на чувствата на другите, емпатия и начин на комуникация с по-слабите.

За ПВЦ дограма си има дръжки със заключалка. В стаята на Боби сложихме такава, а сега ще сменя и тази в хола.
Заключалката позволява вратата да е отворена на горно положение и да е заключена в същото време.

Чета темата, която сте подхванали, пиша и трия. Нека всеки възпитава детето/децата си както иска. Споделяла съм и преди - щом не ми отърва държание или отношение на някоя площадка просто си намирам друга 

к(Р)оки !   Така мисля и аз.
Сложно е така отстрани да се прецени. Възпитанието не се случва мигновено, а е процес и продължава горе долу през целия живот, независимо, че основите се полагат първите години. Всяко дете има периоди, различни периоди, всяко дете е различно. Как става в Германия не знам, както и не знам дали всички германски деца са така. Това и на мъжа ми брат му каза - много са палави и много викат твоите деца, германчетата си седят кротко и си играят и като им кажеш да си лягат - отиват сами в леглото. Естествено живот и здраве и той да има кротки деца като германчетата, защото иначе бързо ще си промени мнението. Ето - моят пример е две деца, брат и сестра, родени заедно, възпитавани от едни и същи родители, по едно и също време - коренна разлика в темперамент, поведение и възприемчивост. И точно това ме навежда на мисълта, че едни съвети за едно дете и едно семейство понякога са неприложими напълно за друго. Едни и същи резултати понякога налагат в пъти повече усилия и съвсем различни методи от страна на родителите за едни деца спрямо други. Разбира се, ако някое дете удря или извършва действия, които са опасни за него или за децата наоколо и родителят не реагира по никакъв начи, това е съвсем друга тема и тук две мнения не трябва да има.

И точно това ме навежда на мисълта, че едни съвети за едно дете и едно семейство понякога са неприложими напълно за друго. Едни и същи резултати понякога налагат в пъти повече усилия и съвсем различни методи от страна на родителите за едни деца спрямо други.

И аз мисля като теб.
 Аз затова не обичам като каже някой, че нищо не зависело от него, било си характер. Викат ти, ето две деца имам,еднакво съм ги гледала, а едното учен, другото крадец ( примерно). Ми това ти е проблема, че еднакво си ги гледала при положение, че имат различни характери. При едното едно действа, при другото друго, защо еднакво да ги гледаш, нали крайният резултат е важен, не средствата. Характера не трябва да променяш и да се опитваш да пречупваш( това е друго, което не харесвам като кажат - еди как си щяла да му пречупи харектера -представям си казарма), но основни ценности трябва да съзаеш независимо от него. Един човек е по-емоционален, друг по-непукист, но и двамата трябва да се научат да не лъжат и крадат примерно,независимо от харектера си.  А че няма да научиш някой да обича спорта, ако го влече музиката, това е друго. Важното е да се оправят и да са пълноценни същества по тяхен си начин. Поне така си разсъжавам аз

Боби, аз мисля, че Сигнус имаше предвид нещо по-друго...

Става дума за следното - един родител, ако случи на кротко детенце, може да се почувства като шампион в педагогическия спорт и с лекота да поучава другите как да възпитават деца и да си мисли, че някои други деца са непослушни, само защото не са ги възпитали добре.
Друг родител, може да е също така старателен и последователен във възпитанието, но да пожъне по-различен резултат или да го постигне много по-трудно, защото детето му е с друг темперамент и характер.

(и в двата случая говорим за деца, все още - не за възрастни и крайния резултат у тях от изграждането на ценностна система)

Та в случая на Сигнус имаме точно това - две деца с тотално различен нрав и темперамент, възпитавани еднакво усърдно (не казвам с напълно еднакви методи, защото е ясно, че това не работи) и последователно. Едното се води лесно и безпроблемно, другото ... айде да не давам точно аз квалификациите, ама не е никак леко с него. Едва ли проблемът се крие в това, че майката няма амбиции да възпита добре децата си, нали?

Примерът се дава, за да покаже, че нещата не са толкова прости. Ама това се научава по-късно, а някои въобще не го научават.

jam, относно книжките Мими беше написала, че не им чете на нейните деца книжки на заспиване, защото книжки се четат само докато е светло, за да не ни болят очите. А също и не се разказват, за да знаят, че приказките се четат от книги и така да се заобичат книгите. 

jam, относно книжките Мими беше написала, че не им чете на нейните деца книжки на заспиване, защото книжки се четат само докато е светло, за да не ни болят очите. А също и не се разказват, за да знаят, че приказките се четат от книги и така да се заобичат книгите. 

аха, ясно. доста екзотична теория...

Аз пък не чета, понеже не искам да ги приспивам с каквото и да е. Казвам лека нощ, цунки-гунки и слагам в леглото будни.

То аз ввсе още въобще не успявам да прочета и една приказка, понеже още не издържа да слуша историята. Само ми носи следваща и следваша и не слуша до края. Впечатлява се от егати нещата - вчера се впечатли от вратата, на която почукал вълкът на седемте козленца и всеки път ми я показваше тази врата . На вълка я впечaтли само носа, а това че изял козленцата се оказа много смешно .

jam, не съм разбрала. Така е разбира се, моите вете са пример, макар и още малки. Ивана винаги е била много по-трудна, а Андреа поне за сега е сравнително кротичка. 

Аз баткото се опитвах да го приспивам с приказки- четях, разказвах... Резултатът от това ми старание беше, че изобщо не заспиваше до 23 часа, а беше на около 1 г. Като свършех едната приказка започваше да квичи да разказвам следващата и така до безкрай. Сега не се лъжа вече да разказвам приказки.. То през носа ми излизаха-2 часа да се чудя какво да разказвам.. Странното е, че отначина ми на говорене би трябвало да заспи бързо, но нещо не се получаваше .

Аз съм си поставила амбициозната идея моето дете да не е като никое друго, което наблюдавам на улицата, по площадките, в магазина, в ресторанта и прочие. Полудявам като видя невъзпитано дете, тръшкащо се, тропащо с крак, как тича между сурвитьорките, как се търкаля по земята, как пищи инатски, направо козината ми настръхва! Повече яд изпитвам към коконата, която изобщо не му обръща грам внимание. Много отдалече си личи, кои деца са желани, чакани, искани и кои са се получили по погрешка или в неподходяща за родителите възраст. На някои хора просто не им се занимава с децата, самите те още са в някаква детска възраст или просто им липсват първите седем години. Ужасно.. И чакат от тия мъници да стане нещо, ми как да стане, то от родителите нищо не става.

Мишле, Мишле, много си далече от истината мила. Дано имаш късмета, детето ти да не попадне в групата с тежък бебешки пубертет.
Нека наближи 2 години, живот и здраве, пак ще си говорим

Немските деца, не са по различни от българските, и те пищят, квичат и се тръшкат. Засипват с пясък. Има такива, които удрят и блъскат другите деца. Това е напълно нормално. /моя син апропо започна да посяга още на 5 месечана възраст, а  беше иначе изключително спокойно и кротко бебе/. Свидетел съм ежедневно. Родителите им обаче реагират много спокойно и търпеливо /повечето, защото съм виждала и излезли извън нерви, едвам сдъжащи се, но много рядко/
И търпеливо, и по хиляди пъти обясняват едно и също. Не съм виждала никога, никъде, немци да бият децата си, по никакъв начин. Тук междудругото може и да те арестуват за подобна проява или да ти приберат детето социалните.

Абсолютно съм съгласна с мненията на Сигнус и Джам, това е и моето виждане. Това доказват и моите две деца.

Дианка, интересно ми стана, къде прекарвате времето си с децата, след като не ги водиш на детски площадки. В къщи, не излизате, по улиците....

И въпреки всичко, което разказвате, все си мисля, че площадките на тази ранна детска възраст са най-доброто за децата /не виждам по добра алтернатива/. И  някой елемент дразнител не е чак такава трагедия. Дете е все пак, ако неговия родител не може и не желае вие можете да се справите и да си опзвате децата.

Аз пак се включвам с "дърто" закъснение, ама...гости през уикенда, карнавали и панаири - това е то "живот на село" 

Мишле, когато моето хлапе беше на 3 месеца, седим компания "зачатски" мами на едно кафене, приспали сме бебетата /те са на почти една и съща възраст/ и доволно пием кой каквото обича. В това време по улицата минава друга майка, чието детенце на около годинка се дере в количката, амааааа - умрял ще събуди. Едно от момичетата на масата тогава каза: "Ееее ми тази майка сега как го оставя така, ами не може ли да го гушне, да направи нещо, то гледай как се дере..." Казах едно: "Абе всяка майка си знае детето", мислех го тогава, мисля го и сега. По онова време - всички имахме твоята сегашна амбиция Та мамата, която тогава пусна този коментар и се радваше на спяща и ядяща госпожица, скоро сама ми припомни случката и ми каза: "Бреййй права беше, как не съм знаела какво говоря". Сега нейната госпожица е трудна на спане и инат на всичко. На всички от компанията децата ни се развиват различно, имат различен темперамент, това което работи при едно не работи при друго, но смея да кажа, че всички се справяме добре с възпитанието. Та, първо - няма страшно, ако имаш желание да си въпиташ добре детето - значи ще успееш и второ - не съди друг родител, ако "не си му в обувките". Човек с човек не си прилича, а децата също са хора. 

Натали, Алекс не посяга защото ти си го плеснала през ръцете някой път, или по памперса. Посяга, защото на него му посягат. Нашите деца са на съвсем еднаква възраст и последното го твърдя със 100% убеденост - не в твоето поведение към него е причината за този вид "агресия". Просто сега им е времето за тази фазичка Не приемам боя като възпитателно средство, мен родителите ми не са ме удряли никога /не и в съзнателния ми живот/. Пляскала съм и пляскам дори рядко по памперс и по ръчичка, разбира се повече като жест отколкото да причиня болка, когато с обяснения не става. А не става, защото детето е малко. На тази възраст - той схваща доста малък набор от думи, които вързва смислово, че да има файда от пространни обяснения и пенене, защо нещо не може и не трябва. Поне 30 пъти казах НЕ, казах "хапе" по отношение на нагрятата фурна и всеки път реакцията беше хилене и пореден опит да я отвори и да си лепне ръката на нагрятата тава. За него това беше игра и начин да ми привлича вниманието. Нормална реакция. Като се заредих до печката и при три поредни опита да пипа го плеснах по ръката и изръмжах НЕ, пусна едни тетрални сълзи за няма и 20 сек. и се захвана с други, по-безопасни дейсности, за което веднага го поощрих. Изобщо не считам, че му увреждам психиката и упражнявам насилие при гореописания случай и определено съм на мнение, че всички така модерни книги, лекции и пр. за възпитание на деца имат И вредна страна. Карат съвестните родители да се съмняват в собствената си преценка, усет за дадена ситуация и им насаждат излишно чувство за вина в някои случаи.
Ако някога ударя Дани, защото просто ме е домързяло да обяснявам нещо, въпреки че вече може да го разбере, или защото съм си изпуснала нервите - да, ще се чувствам виновна. На този етап - никак не ме гони чувство за вина, че съм го плеснала понеже много искал да полива с маркуча един контакт /и такъв случай имах/.
За плуването... Ходи си ти с Алекс на басейн, аз така правя с Дани. На 18км. от село се намира разкошен аквапарк /Овощник/, с минерални басейни, даже има и такъв с изкуствени вълни. Слагам му само едни надуваеми ръкавели и се мъкнем навсякъде освен в бебешкия. Като е в басейна - само с длан му крепя гръдния кош и за няма половин час се научи да вдига главата, да не гълта вода и да прави движения с ръце и крака. При бебетата няма страх от удавяне, сега е момента да си свикне с водата и да придобие елементарни умения да се позиционира в нея /с твоя помощ/. Дори и ти да не можеш да плуваш - няма значение, ти си там само за съпорт на детето

И за да звърша подобаващо поредния чаршаф /че не се знае кога пак ще има време/  , ще споделя едно лично наблюдение относно невъзпитаните деца, с които се сблъсквам все едно къде. Независимо, че родителите им са различни във всякакъв смисъл, в отношението към децата им съм забелязала едно общо нещо. Непоследователност. В смисъл, за едно и също нещо НЕ, невинаги е НЕ. За мен това е грешка, която обърква и самото дете. Мама не дава еди какво си, ама ако се затръшкам и досаждам достатъчно - ще даде. И то така става накрая. Типичен случай е съседското момиченце, за което вече ви разказах. За едно и също нещо, понякога мама казва НЕ, обяснява, разяснява, не дава и толкова. Два часа по-късно, с малко писък и тръшкане, същото нещо вече може, понеже мама е уморена и нервна и иска спокойствие. Разбирам я, защото и аз съм на същия хал, ама моето НЕ е винаги НЕ, което в крайна сметка пести и моите нерви и на околните и е добре за самото дете. Мое мнение естествено.

Не толерирам агресията у Дани, все още не се е случвало да посегне първи, но вече ако посяга като самоотбрана - не му се меся /в случай, че няма реална опасност да нарани сериозно другото дете/. Ами не става така - моето да яде бой и то от деца на 4-5, а за "гарнитура" аз да му се карам, че се защитило.  Ако пръв посегне - няма да се колебая, но щом пък някой има кураж да му налита - моля. Той г-н Водолея както е мил и лъчезарен - така "обръща лейката". За седмица г-ца съседката рязко спря да го бута и бие. Не разбирали тееее...

Хубава седмица, здрава и хладна.

П.П. За другата моля да ме извините, но си пожелавам слънце, че ще водя звяра на море.