Аз пак се включвам с "дърто" закъснение, ама...гости през уикенда, карнавали и панаири - това е то "живот на село"
Мишле, когато моето хлапе беше на 3 месеца, седим компания "зачатски" мами на едно кафене, приспали сме бебетата /те са на почти една и съща възраст/ и доволно пием кой каквото обича. В това време по улицата минава друга майка, чието детенце на около годинка се дере в количката, амааааа - умрял ще събуди. Едно от момичетата на масата тогава каза: "Ееее ми тази майка сега как го оставя така, ами не може ли да го гушне, да направи нещо, то гледай как се дере..." Казах едно: "Абе всяка майка си знае детето", мислех го тогава, мисля го и сега. По онова време - всички имахме твоята сегашна амбиция
Та мамата, която тогава пусна този коментар и се радваше на спяща и ядяща госпожица, скоро сама ми припомни случката и ми каза: "Бреййй права беше, как не съм знаела какво говоря". Сега нейната госпожица е трудна на спане и инат на всичко. На всички от компанията децата ни се развиват различно, имат различен темперамент, това което работи при едно не работи при друго, но смея да кажа, че всички се справяме добре с възпитанието. Та, първо - няма страшно, ако имаш желание да си въпиташ добре детето - значи ще успееш и второ - не съди друг родител, ако "не си му в обувките". Човек с човек не си прилича, а децата също са хора.
Натали, Алекс не посяга защото ти си го плеснала през ръцете някой път, или по памперса. Посяга, защото на него му посягат. Нашите деца са на съвсем еднаква възраст и последното го твърдя със 100% убеденост - не в твоето поведение към него е причината за този вид "агресия". Просто сега им е времето за тази фазичка
Не приемам боя като възпитателно средство, мен родителите ми не са ме удряли никога /не и в съзнателния ми живот/. Пляскала съм и пляскам дори рядко по памперс и по ръчичка, разбира се повече като жест отколкото да причиня болка, когато с обяснения не става. А не става, защото детето е малко. На тази възраст - той схваща доста малък набор от думи, които вързва смислово, че да има файда от пространни обяснения и пенене, защо нещо не може и не трябва. Поне 30 пъти казах НЕ, казах "хапе" по отношение на нагрятата фурна и всеки път реакцията беше хилене и пореден опит да я отвори и да си лепне ръката на нагрятата тава. За него това беше игра и начин да ми привлича вниманието. Нормална реакция. Като се заредих до печката и при три поредни опита да пипа го плеснах по ръката и изръмжах НЕ, пусна едни тетрални сълзи за няма и 20 сек. и се захвана с други, по-безопасни дейсности, за което веднага го поощрих. Изобщо не считам, че му увреждам психиката и упражнявам насилие при гореописания случай и определено съм на мнение, че всички така модерни книги, лекции и пр. за възпитание на деца имат И вредна страна. Карат съвестните родители да се съмняват в собствената си преценка, усет за дадена ситуация и им насаждат излишно чувство за вина в някои случаи.
Ако някога ударя Дани, защото просто ме е домързяло да обяснявам нещо, въпреки че вече може да го разбере, или защото съм си изпуснала нервите - да, ще се чувствам виновна. На този етап - никак не ме гони чувство за вина, че съм го плеснала понеже много искал да полива с маркуча един контакт /и такъв случай имах/.
За плуването... Ходи си ти с Алекс на басейн, аз така правя с Дани. На 18км. от село се намира разкошен аквапарк /Овощник/, с минерални басейни, даже има и такъв с изкуствени вълни. Слагам му само едни надуваеми ръкавели и се мъкнем навсякъде освен в бебешкия.
Като е в басейна - само с длан му крепя гръдния кош и за няма половин час се научи да вдига главата, да не гълта вода и да прави движения с ръце и крака. При бебетата няма страх от удавяне, сега е момента да си свикне с водата и да придобие елементарни умения да се позиционира в нея /с твоя помощ/. Дори и ти да не можеш да плуваш - няма значение, ти си там само за съпорт на детето
И за да звърша подобаващо поредния чаршаф /че не се знае кога пак ще има време/
, ще споделя едно лично наблюдение относно невъзпитаните деца, с които се сблъсквам все едно къде. Независимо, че родителите им са различни във всякакъв смисъл, в отношението към децата им съм забелязала едно общо нещо.
Непоследователност. В смисъл, за едно и също нещо НЕ, невинаги е НЕ. За мен това е грешка, която обърква и самото дете. Мама не дава еди какво си, ама ако се затръшкам и досаждам достатъчно - ще даде. И то така става накрая. Типичен случай е съседското момиченце, за което вече ви разказах. За едно и също нещо, понякога мама казва НЕ, обяснява, разяснява, не дава и толкова. Два часа по-късно, с малко писък и тръшкане, същото нещо вече може, понеже мама е уморена и нервна и иска спокойствие. Разбирам я, защото и аз съм на същия хал, ама моето НЕ е винаги НЕ, което в крайна сметка пести и моите нерви и на околните и е добре за самото дете. Мое мнение естествено.
Не толерирам агресията у Дани, все още не се е случвало да посегне първи, но вече ако посяга като самоотбрана - не му се меся /в случай, че няма реална опасност да нарани сериозно другото дете/. Ами не става така - моето да яде бой и то от деца на 4-5, а за "гарнитура" аз да му се карам, че се защитило.
Ако пръв посегне - няма да се колебая, но щом пък някой има кураж да му налита - моля. Той г-н Водолея както е мил и лъчезарен - така "обръща лейката".
За седмица г-ца съседката рязко спря да го бута и бие. Не разбирали тееее...
Хубава седмица, здрава и хладна.
П.П. За другата моля да ме извините, но си пожелавам слънце, че ще водя звяра на море.