Раши, Мише - наясно съм какъв ад е с яслите и градините в София и братовчед ми с две малки деца е там, и колко приятели, и вас колко съм чела по темата...
Казвам само, че ако мама, баба, някой близък има възможността - финансова, като време и желание, ако щеш да бъде у дома с много малкото дете - вместо то да бъде дадено на ясла - за мен това е по-добрият вариант. Говоря за яслата конкретно, не за ДГ.
Аз на ясла не съм ходила, ходех на ДГ, именно заради "социалния ефект", който майка ми е искала да ми осигури, разбира се с най-добри чувства и намерения жената. И до ден днешен - бих си изкарала цялото образование от първи клас до държавен изпит във ВУЗ с песен на уста, само и само да не видя ДГ и на снимка
Общителна съм от дете, не съм имала никога проблеми с комуникацията, но явно от дете си имам проблеми с "наложената компания", режим на хранене, сън и каквото се сетиш, който ми се налага защото... "еми няма как с 30 деца да е по друг начин" И изобщо си имам проблем с насилието над личната ми воля и желания от всякакъв вид, особено пък неща от битов порядък и принуда с кого, кога и как да комуникирам. Навърших 32 години - все още за мен ДГ е това, което пиша по-горе. От мое време нещата в тези "детски заведения" не са се променили като организация и педагогически подход като ви чета и като разговарям с приятели с по-големи деца т.е. от моя гледна точка, за моето дете специално - не би било никаква загуба да не посещава ясла и ДГ /поне от този тип де/.
Отделно, че проблемът с болестите си стои "със страшна сила и адска драма", както споделя и
Мини. Скоро си говорехме с приятелка по темата, по наше време явно имаше и по-строг контрол да не се допускат болни деца, сега предвид живота на родителите и невъзможността им да отсъстват от работа за всяко кихване - правят се компромиси от страна на персонала на ДГ и в групата се пуска всяко дете, което все пак не е с 40 градуса и си стои на краката.
Такива са фактите, за мен няма "виновна страна", защото нито родителите искат да са на работа и да си пратят детето болно на ДГ, нито управите на ДГ искат болни деца и конфликти с другите родители нон стоп, но животът притиска и двете страни. Толкова.
Като му дойде време на Дани - ще се пробвам с една частна ДГ тук, която разбира се не е по-различна от държавните като режим и отношение към децата, просто са много по-малко деца в група, аз казвам с какво да го хранят и такива дребни екстри спрямо държавните ДГ. Ако той не се чувства добре и не иска да ходи там - няма да ходи, ще минем на вариант "аз и бавачката", понеже на помощ от баби не мога да разчитам, млади са и ще работят още дъъъълго. Наясно съм обаче, че и не всяко семейство, може да си позволи да организира работата си , според личното си удобство, повечето родители работят за някого т.е. освен ДГ - варианти нямат. Уточнявам го, за да не ме разбере някой погрешно какво и защо пиша по-горе.
Все по-често познати ме питат няма ли да давам Дани на ясла. Питам аз: "Защо да го давам на ясла?", след като имам възможността да си го гледам лично аз. Оооо, ами да съм си починела, да ми се освободи денят и пр.
Не ги разбирам, честно! И не ги разбирам, не защото Дани е единствен център на вселената ми, нямам си личен живот, нужди, интереси, необходимост от повече време за себе си и всичко това, от което всяка от нас се нуждае. Имам си. Ама няма да родя още 100 деца, няма да ги отглеждам, всеки един момент с Дани може и да не ми се случи никога в този живот с друго бебе, а с него конкретно - абсолютно няма да ми се повтори. Поне от моя гледна точка - тези моменти, месеци с детето ми които предстоят са много по-ценни от спане до обяд, пиене на кафе и "освобождаване на деня". По-ценни са ми и от бизнес-начинанията ми, те могат да почакат и ще. Ако беше крайно наложително да започна да работя на момента - щях да взема бавачка, като нямаме баба, но не и ясла. Крайна съм, знам.
И така и така се олях в писането - да се доолея.
Много ми идва пресолено как детето, което не ходи на ясла/ДГ - нещо няма да може да се справи с комуникацията като по-голямо. Откога има ДГ? Преди тях хората как са ставали нормални, общителни и пр.? С отглеждане у дома, комуникация с родителите и роднините, игра със съседските деца, при това БЕЗ да бъдат вкарвани в някаква матрица и да им се внушава, че ако не се вписват в нея - това не е ОК.