Аз като я оставих Ивана първият път ги попитах как е по-добре и те казаха направо да я оставям и щяла да свикне. Оставих я плачеща и ревах по пътя към работата като бебе, та за малко не катастрофирах от рев. След 3 часа ми се обадиха да си я взема, че плачела и казаха, че не мислят, че е добре за нея толкова да плаче, Като отидох тя милата гледаше през хората, все едно е дрогиана нещо и плачеше. Направо с един такъв празен поглед, абе страшна картинка беше. Бяха я разнасяли 2 часа и един заспала. През тези 2 часа не спряла да плаче. Тогава си казах, че никога повече няма да послушам някого да си оставя детето изведнъж да свикнело. На следвашият ден седнах вътре на земята с нея и учителката си говорих с учителката, докато Ивана малко по малко започваше да се поотдалечава от мен, а аз се присламчвах към вратата. Това го правих 3 дена по около половин час и после тя свикна.
По повод това кой имал време да обяснява - днес като взимах Ивана и двете и учителки започнаха да ми пеят някаква детска песничка, че да ми покажат какво правела и как го правела и имитирала. За съжалени тя не искаше, но мисълта ми беше, че без да го искам, само попитах нещо и те решиха сами да ми разкажат, не им се стори някаква тежка работа това, че се занимават с мен. И нека да я похваля- днес беше успяла съвсем перфектно да проследи една линия с фулмастер. до сега все някакви драсканици ми дават, но сега беше проследила права черта от буквата А до картинка с ябълка и после имаше още 4 букви, без да проследява беше нарапвила прави черти от тях до картинките срещу тях. Ох аз как обясних, все едно имам Пикасо... ама за мен е много това, което е направила понеже аз в къщи с рисуване и очветяване не се заниамвам. Освен това казаха, че командорела децата и ако някое не спазва правилата ( приемрно кажат им да са тихи ) и ходела и тя да въвежда ред да им казва да мълчат.