И тази седмица отмина:)
Вчера децата тръгнаха на градина. По съвет на госпожата ги заведохме още в 8 сутринта докато няма много деца. Имаше само едно момиченце и учителката ги посрещна много мило, опита да ги предразположи да прекрачат прага на стаята ама...не. Като видяхме, че няма да стане, насила ги набутахме в стаята и затвориха вратата. Много пищяха и плакаха.
Ходих 3 пъти през час да подслушвам на прозореца и чувах Дани да плаче много жално и с глас:(, Ники се беше успокоила и вървеше само след госпожата. На третото ми отиване не издържах и поревах отвън, но и разбрах, че няма никакъв смисъл да стоя там и да си ги причинявам. А и знаех, че ако положението стане много зле от градината ще ми звъннат да отида.
Отидохме да ги вземем в 16.30ч. но аз пак не се стърпях и надникнах през прозореца:). Алекс беше седнал на една амсичка и закусваше:) Госпожата излезе в коридора и каза, че до обяд е било страшна драма с Дани и Алекс. Отказали са да закусват, да играят, само стояли на столчетата в страни и плачели. На обяд също не са искали да се хранят но госпожата ги помолила поне една филийка да изядат. Първа взела Никол и после братята и:) И след филийката изяли и всичкия таратор:)
Дани не искал да ходи сам до тоалетна и търсел все Айсен (Алекс), но аз забравих да предупредя, че така му викат и госпожата вика, добре, че отиде да ми покаже какво е Айсен та двамата ходили да пишат:) Легнали са с другите деца и са спали без проблем и без нито един от тримата да се напикае:)
Като закусиха госпожата отвори вратата и Дани като ме видя, се хвърли насреща ми и започна да реве с пълен глас:))))))
Никол се опитваше да разказва какво има в градината и каза, че и харесвало и пак щяла да ходи. Алекс и Дани обаче бяха категорични, че "Айсен гадина няма оди поечи".
Днес сутринта станаха пак с уговорката, че няма да ходят, и като стигнахме до оградата на градината Алекс започна да пищи и да се хвърля по земята, опита се да избяга:) Разплака и Никол и Дани, но 5 минути след като влязоха в стаята, госпожата излезе при мен и се смее и вика, "чувате ли някой да плаче? Още докато влязоха и спряха, давам им седмица срок и ще видите, че няма да го има това, а и като за втори ден е доста добре."
Снощи като се прибрахме вечеряха с голямо желание и искаха още:), после в стаята си стояха един час при играчките, все едно ги е нямало седмица:))))
Съвсем малко по-спокойна съм от преди седмица но имам надежда, че ще свикнат бързо а и госпожите ме изненадаха приятно засега:)