толкова силно искам да видя щастието в очите му когато му покажа положителния тест, а не само зле прикритата болка и думите "нищо, миличко, следващият път ще стане", като му кажа че пак ми е дошло. кога ще мога и аз да му кажа, че съм бременна? кога ще видя радостта му като види бебето ни на видеозона за първи път? Боже,толкова искам да го направя горд и щастлив татко  Просто не е честно ...

Това съм си го мислила всеки пътк като ми дойде цикъла  Миличка, тук всички го изживяваме всеки месец и напълно те разбираме  Поплачи си, ако това ти помага, а после изтрий сълзите и продължи с нови сили напред  Убедена съм, че ще стане, само трябва малко повече време, упоритост и търпение 

... Скоро ще станат 2 години оттогава. На гърлото ми е заседнала буца и не смея да мисля, за 2 чертички. Имам усещането че все повече се отдалечава от мен този мечтан тест и следващите го 9 месеца.
Много ме е страх, момичета. Страх ме е, че няма да се случи никога. Страх ме е, че ако се случи някога, отново ще е за кратко.
Бебе, извинявай за тъжния отговор. Искам да ти кажа, да не си причняваш тази мъка - да четеш историите на бременните в бгмама.
Чети това, което са писали момичетата в нашия подфорум "Дългоочакваната бременност", защото няма да намериш такива сладникави неща, които само ще те разстроят, а ще прочетеш нещо, което ще те зареди с Вяра.
Прегръщам те.

Алиа, и при нас наближава 2-годишнината от началото на опитите ни за бебче, но силно се надявам да я посрещнем с положителен тест и край на дългото чакане. Пожелавам и на теб да не станат 2 години чакане на  и скоро да видиш отново двете чертички, само че този път всичко да бъде наред и да родиш здраво сладко бебче
Права си, като чета "Дългоочаквана бременност" и така се радвам за успелите момичета и те ми вдъхват надежда и вяра, че който се бори - успява!
Просто понякога силите и увереността ме напускат и се отчайвам, но ВСИЧКИ вие момичета, които сте винаги тук да ме подкрепите, отново ми вдъхвате надежда 

Ох, не знам кога и аз ще кажа на моето момче, че съм бременна. Понякога имам усещането, че този момент ще дойде много скоро, а друг път - че никога няма да изпитам това щастие. Не е честно! Толкова много го желая това бебе, а то не идва. Не минава ден без да мисля за това, без да плача. Мечтая си за деня, когато ще изляза щастлива от банята след  , ще се хвърля на врата на моето момче и ще изкрещя ''БРЕМЕННА СЪМ". 

Ще успеете! Няма страшно Моят тест се падаше точно на рожденният ден на таткото. Умирах от страх - половин час стоях в леглото преди да се престраша да направя теста. Слава Богу беше положителен, но и аз след един спонтанен и един миссед се изплаших още повече като го видях. Направих на тати един вид подарък, но още не си позволяваме да се зарадваме. Ще се успокоя като гушна живо и здраво бебче.
Пожелавам и на вас здрави и усмихнати бебчета - за теста не мислете

Ще успеете! Няма страшно Моят тест се падаше точно на рожденният ден на таткото. Умирах от страх - половин час стоях в леглото преди да се престраша да направя теста. Слава Богу беше положителен, но и аз след един спонтанен и един миссед се изплаших още повече като го видях. Направих на тати един вид подарък, но още не си позволяваме да се зарадваме. Ще се успокоя като гушна живо и здраво бебче.
Пожелавам и на вас здрави и усмихнати бебчета - за теста не мислете

Мила setakap много много се радвам за теб и от цялото си сърце вярвам че всичко при теб ще мине добре и ще си имаш живо и здраво бебче..което само радост ще ви носи!!!!!!!Вие го заслужавате!

БЕБЕЕЕЕЕЕНЦЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ние сме си обещали нещо с тебе мила  ще видиш просто да не се казвам Надежда....Твоят любим ще бъде адски щастлив, а ти два пъти повече дори три за тати за бебо и за себе си, че най-накрая си успяла. Ако можех мила бих ти обещала и ако имах силата да го направя вече щеше да е станало. Толкова много те обичам и толкова много те прегръщам че чак сигорно ще изпищиш от болка  Казала съм на  , че ако не ни донесе догодина да не го виждам  цунки от мене и до скоро

И аз все се чудя кога ли ще доиде денят в който ще видя  и как със сълзи от щастие в очите ще прегърна силно моето момче и ще му кажа радостната вест.Но не се предавам и вярвам че щъркелът ще донесе на всяка една от нас по едно сладко  ама може би постепенно че сигурно му тежът бебоците ако ги остави наведнъж

И аз все се чудя кога ли ще доиде денят в който ще видя  и как със сълзи от щастие в очите ще прегърна силно моето момче и ще му кажа радостната вест.Но не се предавам и вярвам че щъркелът ще донесе на всяка една от нас по едно сладко  ама може би постепенно че сигурно му тежът бебоците ако ги остави наведнъж

Точно така Клаудия!!!!!!!!И при всички нас ще дойде и ще остави поне по едно бебче!!!!!Че може и двенки!!!!!!

ама може би постепенно че сигурно му тежът бебоците ако ги остави наведнъж

А мила, не е вярно! Предчувствам много есенно заченати (лятно родени) бебоци, ще видиш!

Цитат на: klaudiq в Юли 31, 2006, 20:48:52 pm

ама може би постепенно че сигурно му тежът бебоците ако ги остави наведнъж

А мила, не е вярно! Предчувствам много есенно заченати (лятно родени) бебоци, ще видиш!

дано стискам палци

 Напълно Ви разбирам, аз се намирам в същото положение и всеки път, когато си направя теста и се покаже една чертичка се отчайвам. И всеки път се заричам, че повече няма да правя тест, но не успрявам да се здържа и на следващия месец отново направя и пак едната чертичка се появи. Просто с нетърпение чакам да се появят две чертички и да мога да кажа : "Ще си имаме бебче"

Както са ти писали - бебето ще стане, когато най-малко го очакваш. Аз 4 години правих секс с мъжа ми, за да имам бебе. Само за това мислех и едвам изтрайвах до 1-2 седмици и тичах за тестове. И нищо не ставаше... Тръгнах по доктори на втората година, лекувах хламидии, пих какви ли не антибиотици..., накрая казаха, че нищо ми няма, било на психическа основа. Да не съм мислила и ще стане... ама не е изобщо лесно да не мислиш, нали?
През февруари 2003 ми направиха цветна снимка на тръбите. Проходимост имаше. След това ми се случиха на куп няколко истории в живота ми, които изблъскаха на заден план исканото бебе. Баба ми почина през април, през юни влязох в пирамида, през юли напуснах работа... и дори забравих да си следя цикъла, на коя дата ми идва. През септември се усещам, че май отдавна не ми е идвало нищо . Като тръгнах да се напъвам да мисля, кога за последно ми е идвал, се сетих, че е било на 29 юли. Ау! Купувам тест чак на 11 септември /а преди бих го купила още на 1-ви/ и той показва 2 черти , стоя и се пуля, нито се зарадвах, нито знам какво да направя...
Сега си имам мома на 2 г. и 5 месеца, да ми е жива и здрава. Много е чакана и изстрадана, но пък много сладка и игрива:).
Пожелавам ти най-много след 10 месеца да имаш и ти едно, а защо не и два бебока. Не се отчайвай.

Мерси на всички вас за подкрепата Дано наистина скоро кажем на любимите си момчета прекрасната новина, че ще стават татковци Обикновено се справям с емоциите, ама този месец нещо ... М. дойде и замина, а мен още ме гони ПМС-то и ми е толкова нервно и ревливо.
Наха - цунки и на тебе, мила Ние с тебе нали си имаме уговорка за до края на тая година Трябва да я спазим!