И мен много ме вълнуваше представата за мига, когато показвам двете чертички и думите, които казвам. Когато забременях, не беше това, което си представях.
Обхвана ме страх. Не успях да се зарадвам. После... видяхме на УЗИ точицата. Тогава почти повярвах. После, прокървих и страхът стана паника. След като загубих бебето, бях убедена, че в следващите месеци, ама много скоро отново ще държа тест с 2 чертички. И си представях победоносния вик, който надавам от банята. Скоро ще станат 2 години оттогава. На гърлото ми е заседнала буца и не смея да мисля, за 2 чертички. Имам усещането че все повече се отдалечава от мен този мечтан тест и следващите го 9 месеца.
Много ме е страх, момичета. Страх ме е, че няма да се случи никога. Страх ме е, че ако се случи някога, отново ще е за кратко.
Бебе, извинявай за тъжния отговор. Искам да ти кажа, да не си причняваш тази мъка - да четеш историите на бременните в бгмама.
Чети това, което са писали момичетата в нашия подфорум "Дългоочакваната бременност", защото няма да намериш такива сладникави неща, които само ще те разстроят, а ще прочетеш нещо, което ще те зареди с Вяра.
Прегръщам те.