Цитат на: wassilena

да ходя на гинеколог, защото ме бърка  

Моят съпруг, който е гинеколог с над 15 годишен стаж, никога, ама никога, не използва тази грозна дума "бърка" за нещо, което се нарича "гинекологичен преглед" и като цел и изпълнение е на светлинни години от "бъркане".

Мели, не ни се сърди! Знам, че си докачлива, ама ние не го казваме с подигравка. И за "Гинка-та" не ми се сърди, ако можеш да ме чуеш на живо с колко много уважение я изговарям тази дума...А което си е бъркане, бъркане си е... Бъркане в гърлото за секрет, бъркане в носа за секрет, бъркане в ушите, бъркане с пръст в раната...Това последното като смисъл най-припокрива нещата...

Бори, аз съм го изпитвала това, така че много добре те разбирам!
Първият път беше първият ми гинекологичен преглед - майка ми присъстваше - и досега ми е гадно, не ме е срам, гадно ми е!
Втори случай- аз съм от другата страна! Правят преглед на простата на мъжо! Аз предложих да изляза, но учудващо той предпочете да остана- сигурно се е чувствал по-сигурно в мое присъствие нали ми е душичка - пак се почествах гадно! Не защото нещо видях, аз също извърнах глава, фантазията обаче си свърши работата!
Ами това е! Смешно- несмешно това си е индивидуално психическо преживяване на някои индивиди!

Здравейте момичета,
ами аз малко късно се включвам по темата, ама се надявам това да няма значение - просто сега попаднах на нея, а и съм нов потребител...
Приятелят ми никога не идва с мен на прегледите ми, а и аз сигурно нямаше да се чувствам много комфортно, ако присъства, въпреки че, бих дала мило и драго да зърна физиономията му, когато наблюдава как друг мъж "се рови" в неговата запазена зона. Както и да е - аз после му разказвам какво е станало,  за препоръките на доктора и т.н., но понякога (всъщност сравнително често) той става резервиран след тези разговори, особено, ако не той е подхванал темата. Струва ми се странно, защото по принцип сме говорили вече да живеем заедно, а това предполага едни по-освободени отношения, а и той самият постоянно се интересува от здравословното ми състояние. Всички мъже ли мразят да им разказваме за нашите женски проблеми, без да са попитали сами, или на моя нещо му има в това отношение
И още един въпрос (прощавайте, че съм толкова многословна - то си е професионално изкривяване при мен:lol: ) - вярно ли е, че мъжете-гинеколози, са по добри лекари от жените-гинеколози? Чувала съм го няколко пъти, но ми звучи нелепо, а отговорът на този въпрос е важен за мен, защото още не съм открила гинекологът, при който смятам да остана.

Според мен това е едно от многото клишета, с които са ни пълни главите.
 Още от малки на момчетата им внушават, че това са "женски работи" и те по добре да стоят надалече.
 Същото е и с миенато на чинии, шиенето на гоблени, гледането на сериали или драми и четенето на книги с розови корици например.
 А защо трябва да е така,защо трябва да ни става неудобно от подобно нещо, аз не знам.
 За себе си знам, че не харесвам клишетата и в своя живот гледам да ги отбягвам, доколкото мога.

Съгласна съм с теб Вивита. Май е крайно време да се освободим от подобно стереотипно мислене по повод "женските" и "мъжки" проблеми. Факт е обаче, че много от нас се притесняват от подобни ситуации и аз все още съм една от тях. Вече гледам да променя таова обаче.

Не мисля,че ако мъжът ми присъства на прегледа,това ще е добре за него ,за мен или нас по някакъв начин или ,че ще се отрази на резултата от опитите за бебе.Аз лично го смятам за излишно и нямам никакво желание да имам "публика" докато ме преглеждат.Било то и мъжа ми.

Да ви кажа честно притесненията ми бяха първия път!
Той, мъжа ми по този начин (колкото и на него да му е неудобно) присъства там, явно, за да ме подкрепя! Не си навира главата, разбира се - просто седи в стаята. Аз последния път скришом го погледнах - беше се позавъртял на другата страна    
Но това, че е там до мен го кара да се чувства по-спокоен и че той прави нещо по въпроса с проблема, който имаме. Никой не казва, че трябва или не трябва мъжете ни да са в кабинета по време на преглед - това всеки сам да прецени! Но е добре да са съпричастни и да се чувстват полезни, да знаят какво се случва и да са наясно какво ни очаква - и тях, и нас! И се обичайте! Целувкам ви!

Да ви кажа честно притесненията ми бяха първия път!...

Никой не казва, че трябва или не трябва мъжете ни да са в кабинета по време на преглед - това всеки сам да прецени!

Важното е, че си се успокоила.

Всъщност по закон при прегледа трябва да присъства само пациента, с много редки изключения (напр. непълнолетен пациент), при които се разрешава придружител. Останалото е въпрос на добра воля на лекаря ти - да допусне друг човек при прегледа. И според мен така е правилно.

Точно този закон е в нарушение при моето джипи - в кабинета се допускат по няколко човека едновременно, за да върви по-бързо опашката. Чувството е доста неприятно, случвало се е останалите пациенти да ме гледат много странно, когато описвам гинекологичните си проблеми, за да получа направление.  Аз се опитвам да не слушам и да не гледам, когато преглеждат друг пациент, но все пак е доста трудно да се случи това, при положение, че кабинетът е един.  

Много неприятно е това.

Е това е - като преместиха АГ на ВМИ на Пещерско шосе в Хирургиите. Бяха сложили узито в една малка стаичка и вътре така разположено, че като легнеш на кушетката да те преглеждат с вагиналния уз, таза ти гледаше към вратата - ама точно срещу вратата. Ха сега познайте дали се заключва и познайте дали доктори/ки и сестри като влизат чукат на вратата първо. Отделно, че на старото място, защото беше по-голяма стаята и докато преглеждат една пациентка - друга влиза да се съблича - абе няма празно - конвейр.