Значи, не знам как се чувствате по въпроса, но аз снощи щях да пукна от притеснение - просто бяхме с мъжо при Стаменов и разговаряхме за инвитрото и кога да се започне и след разговора дойде прегледа и мъжо остана вътре по време на прегледа. Вярно, че това са естествени неща, ама се чувствах и се чувствам все още ужасно, че мъжа ми беше вътре в тоя момент - не можах след това да си подбера думите, за да поговорим по въпроса и не мога да спра да мисля за това. Знам, че не е голяма работа, ама просто предполагам и чувството за вина има значение - ето, виждате ли в мен е причината да сме тук в тоя момент и ето на какво става свидетел мъж ми. Той след това каза, "ами не ми беше приятно, ама какво - да изляза ли? И какво да се прави - докторска му работа..." Само мога да предполагам какво точно си е мислел и как се е чувствал (знам, че трябва да поговорим повече с него, ама...)
Ох, да не прекалявам с писанията, че дългичко стана - но, ако го сравня с това колко ми е гадно, направо нищо не съм казала все едно