Джам, тъкмо помисля, че съм разбрала, ти ме върна обратно Има около 100 кандидатури с 8.2 точки, от които първите около 50 са с номер, започващ с 090522, а останалите са с различни дати след тази? Аз от обясненията на Мармотче разбрах, че тия с еднаквите дати имат след датата номер от жребий, а останалите са с реалните дати и часове? Хайде пак плийз да ми обясните

Fresh, правилно си разбрала. Сега наистина сте назад в текущите класирания, защото сте кандидатствали относително скоро, а пък на опашката има деца със същите точки, които са били там още при първото класиране на 22 май.

Дали ще се занулят тези дати и да се започне наново по същия алгоритъм при първото класиране за кампания есен 2010 - предполагам, че да, но не зная със сигурност. Не съм срещала никъде официално становище по този въпрос, а тази ситуация за първи път ще възникне тази година (миналата се въвеждаше системата и нямаше стари регистрации).

sia, другата Стефи ти е отговорила вече, аз само да потвърдя - няма да имате проблем с кандидатстването заради ненавършени 3г. Системата ще се активира едновременно и ще включи в класиранията всички деца набор 2007, т.е. които в годината на тръгване в 1 група навършват 3 години. Даже по сегашния правилник се допуска деца, родени през януари, да кандидатсват с предния набор, т.е. системата ще позволи кандидатстване за 1 група на всички деца 2007 + януари 2008. Но за януарчетата родителите еднократно избират с кой набор да кандидатстват и си вървят само с него.
===============================
nikitali, прекрасни очи има Никол, пу,пу!

Тутто, няма нужда да защитаваш методите си - ти си знаеш детето, ти решаваш. Ако наистина не заспива с теб в продължение на часове, естествено, че ще търсиш някакъв друг начин. Няма нужда и да реагираш така остро на тези, които избират друг път, като nikitali - виж й подписа, тя има 3 деца, с голямото сигурно емпирично е установила по-подходящ за нея момент, когато децата сами стават самостоятелни при заспиване, без рев. Аз самата съм някъде по средата, не мога да понеса да заспиват с плач, а и много държа на ритуала с четенето вечер, искам книгите да са им приятел и удоволствие, така че чета приказки и пея, докато заспят. Но пък когато се тръшкат безпричинно и се опитват явно да ме манипулират през деня, или пък ако посегнат да ударят другия, хич не ми дреме да изпратя единия в спалнята да се успокои и го оставям горко да си поплаче, ако трябва. Просто трябва да си знаят границата на позволеното и особено опити за удряне не ги оставям да минат между другото.
===============================
Философски офф: Самата кампания на Уницеф пък мен адски ме дразни. Одобрявам добрите й намерения, но никога не съм вярвала в силата на негативните послания. По същия начин ме дразнят смачканите коли на пиедестали на изходите на града. Насаждането на вина като превенция срещу липсата на общуване с децата ми се вижда крайно и неефективно. На който му пука, така или иначе не прави така. На който не - няма да види себе си в тези филмчета. За мен ЛИЧНО много по-силно послание би било "децата, които са кърмени до 1г. се разболяват Х% по-рядко/ на които родителите посвещават поне 2ч дневно време само за тях развиват психични разстройства У% по-рядко/ които гледат телевизия по-малко от 1ч на ден имат Х% по-малко проблеми с общуването/ с които активно разговаряте от най-ранно детство имат У% по-богат речник или по-висок успех в училище..."

Мили майки, четете, говорете помежду си, информирайте се...естествено, че в 21-и век е нелепо да се дават примери (каквито съм чувала): "ами баба ти, или тебе как сме те отглеждали" и оттам нататък - всичко да се отрича. Всичко се развива и променя, трябва да се ползва натрупаният опит, но не може да се прилага сляпо и "универсално" както всяка от вас споделя. По различен повод. Цветенце правилно постави акцента, че всяко дете си е различно и майка му най-добре може да прецени как и при какви обстоятелства да постъпи с него. Била съм свидетел (и все още съм) на потресаващи случки от вида "как се възпитава дете" от...хайде да го нарека "престараване". От едно такова "приспиване" на детенце по примера на прочетена книга (вероятно цитираната тук), детенце стигна до "Спешна помощ", барабар с припадналата си от ужас майка. Жив късмет, че таткото е успял да отреагира и да изкара от трахеята абсорбираната повърната храна след час и нещо рев и писъци на детето...Целият този панаир и стрес - в следствие на опит да се създаде режим, именно за доброто на детето. Никой, (дори аз) не е помислял, че е с някаква друга цел естествено. Нито мисля, че някоя от вас е дотам луда, че да допусне такава ситуация, моля разберете ме правилно. Просто съм убедена, че всяко дете си е характер и всяка майка си знае най-добре нейното какво е точно и какво при него няма да сработи. Това не я прави мекушава, или лоша майка , а разумна майка. Теориите са донякъде...оттам нататък всичко е лично А и нека не забравяме, че и малкото човече е човече като нас все пак. Един път му се спи, друг път може да не му се спи...и на нас се случва, не е голяма трагедия. Е да,трябват си яки нерви, съгласна Ама вие ги имате, сигурна съм, трудно е сега ама и това ще мине. После ще бършете сълзи за гаджета и любови...няма да е по-лесно и това. Дай Боже всеки му такива "неприятности".
Помислете какви сте били вие като деца, с какъв "режим" ако е имало такъв, питайте ако има кого...Ами аз примерно никога не съм пълзяла, майка ми и до сега се смее как ме слагала по корем, а аз оп обръщам по гръб и почвам да се приплъзвам "като охлюв". Следващо действие - обръщане по корем, за да се докопам до нещо стабилно и съм проходила преди да стана на 10 месеца. Следобеден сън и режим не съм имала никакъв - ама ей на жива, здрава, 171 см....детайлите не са толкова съществени. Те са си детайли. Няма лошо да се създават навици и режими разбира се, но не и на всяка цена, детето си знае какво и защо иска - друг въпрос е, когато ние просто не можем да го разберем и гадаем. Радвайте се на децата си - сега ви се е паднало, бързо растат!

P.S. Не поучавам, акъли не давам, нито съвети, само споделям мнение.

На мен ми е интересно да чета как е при другите хора - по-специално децата:)
как майките се справят с прищявките, капризите или истериите на малките,
И през ум не ми минава, дори мислено, да съдя някого.
Цвете, ще намериш начин, или Мона ще порасне и ще го преодолее

аз нямам проблеми със съня на моите деца, но събирам за друго нерви с тях

И така....

споделянето на различни гледни точки помага да  виждаме нещата и под друга светлина.

Да ви кажа честно не бих издържала плач повече от 20 мин, а и той не е плакал толкова продължително при заспиване. Аз едвам издъжам 10 мин. плач, да не говорим за повече. Само веднъж плака около 25 мин, но аз си бях при него през повечето време.. Позволих си да го оставям сам, защото разбрах причината за страха му, а той си заспиваше преди нормално и не сме стояли с часове да се преспиваме. Оставих го след като му обяснявах много пъти, че въпросното нещо не е страшно. Видях, че вече не се страхува. Другото, което ми направи впечатление, че след това всъщност се напъваше да плаче и аз си го познавам кога му е мъчно и кога наистина има причина и наистина плаче заради нещо. Просто осъзнах, че това е прищявка и му правеше удовлоствие да ни разиграва, защото след всяко реване като влизах спираше на секундата и ми се хилеше... Той скоро става на 1,8 месеца и вече не е толкова малък и разбира когато му се говори и обяснява. Има и една друга подробност-имаме камера в спалнята и аз мога да го наблюдавам непрекъснато на компютъра си какво прави. Така може да се каже, че не го оставям нито за миг сам. Ако заподозра нещо веднага съм при него..
Имам 3 приятелки с по 3 деца и често се консултирам с тях, но да ви кажа и трите са ми казали, че всяко дете е различно и няма един и същи метод за възпитание. Например при едната двете по-малки момчета се карат непрекъснато и те понякога оставят малкия на едната баба, за да мирясат малко и да си починат от скандалите и писъците. При другата пък точно двамата по-малки са доста кротки и тя няма проблеми с тях от този род.

Имам 3 приятелки с по 3 деца и често се консултирам с тях, но да ви кажа и трите са ми казали, че всяко дете е различно и няма един и същи метод за възпитание.

Подкрепям
И още нещо искам да добавя - и при един и същ метод на възпитание накрая резултатите са различни.

Разбира се, че резултатите са различни Повечето от нас имаме братя или сестри и сами виждаме, че резултатите са различни, гледа ли са ни, възпитава ли са ни, хранили, обличали по един и същи начин, но ето аз и брат ми нямаме нищо общо като характери, поведение, начин на мислене и т.н. Та, исках да кажа, че не е нужно да имаме по две или повече деца, за да стигнем до този извод.
Важното е да се водим по децата, те си показват, а всяка майка си познава децата най-добре
Деси винаги е заспивала много трудно, с кратки периоди на проблясъци разбира се
Като беше бебе минахме през какви ли не чалъми и хватки, но никога не съм я оставяла сама, не понасям да ми реват, а е ужасен инат и не мисля че този метод щеше да подейства. До преди 7-8 м. заспиваше към 9 - 9.30 след 15-20 мин. приспиване под формата на четене на приказки и седене до леглото й докато заспи. След това около 2м. заспиваше сама, след като й прочетем 3 приказки, сега пък е във фаза на заспиване към 10-11 часа, нищо не помага, нито четенето на N нa брой приказки, нито седене при нея, нищо, тя става и тръгва, ляга когато реши. Хубавото е все пак че до 11 часа заспива
Елена първите 4-5 м. заспиваше в креватчето си точно за 2 мин., след това вече не искаше, от тогава заспива пак за 2 мин. но лягаме двете на спалнята, тя ме хваща са пръста и готово

а и много държа на ритуала с четенето вечер, искам книгите да са им приятел и удоволствие, така че чета приказки и пея, докато заспят.

И аз съм така, Мармотче. Дори и Симона да заспиваше само със завиване и целувка и да нямаше необходимост от четене на книжки или пеене на песнички, аз пак бих го правила и не бих й го спестила. Или по-скоро не бих го спестила и на двете ни Защото ми е някак много мило това да седнеш в топлото легло близо до детенцето, на приглушена светлина и да му почетеш приказка. Друг е въпросът, че моето диване после се сеща в продължение на няколко часа, че му се пишка, яде, ака, да станела да види де е тати и хиляди други неща, само и само да не заспи Ама какво да се прави - не е робот, да го изключиш.

Благодаря за съветите за адресната регистрация и за детската градина. Дано да успеем да преборим системата и да запиша детето на есен.
Имах една книжка за съня при децата. Ще я потърся и ще препиша съветите тук. При едни деца няма да проработят, при други ще дадат добър резултат.

Цветенце, и чудовища ще борите, и ще иска да спи някой с нея Изобщо подготви се за цяла палитра от нови измишльотини Нас ни привиква нон стоп - за вода, да ни гушка, да го завиваме, да го отвиваме, да гоним монстърите, да запалим луната и звездите, да го преместим на спалнята, да сменим нашата завивка с неговата... Изобщо купона е пълен и това трае обикновено до 12

За мен лично по-интересен и актуален е вторият етап. 

 След като ги приспите дечицата по различни методи всяко едно, защото и те са различни, спят ли цяла нощ непробудно?!

Защото ние все някак успяваме да се приспим, но откакто се е родила, та досега нямаме нито една нощ да спи непробудно. Буди се през час, два, а понякога и по-често, пие вода, мляко;ако не и ги дам, си ги иска.
Откакто е на ясла, още по-лошо спи;явно, мозъчето и нощем обработва видяното и чутото през деня, т.е. запомня.

Та, спят ли дечицата ви непробудно цяла нощ?!
 Аз вече изгубих надежда, че ще ни се случи това, а и все повече не изпитвам нужда от сън и аз самата - чета нощем и т.н. начини да си уплътнявам рационално времето.

Лек ден!

Розичка, моето не спи по цяла нощ. Буди се, все за мляко пита, но ако се заинатя най-накрая и на дичка (водичка) кандисва. Буди се също и от страшни сънища и тогава нищо не я успокоява освен местене в нашето легло. И задължително трябва да я гушкам, иначе не става. Но слава богу, тези нощи лека полека отминават. Вече имаме и 20 зъба и нямаме проблем поне с тях. Честно да си призная, последните 4 кътника не ги усетих кога излезоха в сравнение с първите 16 зъба.

Розичке, почти нямам такава нощ за последните 4 години - говорим на сън - на немски, нон стоп, пеем, приказваме, викаме, скачаме и тръгваме за някъде.. Та така. Не сте само вие

Розичке,големия ми син до 2 години се будеше през 15 мин.Беше нкакъв кошмар.Сега с малкия е по добре.Като се навечеря и заспи към 22ч. се буди 2-3 пъти само за залъгалка и чак в 6ч.пие мляко.Та с него направо си се наспивам.Но масово децата не спят непробудно.Имам само една приятелка чието момиченце спи от 21ч. та сутринта я буди в 8 да закусва

При нас заспиването е трудно, но като цяло спи добре. Случва се да се събуди с писък (вероятно сънува нещо), но това е преди да си легнем ние. После се буди за мляко към 4 ч. (не всяка нощ) и сутрин става между 7,30 и 8,30 ч. Не мога да се оплача.

Розе, по отношение на "вторият етап" през толкова фази сме минали, откакто се е родила Мона. Бързо се отказа от нощното ядене, около 2месечна и спря да се буди нощем. Голям рахат беше, защото - макар и след трудно и продължително приспиване - през нощта си спеше в детската стая непробудно до 8-9ч сутрин. Това обаче продължи около година...ами, даже по-малко, и после започна будене за какво ли не - за каквото се сетиш След това се мина още малко време и започна сама да си излиза нощем от леглото и да идва в спалнята. Като заспи я връщаме обратно, тя обаче пак се връща и така по няколко пъти на нощ. Имало е такива комични ситуации - като се почне от това, че в началото, като идваше нощем в спалнята, първо тропаше на вратата (нямам идея как й е хрумнало ) и се стигне дотам, че съм я намирала сутрин, след поредното тичане за нощта до нашата стая, толкова уморена и сънена, че успяла да се набере само с едно краче и ръчичка на нашето легло, а другите висят надолу и така заспала, дотам успяла само И така...до днешна дата, няма такава нощ да не се събуди за нещо. Вече съм свикнала, няма и за къде да се отпускам с непрекъснат нощен сън, защото идва реда и на Антон

Рози, зависи. Понякога Вики спи непробудно, понякога не. Онази нощ поне пет пъти ставахме да търсим Макуина.
Един ден говорих с докторката следобед, докато Вики спеше. Пояснение - в стаята има видеокамера и аз в кухнята имам звук и говор. Та докато течеше телефонния разговор Вики изрева с писък. Докторката го чу, като аз я попитах какво е това - болков синдром ли е, защото и често се случва през нощта. На което ми се обясни, че просто сънува и преживява нещо детето.