Разгорещиха се страстите около това приспиване, недейте така.
Мен чак ме досрамя, че го направих на въпрос. Защото, тежи ми наистина дългото и съпроводено с много нерви заспиване на дъщеря ми, изживях се като жертва, но после хубаво ми показахте, че всеки от вас среща своите трудности в отглеждането на детето си, било в трудното приспиване в случая, било за нещо друго.
Всеки има свои разбирания как да си възпитава детето, а и децата са толкова различни. Аз, в усилията си да намеря най-правилния начин(за приспиването)също съм изпробвала метода да го оставиш да плаче - може би да е била около годинката тогава Мона. Не помня колко точно я оставих да плаче, но през цялото време ме гризеше усещането, че не е това начина, че греша, че детето ми плаче от чувства на страх и отчаяние, а не защото иска да ме накара да му играя по свирката. Когато я взех, беше ледена и ужасена, едва дишаше, а аз се почувствах като пълен идиот. Отне й повече от два часа да се успокои и изобщо не беше въодушевена, че е постигнала своето, беше вглъбена, хлипаща и гледаща в една точка. Не повторих никога, ако ще и Додсън (чела съм го) да пише, че това е начина. И не защото съм "мека мария", а защото предпочитам да търся друг начин, нищо че и досега не съм открила действащ такъв.
Но при други деца явно този метод работи. Ако майката усеща, че това е правилния начин, познавайки си най-добре детето - нека да е по Додсън