Здравейте и от мен 
Отдавна ми се иска да се включа в тази тема, но все не успявам да намеря необходимото време и не знам защо 

С мъжа ми сме заедно от края на 2007 г. Целенасочени опити за бебе започнахме към края на 2008 г. Аз ходех редовно на профилактични гинекологични прегледи и при мен всичко изглеждаше добре. Мъжа ми споменаваше отвреме навреме, че някога си е правил спермограма от любопитство и не е била с идеални показатели, но нищо тревожно. След няколко споменавания пред моята гинеколожка, тя ме съветва да си направя цветна снимка, а той спермограма. Това се случва през 2009 г. При мен и двете тръби са проходими, но при мъжа ми спермограмата е отчайваща - тежка степен на Олигоастенотератозооспермия. Коментара на докторката ми беше директен - с тая спермограма няма шанс за естествено забременяване и ни дава координатите на д-р Кацаров. След като си поплаках насаме, се взимам бързо в ръце и заедно с мъжа ми тръгваме напред ръка за ръка. Не губим време и много скоро посещаваме въпросния доктор и след прегледа се установява, че единият му тестис не функционира, поради което и другия не е в добра форма. И най-лошото е, че това е следствие от отказана, от майката на мъжа, ми операция, когато е бил малък и тестиса не му е слязъл, където трябва навреме. Но както и да е, не го мислим какво е било, а какво следва да направим. Назначено му е лечение и контролна спермограма след мин. 3-4 месеца. Цел - достигане на количество и качество за инсеминация.
Мъжа ми абсолютно стриктно изпълняваше вички препоръки на доктора, с изключение на пушенето на цигари, и след 3 месеца спермограмата е по-добра, но не става за инсеминация. Продължаваме още 3 месеца лечение, отново спермограма и УРА! Достатъчно е добра и имаме червена светлина от д-р Кацаров за инсеминация.
ГРЕШКТА НИ: Правим инсеминацията при моята гинеколожка, която не е репродуктивен специалист, но до този момент аз и се доверявах напълно, без да чета в интернет. След проследяване на фоликула и лигавицата ми, мъжа ми даде материал в Майчин дом в София за обработка. От там сами си го занесохме до кабинета на моята докторка и тя ни направи инсеминацията. След още един ден - ре-инсеминация. 14 дни в очакване и надежди и резултата беше отрицателен. Докторката предложи да опитаме още един път, но според най-вероятно щеше да се наложи инвитро, но ние да си преценим.
Тогава взех много бързо решение, че ще трябва да се свържа с някоя репродуктивна клиника. Взех си едно листче и си набелязах клиниките, на които искам да се обадя за записване на час.
Първата в списъка ми беше клиника Надежда.
Годината е 2010, месец февруари. Свързвам се бързо и ми предлагат час за месец май, на което аз отговарям възмутено, че е много далече часа, защото аз съм на 39 г., а мъжът ми на 43 г. Не знам как съм прозвучала на жената, защото аз държах часа ми да е за д-р Стаменов, но тя ми каза, че няма свободни часове и не може да ми даде час по-рано от месец април. С Леко разочарование се съгласих да приема този час. В последствие разбрах колко нагло може да е прозвучало моето настояване за по-ранен час, имайки предвид, че тогава се чакаше между 8 месеца и година за записване на час за д-р Стаменов.
Дойде дългоочаквания ден и ние с мъжа ми се запътихме към клиниката за прегледа ми, който трябваше да бъде в 18:30 часа, но влязохме в кабинета на доктора в 21:45 часа. Но чакането си струваше. Първо си поговорихме с доктора, после разгледа подробно документите, които носихме и после ме прегледа. След прегледа каза, че е много доволен от състоянието на моите яйчници, но за да предприемем каквото и да е, трябва първо да направим някои изследвания за мен и нова спермограма на мъжа ми в тяхната клиника.
Правим всичко и след по-малко от месец сме отново при доктора и резултата след изследванията е: при мен всичко е ОК, но при мъжа ми спермограмата не е добра и изхода ни е само ИКСИ. Посъветва ни веднага да си подадем документи във фонда и да решим дали ще чакаме заповед или ще стартираме самофинансиран опит.
Решаваме самофинансиран опит. Започваме стимулация по дълъг протокол с блокаж на 17-ти юни. Стимулират ме с ниски дози, реагирам добре и целта ни е 8-10 фоликула максимум. Следва пункция, на която вадим 8 фоликула с 8 яйцеклетки. Пробват 2 да се оплодят инвитро, а другите - ИКСИ. Двете не се оплождат, от другите 6 всички се оплождат. Ембриолозите ми се обаждат всеки ден да ме информират за развитието на ембрионите. 5 се развиват много добре, един спира развитието.
28 юли 2010 г. - Първи Ембриотрансфер на 2 перфектни ембриона на трети ден. Правя и 6 процедури акупунктура. Доктора е убеден в успеха ни, но замразяваме другите два ембриона за всеки случай.
13 август 2010 г. - кръвен тест - 0.23 mIU/ml - спиране на лекарствата.
С мъжа ми и двамата не вярвахме на резултата. И двамата бяхме убедени в положителния тест, ноооо реалността беше друга. Поплакахме си и двамата, прегърнати и вече планиращи следващите ни стъпки.
Това е момента, в който се регистрирам в Зачатие, започвам да чета, да пиша, да питам и да събирам информация. Всички момичета бяха невероятно отзивчиви, търпеливи и позитивни, за което съм им изключително благодарна.
След лятната почивка на клиниката, отиваме за коментар и попадаме при д-р Персенска. При прегледа вижда малък полип в матката. Правя и имунологични изследвания. Оказват се завишени NK- и В-клетки. Следва лечение, след което NK-клетките влизат в норма, но В-клетките дори са още по-завишени. Предлагат ми вливане на Киовиг преди следващ трансфер.
Декември 2010 г. правя хистероскопия за отстраняване на полипа и веднага на другия ден заминаваме за Париж - съчетавам служебни ангажименти, заедно с лични забавления   
Резултата от хистероскопията е добър, нямам други проблеми, освен малкият полип, който е отстранен. Следват новогодишните празници и веднага след нова година при първия възможен цикъл съм на преглед.
4 февруари 2011 г. - пункция без упойка на напълно ЕЦ - извадена и оплодена яйцеклетка.
7 февруари 2011 г. - трансфер на 3 ембриона на трети ден - един пресен и двата замразени, които успешно се размразиха. Отказах вливането на Киовиг и акупунктурата.
На 9-ти ден след ЕТ имам зацапване, което ме кара на другия ден да се изстрелям в клиниката. Пускам кръвен тест и резултата е 10-ти ден след трансфер Beta hCG 120.14. Зацапването продължава и болки има. Не съм на работа, полежавам си вкъщи. Излизам от кабинета на д-р Персенска и не мога да спра да плача, за да кажа хубавата новина на мъжа ми. Този път обаче сълзите са изпълнени с невероятното усещане на успех и спокойствие. Бях сигурна, че всичко ще бъде наред докрай. Имах много лека и безпроблемна бременност, с изключение на скъсяване на шийката в 18-та седмица, последвано от серклаж. Бременността мина неусетно, в работа и ремонт на новозакупеното ни жилище.
Към вторият месец от бременността ми се обадиха от Фонда за получаване на заповед. Отидох и казах, че вече съм бременна и ще се възползвам от нея за втората ми бременност. 
14 октомври 2011 г. - след доста мъки и боли за естествено раждане, в 17:30 часа се премина към спешно секцио и в 17:55 часа се роди моето момченце Михаил -  3.700 кг и 54 см. Щастието е неописуемо, не си спомням колко време след това плачех, когато го кърмех, когато го къпех, когато и той плачеше, когато се смееше, когато за първи път каза МАМА, когато за първи път каза ОБИЧАМ ТЕ МАМО и все още се просълзявам, когато го гушкам. Това са най-прекрасните сълзи, които не искам да секват.
Юни 2012 г. отивам на преглед при д-р Стаменов, за да го информирам, че искам да започнем опит за второ дете. Малко изненадан за скорошното ни решение, ме прегледа, установи, че съм се възстановила добре от раждането и можем да започнем, но трябва да спра с кърменето. Това беше доста емоционален момент за мен, но го направих, заради огромното ни желание да имаме още едно дете, по възможност момиченце    Много плаках, когато кърмих за последн път, но Мишо не страда и много лесно премина на АМ.
И така започнахме с опитите за второ детенце. Решаваме да правим опити на ЕЦ.
9-ти юни 2012 г. -  пункция, извадена яйцеклетка, която се оплоди, на втори ден се делеше добре, на трети ден спря да се дели. Не стигнахме до трансфер.
Поради участие в Конгрес на докторите и моето съдийстване на Олимпийските игри в Лондон, пропускам два цикъла.
30 август 2012 г. - пункция на ЕЦ, без упойка, което се оказва грешка, защото по време на пункцията ми пукат фоликула. Отново неуспешен месец, но продължаваме смело напред.
27-ми септември 2012 г. - пункция на ЕЦ, отново без упойка. Извадени 2 яйцеклетки на напълно ЕЦ, оплодиха се, разделиха се добре. На 1 октомври трансфер на 2 много хубави ембриончета и веднага на работа. Десет дни по-късно - отрицателен тест. Малко сълзи и отново с нови планове.
26 октомври 2012 г. - пункция на ЕЦ без упойка. Две-три пробождания и не се получава, следва упойка и пунктиране на фоликула, но се пука в мен и няма яйцеклетка. Вече ми е забранено да правя пункциите без упойка.
31 октомври 2012 г. - Биопсия за контрол. Всичко е наред, биопсията е добра. Мъжа ми не спира да пие предписаните му медикаменти. Цигарите са намалени до 10-12 на ден.
18 ноември 2012 г. - пункция на ЕЦ и празен фоликул  Вече много се проточват месеците, а годините ми напредват ...
13 декември 2012 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка, оплодена. Ембриона се развива много добре. На 16 декември - трансфер. 26 декември - поредния отрицателен тест 
1 февруари 2013 г.  - отново цветна снимка за проверка на тръбите. Търсим причината за неуспехите. Тръбите са проходими. Всеки път при мъжкия материал прилагаме МАКС и ИМСИ, за да изберем най-доброто.
5 февруари 2013 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка, оплодена. Ембриона се развива добре. 10 февруари - трансфер на 1 ембрион на стадий бластоцист. 19 февруари - отрицателен тест  Коментираме с д-р Персенска, че е време да се възползвам от заповедта ми от Фонда, защото нямам време.
15 март 2013 г. - Блокираща инжекция, начало на стимулиран опит по дълъг протокол.
17 април 2013 г. - Пункция. Извадени 10 яйцеклетки, 4 от които негодни, 6 оплодени. Този опит ще приложим РВМС. 20 април - трансфер на 3 много хубави ембриончета. Обратното броене започва. 29 април - уринен тест с много бледа втора чертичка, потвърден с Кръвен тест hCG 26.51 IU/l  Много сме щастливи, това е подаръка ми за рождения ден. Но на мен леко ми е притеснено, защото резултата е доста нисък. 11 май - преглед и наличие на 1 плодно сакче, което изглежда добре. 20 април - Преглед. Виждат се леки пулсации на ехогражфа, но изостава развитието. За сега нищо не може да се прогнозира, след една седмица пак на преглед. Много ми се плаче, но се моля всичко да бъде наред. 27 май - Преглед: това беше края. Няма развитие. Спирам лекарствата и следва абразио.  28 май - абразио с вакуум. Започваме отново с плановете .... и всичко отначало. Подавам документи за втори опит по Фонда.
29 юни 2013 г. - Преглед при д-р Стаменов. Доктора е доволен от функцията на яйчниците ми, съветва ме докато ми излезе заповедта по фонда да събираме яйцеклетки и да замразяваме.
3 юли 2013 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка и замразена на 4 юли.
26 юли 2013 г. - пункция след стимулация с Клостилбегит. Извадени 4 яйцеклетки, но само една е годна и е замразена на 27 юли.
20 август 2013 г. - пункция след стимулация с Клостилбегит. Извадени 5 яйцеклетки, от които замразени 2 на 21 август.
16 септември 2013 г. - пункция на напълно ЕЦ. Извадена яйцеклетка и замразена на 17 септември.
11 октомври 2013 г. - пункция на напълно ЕЦ. Рискувахме отново без упойка. Извадена яйцеклетка и замразена на 12 октомври.
3 декември 2013 г.  - пункция на напълно ЕЦ. От два фоликула извадена една яйцеклетка, която не е качествена и не е замразена.
25 януари 2014 г. - пункция на напълно ЕЦ. Извадена яйцеклетка. Плановете са да се размразят и останалите и да има трансфер. От шестте замразени яйцеклетки една не е преживяла размразяването, другите 5 са оплодени, както и прясно извадената. От 6 ембриона, единият изостава развитието си, другите се делят добре. 28 януари - трансфер на 3 много хубави ембриончета. На 29 януари е замразен 1 ембрион, другитят е спрял да се деля. 7 януари - кръвен тест, отрицателен. Големи бяха надеждите ни за тоя опит, но за съжаление нищо не се получи отново. След поредните сълзи взимаме решение, че ще правим опити до края на 2014 г. и се отказваме, заради годините ни и поредицата от неуспехи.
22 януари 2014 г. - пункция на напълно ЕЦ, за която доктора не беше съгласен, но аз бях много настоятелна и той се предаде. Извадени 2 яйцеклетки, оплодени и замразени на 3-ти ден.
На 28 януари си взех втората заповед от Фонда. Започнах стимулиран опит по къс протокол на 10-ти март, втори ден от цикъла.
20 март 2014 г. - пункция и извадени само 5 яйцеклетки. Дадена кръв за РВМС и на 22-ри отново кръв. На 23 са размразени и другите ембриони. От стимулирания опит ембрионите не се делят добре. Ще разчитаме на замразените.
25 март 2014 г. - Благовещение без благи вести. Отидох на трансфер в 14.00 часа с настройката, че няма да има такъв. Все пак трансфер се състоя на 3 ембриончета, които според мен предварително са обречени на неуспех, но според доктора двете размразени били хубави. Има голямо разминаване в информацията, която ми дават по телефона и това, което е написано в доклада. Сега остава чакането. Плаках за първи път след трансфер и си тръгнах без грам надежда
На 4 април трябваше да пътувам за Португалия и направих тест на 8-мия ден. Оказа се положителен  На другия ден веднага се изстрелях при доктора, за да знам дали мога да пътувам. Той ми даде червена светлина, но ме предупреди да се пазя, което не знам как щеше да се получи, но обещах да се опитам. Последва една седмица на работа със ставане сутрин в 7 часа и лягане вечер в 1 часа, но иначе се пазех    Прибрах се в БГ и веднага отидох на преглед. Имам си едно плодно сакче, изглеждащо добре. След седмица видяхме и хубави пулсации. Някак си чувствах странно спокойствие и знаех, че този път всичко ще е наред, въпреки че не можех да изключа напълно от съзнанието си мисед аборта.
Бременността ми вървеше добре, само много ми се гадеше, но го изтърпях. Наложи се отново серклаж.
02 декември 2014 г. - с планирано секцио, в 9:05 часа се роди второто ми слънчице Никола - 3 350 кг. и 52 см.
Щастливи сме всички 
Мога да извървя още много пъти по пътя до достигането на тези моменти стига да не бях на 44 години.
Благодаря на д-р Стаменов, на д-р Персенска, на всички в клиника Надежада, на д-р Михова за проследяването на бременността ми и на д-р Белкин за перфектно извършеното секцио, на екипа от неонатолози.
Благодаря на Зачатие и на момичетата, които ме подкрепяха през цялото време на процедурите ми. Без Зачатие нямаше да съм толко информирана и запозната със стъпките, през които се налагаше да преминавам.
Щастлива съм и удовлетворена всеки път, когато съм с моите съкровища! Обичам ги безкрайно и не си представям живота си без тях!
Пожелавам на всички момичета много кураж и сили, за да успеят по нелекия път към постигане на мечтите им!

И на мен отдавна ми е време да се включа тук. Преработих малко едно друго мое писание, така че на някои от вас може да ви е познато.

Схвана ми се гърба.
Но защо и как ще ви разкажа накрая. Сега ще почна от началото.
 
Казвам се Петя Попова, запознах се със съпруга си в началото на август 2001. На края на октомври заживяхме заедно. Аз бях на 30, той на 33. През 2003 решихме, че нямаме много време и искаме бебе. Пробвахме и пробвахме и пробвахме .... не стана. Намерих си лекар, известен в града ни. Първото, което поиска от нас беше спермограма. До тук добре, но после .... фоликулуметрии и клостил. Давах си почивка на 3 месеца, понеже така пишеше в листовката. След 7 месеца направихме снимка на тръби. Нищо ми няма. Пак клостил и прегнил за пукане на фоликулите. Март месец първа инсеминация. Резултат – никакъв.  След 2 месеца още една инсеминация и пак нищо. Лекарят ми взе да говори за лапароскопия. Че бях уплашена – бях, но това което повече ме притесни, беше че никакъв хормон при мен не изследвахме. 

Така загубих близо 2 години. После открих Зачатие. В началото имах чувството, че тук се пише на непознат за мен език. Но четях, и четях и четях. В „ Зачатие” открих много разбиране, помощ и надежда. По това време загубих майка си и именно приятелките ми от Зачатие донякъде запълваха празнината в сърцето ми. Те бяха хората, които като мама ме изслушваха и окуражаваха. Те не ме оставяха да затъна в отчаяние, също като нея.Така те се превърнаха в мое семейство.
Оказах се от късметлийките, които живеят в града на страхотен лекар. При първото си посещение при д-р Даскалов ми направи впечатление, че лекарят можело да говори и обяснява подробно всичко. Че при всяко следващо посещение, можело да не те посреща с въпроса „какво правихме при теб?”.

През 2007 се подготвяхме с д-р Даскалов за инсеминация, когато ми откриха друг здравословен проблем. Сериозен, много при това. Зарязах всичко друго и тръгнах да го решавам. След почти година ходене по болници се оказа, че нищо ми няма. И се върнах отнова към репродуктивните си проблеми.

През 2008 година,  mini ме „заклещи” на скайп и ме накара да си запиша час за консултация на ДРЗ в Стара Загора. После д-р Даскалов ме убеди да повторим снимката на тръбите. В същото време записах час за преглед в клиника „Надежда”, за д-р Персенска, защото беше за след 6 месеца. Първият добър знак беше, че в клиниката ми вдигнаха телефона на първото набиране. След снимката обаче се оказа, че имам хидросалпингс. Така ми пропаднаха плановете за 1 – 2 инсеминации при д-р Даскалов. Направихме с него лапароскопия и зачаках часа си за първичен преглед. Колкото повече приближаваше датата, толкова повече се притесняваше съпруга ми. Към средата на декември имахме почти, но не цялата сума която ни трябва. А прегледа беше в началото на януари.

Тогава „Зачатие” обяви своя пореден коледен конкурс „Коледа в Зачатие”. Реших този път да участвам. Благодарение на всички вас, спечелих второ място „любимец на публиката” и липсващата ми сума за един опит. Вече можехме да започнем. На първичния преглед д-р Персенска каза, че аз решавам кога започваме, защото имам абсолютно всички нужни изследвания. Имах 2 седмици да реша. Няколко дни след този преглед ми се обади Ани и ме попита искаме ли да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе”. Решихме за няма и 5 минути. Участието ни повечето от вас са го гледали. Емоцията беше невероятна.

След това започнах опита. 03.03.2009  пункция, след два дни трансфер. Цели 17 дни чаках за тест и изпилих нервите на много мили за мен хора от този форум. Но все пак си струваше. След като си взех резултатите от кръвния тест, накарах мъжа ми да спре при първата аптека и си купих уринарен тест. Не че не вярвах на кръвния, просто исках да ги видя тия 2 черти на мой тест. Сега и двата теста стоят прибрани, заедно с гривните с номер от болницата където раждах. Имах най-най-страхотната и безпроблемна бременност. Спомням си очакването на поредния преглед. Очакването на първото ритниче. Спомням си първия път, когато и таткото го усети. Беше изключително горещ ден. И ние се качихме до хижа Здравец над Пловдив. Както си лежах по гръб, малката се размърда. Казах на таткото, а когато той сложи ръка на корема ми, каза че не бил сигурен дали е тя или стомаха ми се бунтува. В този момент малката му удари един здрав ритник. Той възкликна „ Ааа това беше бебето”. Помня как се кротваше, когато баща ѝ сложеше ръка на корема ми. И да съм имала проблеми, не ги помня. Както не помня и престоя в болницата, системите, спринцовките. Помня единствено как лежах в леглото и гледах спящото човече. 

И се връщаме в началото.

Схвана ми се гърба. Защото малката проплака на сън и когато отидох да я успокоя, тя реши да се сгуши в дланта ми, така както бях наведена над кошарката. Заспа, а аз не смеех да мръдна, за да не я събудя. И от цялото си сърце и душа си пожелах всички момичета от „Зачатие” да ги боли само от такива „упражнения”. Ако има сълзи в очите им, те да са от радост. Радост от първата осъзната усмивка. От първия път в който са видели протегнати към тях малки ръчички. От първото „мамо”, което чуят..

Сега пет и половина години след раждането на моето слънчице, си давам сметка, че това изпитание ми даде увереност в силите ми. Че мога да се справям с тежки ситуации. Мога и да разчитам на мъжа до мен и на приятелите, които открих в „Зачатие“.  И към днешна дата не мога да кажа, че бих искала да не минавам по този път. Това ме научи на много и ме срещна с невероятни хора.

Пеше, :bighug:Добре си го написала :balk_145:Нека се сбъднат хубавите ти пожелания накрая, Всички го заслужават. А аз си мислих,че ти отдавна си минала през тази тема..... От тук може да излезе  супер материал за една книга на Зачатие. не съм те гледал в "Това го знае...." за това ако имаш линк,пусни налични. Ще ми е интересно .

Май дойде време да се разпиша и аз тук 
Въпреки че не съм от тези, дето умеят да разказват ще се опитам да ви опиша нашата одисея.
2000 г. април заживяхме със съпруга ми заедно, 2001 г. м. юни решихме, че е време и сме готови да отгледаме Нашето дете. Да, ама не! До края на същата година опитвахме безуспешно и аз реших, че не е зле да отида на гинеколог - естествено в Пазарджик (не бях открила Зачатие, а кой да ми каже, че гинеколог не винаги означава това, което търсим). Та т.нар. гинеколожка ми изписа 6 месечен прием на Клостил Бегит, а пък аз от къде да знам, че не можело то така, та взех, че си го пих въпросните 6 месеца - безуспешно. Между временно ни каза да направим спермограма на мъжо,отново в Пазарджик да не ви обяснявам как беше изследван...
След това тя реши, че вече няма как да ми помогне и да си търся лекар в София.
2002 - есента ми казаха за една докторка в София, която помогнала на семейство с 10-годишен стерилитет. Ами хубу, отидохме при нея. Назначи нова спермограма на мъжа ми в Майчин дом - направихме я - ИДЕАЛНА!!! (идеална, ама в МД). Назначи ми хормони. Открихме завишения Пролактин - ама завишен - 6 пъти над нормата. Започнахме с Достинекс, минахме на Парлодел и овладяхме Пролактина. Нооо бебето все не ставаше и не ставаше. Между временно правехме периодични ФМ, на които установихме, че няма овулация. Така до 2004 г. само изследвания и ФМ и стимулации отново с Клостил. След поредната незнам коя поред такава, лекарката ми реши, че трябва да се стимулирам с Пурегон. Е, вече ми дойде в повече този Пурегон. Отказах! Тогава тя ми предложи да направя лапароскопия в "Св. София" - съгласих се. Все пак беше някакво решение и излизане от омагьосания кръг. Направихме я - тръби идеални, всичко ОК с изключение на яйчниците, които надупчиха. След въпросното лапаро, казаха е сега вече до 6 месеца си бременна. И ние весели, щастливи продължихме опитите за бебчо. И така до лятото на 2005 г. когато реших, че е време отново да сменя лекаря си. След дъъъълго мислене и маене решихме да се доверим на Д-р Даскалов и д-р Даскалова. Последваха куп нови изследвания, ФМ, стимулации. Нищо!!!
Докато със съпруга ми не решихме да пробваме с Инсеминация. Октомври 2006 г беше първата. Големи надежди, големи очаквания. Да, ама не стана. Не се пукна единствения фоликул, който постигнахме отново с Клостил. Както се сещате последваха безсънни нощи, в размисли защо отново на мен, защо пак аз не успях, защо, защо, защо....
Както и да е. Съвзех се, вдигнах глава и реших, че декмеври е добър месец за следващото ни инсе. Стимулация с Клостил и Меногон, доста сериозна доза, поради лошия ми отговор на стимулации. Направих 2-3 фоликула. Бихме Прегнил, направихме инсето и мен ме връхлетяха едни лоши мисли, точно покрай най-хубавите празници - Бъдни вечер, Коледа, Нова година, аз реших, че отново не се е получило. Имах адски болки в гърдите и силно ПМС. Макар че знаех, че има същите признаци и при бременност, не вярвах, че се е случило. Така до 03.01. когато не се сдържах и на работата си направих един уринен тест. Мнооого бледа 2-ра черта. Реших, че ми се превижда. Обадих се на мъжа ми спешно да дойде до работата без да давам обяснения. Дойде, излязох отвън, показах му лентичката без да говоря и той онемя. Двамата бяхме бледи като призраци! Нямахме думи да изкажем това, което изпитваме. Така прекархме една безсънна нощ - на сутринта нов тест - 2-ра малко по-ярка и бегом към Пловдив да изследваме ЧХГ. Последва часове на рефрешване на резултатите докато излязат. Е, най-прекрасното нещо, което видях беше високото ЧХГ. Бях бременна и нямаше съмнение. Изижвях най-върховния миг в живота си - точно когато бях наистина на ръба, то се случи! Сега прегръщаме "нашата сбъдната мечта - Стилияна" и още не вярваме на очите си, че това чудо е Нашето чудо!!!
Момичета, вярвайте, чудеса се случват! Не спирайте да преследвате мечтите си! Аз ще бъда тук и ще ви давам кураж, защото няма връщане назад!
Прегръщам ви и се моля за всяка една от вас да изживее чудото да има дете - независимо как - дали ще го роди или осинови, това е без значение, важно е вие самите да почувствате и намерите правилното решение!   

П.С. Добре че не мога много да се обяснявам

Дойде време да допиша нашата приказка, за да ви кажа мили момичета и момчета, че чудесата се случват, ако се борим и вярваме в тях!
Приказката продължи след като на 29.10.2012 г. се роди прекрасната ни втора дъщеря - Ивет. При нея нещата пък протекоха сякаш никога не съм имала проблем, в момента, в който решихме да имаме второ дете, нещата се случиха като с магическа пръчка. На следващият месец имах 2 ярко червени черти - да, след 6 години и няколко инсеминации, този път се случи от раз! Така че мили мои, не спирайте!

Благодаря, Зачатие, че мога да пиша в тази тема за нашия успех. Ето я нашата история.

В първия месец (април 2009), в който спряхме да се пазим, се поразрових из интернет за информация за зачеването - търсех информация за месечния цикъл, овулацията, срещата на сперматозоида с яйцеклетката, исках да знам какво се случва с моето бъдещо бебче от самото зачатие. И естествено попаднах на Зачатие - прегледах библиотеката за отговор на моите въпроси, хвърлих поглед и на секцията "Ако бебето се забави". Надявах се да не срещнем затруднения в забременяването и раждането на нашето бебе, но знам, че такива проблеми се случват често, и имах едно наум.

Последва година и половина безуспешни опити, сълзи при всеки цикъл, неизвестност какъв може да е проблемът. Обърнах се отново към Зачатие, разбрах че е време да се обърнем към репродуктивен специалист, избрах си клиника - д-р Владимиров. На няколко пъти без малко да се откажа от посещението в клиниката. Първо, изненадата, че се чака с месеци за преглед, ами ако се наложат последващи прегледи и терапии и за тях ли ще чакам с месеци? Второ, чакахме един час пред кабинета, въпреки, че бяхме с час - ами пак следващите прегледи? За щастие, тези опасения скоро се оказаха напразни и маловажни, защото се чувствах добре и обгрижвана в клиниката.

Не мога да пропусна да спомена и регулярния ми годишен преглед при обикновен АГ специалист. Когато му споменах, че имаме проблем със забременяването, той ми предложи сам да диагностицира и мен, и съпруга ми. Пак благодарение на Зачатие не се подлъгах, а си държах на прегледа в специализирана клиника.

И така - декември 2010 беше първата ни среща с д-р Владимиров. Честно, не очаквах да се срещнем лично с него. Но това лично отношение от начало до край много ме грабна. Откри се задържан фоликул и един месец на противозачатъчни. Последваха стандартните изследвания: спермограма, хормони, проходимост на тръби - без проблем. На втория преглед вече имахме потенциална диагноза ендометриоза и назначение за лапароскопия, за да се докаже или отхвърли. Пак в Зачатие прочетох всичко за тези две нови думи - ендометриоза и лапароскопия. Отне ми няколко месеца, но споделените истории ми вдъхнаха кураж да се подложа на операцията. Юли 2011 - лапароскопия в болницата на д-р Владимиров, диагноза ендометриоза лека степен, която (ура!) не засяга тръбите. Последва 3 месеца лечение със Золадекс. На следващия преглед обсъдихме вариантите: надяваме се, че съм излекувана и правим опити нови 6 месеца, или правим инвитро, за да проверим дали качеството на яйцеклетките не е влошено заради ендометриозата. Тежък избор, но с мъжа ми не обичаме да чакаме чудо, предпочитаме да правим нещо, за да постигнем успех.

Октомври 2011 - стартираме процедура. Какво приключение беше за мен това. Ежедневни инжекции, с какво вълнение си ги слагах сама. Преглед и кръвни изследвания през ден, чувствах се като у дома си в клиниката, нямах търпение да си видя фоликулчетата дали са порастнали. И от тук следва обратното броене до сбъдването на нашата мечта. След пункцията 10 яйцеклетки, 9 от тях зрели. На следващия ден имахме 7 оплодени, на по следващия 6 продължаваха развитие. 5 стигнаха до стадий бластоцист. Трансферирахме 2 и замразихме 3. Опитът беше неуспешен, но щастието вече беше на път, нашето бебче беше сред замразените ембриони. Приятелите от форума на Зачатие ми помогнаха да вярвам в това.

От ноември 2011 до май 2012 направихме имунологични и генетични изследвания, за да търсим причина за неуспеха, не излезе нищо притеснително. Изчакахме и да мине едно чудесно пътешествие до далечна страна.

На 18 май с новия цикъл стартирахме ЗЕТ - процедура по трансфер на замразени ембриони. Процедурата е приятна и ненатоварваща - без стимулация, само проследяване на лигавицата на матката, размразяване на ембрионите (за щастие успешно и за трите) и трансфер. Но се случваха и непредвидени неща: закъснях със слагането на лекарството за овулацията, на самия трансфер едното ембрионче остана в катетъра и трябваше повторно да го трансферираме, вечерта след трансфера трябваше да отида на важно фирмено събиране и не можах да лежа. Но въпреки всичко, 7 дни по-късно кръвният тест беше положителен. Невероятно щастие, което побързах да споделя във форума на Зачатие естествено

Вече бях бременна, трудно ми беше да повярвам. Направих уринарен тест с бледа втора чертичка. Запазих го и често си го гледах, когато не можех да повярвам, че се получи. Чухме сърчице и направихме първа ехографска снимка на нашето бебче. Вече гледах снимката вместо положителния тест.

В първи триместър имах прокървяване на няколко пъти, но отмина. Останах вкъщи до края на бременността. Тъкмо се успокоих, и на фетална морфология през втори триместър при доц. Димитрова се откри лека аномалия на бебчето - цепнатина на устната. Бързо получих точна информация, както от доц. Димитрова и от сайта на Асоциацията на пациенти с лицеви аномалии, така и от форума на Зачатие, където едно момиче споделя нейната история с бебче с цепнатина и щастлив край. Въпреки, че вероятността за други аномалии беше малка, направихме амниоцентеза и фетална ехокардиография. Без отклонения за щастие. Страничен ефект от генетичното изследване беше, че знаехме със сигурност - чакаме момче. Купихме всичко в синьо

Като влязох в седми месец се успокоих и се порадвах на бременността. В началото на девети вече се подготвих окончателно - и с покупки, и с теория за гледане на бебе, и с план за действие по въпроса с цепнатината на устната. Някои казват, че е рано, но аз сякаш си знаех, че бебето ще подрани.

Малко след полунощ на 5 февруари 2013 ми изтекоха водите. Бях в 38ма гестационна седмица, 17 дни преди термин. Постъпих за раждане в Токуда, където търпелив екип, начело с д-р Кирякова, помогнаха нещата да се случат по естествен начин.  В 19:23 на бял свят се появи нашето малко чудо - Симеон, 2900 гр., 51 см. Чух най-чудесния звук - първия му ясен и силен бебешки плач. Казах дългочаканите думи на любимия ми мъж: "Имаме бебе, вече си татко". Щастието е неописуемо.

И обратно към действителността. Грижите в първите дни след изписването са голямо предизвикателство. Успявахме да се кърмим, въпреки устничката, но се налагаше и дохранване. Получихме помощ и съвети за храненето от специалист в работа с дечица с цепнатини Нина Йорданова. На два месеца предприехме и операцията за корекция на устната. Всичко мина успешно благодарение на екипа на проф. Анастасов в Пловдив.

Толкова е сладък Симеон, че като се възстанови цикълът ми, нямахме съмнение, че искаме второ дете. От гледна точка на семейното планиране, искахме да стане бързо, децата да имат малка разлика. Остана медицинската гледна точка. След бързи изследвания (хормони и спермограма) д-р Владимиров даде зелена светлина за опити за спонтанно забременяване. Имаше вероятност ендометриозата да се е повлияла добре от липсата на цикъл по време на бременността и кърменето. Новата 2014 година започна чудесно с положителен тест. Но за съжаление ембриончето не се развиваше добре и всичко приключи в 8ма гестационнна седмица - мисед и абразио. Е, явно и през това е трябвало да минем. Последваха изследвания (излязоха високи НК клетки) и пътувания, които да ме възстановят психически. Исках и една спокойна почивка на море да изкараме с моя любим - от няколко години все ни се провалят моретата. Реално подновихме опитите за спонтанно забременяване точно през юли на морето. И стана от раз! Дори не успях да засека овулацията с тестовете.

Последва една прекрасна втора бременност. Правихме вливания за НК клетките - най-вече за мое спокойствие, че правим нещо, за да не се повтори абортът. А иначе тичах след Симеон, катерих се по пързалки, кляках, ставах, пях и се смях с него. Мъжът ми си остана известно време с нас и някак неусетно минаха 9 месеца. Терминът ми беше точно Великден 12 април. Избрах да раждам отново при д-р Кирякова в Токуда. Бебето вървеше с голяма глава и решихме да не чакаме да преносвам. На 9 април 2015 постъпих в болницата с 4 см разкритие. Включиха ми системи за предизвикване на контракции и само 3 часа по-късно в 14:40 ч. проплака второто ни чудо - Теодор, 3460 гр., 51 см. Не спрях да се усмихвам цял ден.

Сега семейството ни е завършено

Благодаря ти, Зачатие, че ме съпътстваше през целия път, че ми помогна да намеря добри специалисти, че ме подкрепяше в трудни моменти!

 

Здравейте.Дойде момента да разкажа и нашата история/ с уговорката,че е писана дълго,дълга  е и въпреки опитите ми да я съкратя-не се получи.Но така е по-добре ./ Днес е много важен ден за нас!!!
Ето я:

Здравейте,крайно време е и аз да споделя нашата история в тази тема.Не толкова за да я запазя за поколенията ,колкото,искрено се надявам,че ще вдъхне сила и вяра на много семейства със сходна съдба.Тук ,до мен ,спокоен и усмихнат лежи нашия син.След две седмици ще навърши цели 6 месеца.Голям юнак. Ако сега не се наканя да  напиша историята ни,сигурно той ще я напише.... А тя е една простичка история,обикновена ,като на всички тук. Една кратка история, за един дълъг път,който води до някъде.Има своя край,макар и да не свършва.
Годината е 2009.Пътуваме към Варна,усмихнати ,обнадеждени.В тон с прекрасното време и усмихнатото априлско  слънце.Природата се е преродила и живее своя нов живот.Това  търсим и ние и за това нашата цел е АГ Варна,за първата ни инсеминация.А до тогава? Нищо по различно от всяка друга двойка млади хора.Дълг перод на ухажване и любов. Не сме малки! Логично решение да заживеем заедно.Не особено лесен живот в „скъпата“ ни татковина,което често е причина за „пазене“ и отлагане на момента с поколението.....Тъжно,но познато,струва ми се.Съвсем  бегла  идея  за съществуването на репродуктивните проблеми,но това въобще не е темата,която ни вълнува.Наши много добри приятели,мои кумци, имаха близнаци от ин-витро. Борбата им беше много дълга и много трудна. Но само това ни е информацията.Явно ,има и такива двойки,ама точно пък на нас ли? Времето минава,а на календара отразяваните години  не са малко. Неизменно,така е с годините на възрастта. Вече не се „пазим“,от дълго време.Нямаме рeзултат.Роднини,приятели,познати плахо подпитват.Започват да гледат въпросително.А може и да не е така,но винаги ти се струва.Изнервяш се. Започваме с  тестовете за овулация.Броене на дните след цикъл. Секс по график. Сутрин,в обедни почивки,след работа... Луда работа!!Всичко в режим,все едно тренираме за „олимпийски надежди”. А това убива другото,важното,тайнственото....Времето минава,а нямаме резулат. Ето,тази мисъл съсипва. Същото семейство,с прекрасните близнаци,направо ни посъветваха и насочиха.“Нямате време за свободни опити,вече. Отивайте в АГ Варна. Доц. Маркова беше нашия човек,тя ще е и вашия“. Много съм им благодарен за този първоначален „тласък“.Записахме си час в МД Варна при въпросната доцентка.Усмихната и приветлива жена. Нямаме физиологични проблеми. Правим необходимите изследвания- хормони,ЦС,спермограма.Всичко е в норма. Ще приемаме добавки за подобряване. След  6 месеца отново среща.Имаме подобрение,но нямаме резулат. Доц.Маркова ни препраща при свой студент в АГ Варна,за конкретни действия.Ще му се обади по телефона за да ни приеме,че има много пациенти.Хм.Наистина го прави,докато ние пътуваме в асансьора към заветния етаж 7 в АГ Варна,заедно с въпросния доктор,без да подозираме един за друг. Ама той много млад,бе!!!!!!!???  Как ще ни лекува! Ама е симпатяга! Тясно коридорче с няколко кабинета. „Култовото“ диванче е пълно с чакащи.Много хора..??Семейства,двойки. Всички са напрегнати. Всеки със своята болка и вяра. От аснсьора слиза семейство с близнаци и за миг коридора е огласен от весела глъч. И озарен . Явно .Това е първа среща с техния доктор... Всички лица вече са грейнали.Има надежда! Ще станат нещата.
Прегледа ни минава много подробно – разглеждане на изследвания и Ехо.Няма видима причина,няма и диагноза.Закъснели сме много.Възраст 37 и 42 си е зряла,но ще правим каквото трябва.Стартираме с инсеминация.Много сме окрилени и обнадеждени.Ще си имаме бебе,сигурни сме.Може и две.. Като онези сладури от седмия етаж... Първа инсеминация –април 2009. Без резултат.Надежда има и сме насрочили втора за месец юни. Нека почине организма.
На 6 юни пътуваме отново за Варна. Слънчево и прекрасно време.Само за инсеминация. Някъде из бургаските средства за осведомяване бях мернал,че някакво сдружение „Зачатие“,на хора с репродуктивни проблеми организира Ден на репродуктивното здраве в хотел Аква. Ще има среща със специалисти и консултации.Това е за нас. Много ще ни е полезно,но този ден ни е по-важен в АГ Варна. Не съм  чувал за такова сдружение.Не сме се и интересували,де. Значи имало и други хора с проблеми?От „нашите” са. Трябва да се разровя из нета.
За съжаление и втората инсеминация е неуспешна. Тук вече разочарованието е голямо,сълзите много,мъката –огромна.Явно,няма да е лесно.Решаваме да преминем към ИКСИ на есен. Нямаме време. Осъзнаваш напълно ,че времето не ти е приятел.Не работи в твоя полза,но не можеш да го победиш. И тази  мисъл ще те мъчи много.От тук нататък битката е само с него. Не толкова с репродуктивните проблеми, изследвания,с недостигащи финанси,неспирни пътувания,поредни разочарования, а с него.Времето!!! Безмилостно отмерващо секундите в неговата си посока,единствената. Тази мисъл ще ме яде постоянно.Страшно е!
Лятото е времето за подготовка.Вече съм във форума на Зачатие. Манеее,ами то много информация,много полезни  съвети,много красиви истории. Какво съм „зяпал“ до сега?? Има и тема за АГ Варна.И тема за лекарства.Даже си ги разменят ,ако останат.Супер. Абе това са „моите хора“. Скъпата е малко скептична,но пък това си е нещо  лично.За първи път осъзнавам,че има толкова двойки с репродуктивни проблеми.Някакси ми става по-спокойно.Не е правилно,защото това е ужасно. Не знам.Може би защото не сме сами,а това винаги успокоява. А и сдружение имат! И сайт! Полезен,богат на информация,на истории. Правят и събития.Браво.
Септември е. Организацията за опита е направена.От сайта сме разбрали,че лекарствата в Румъния  излизат много по-евтини.Има и координати на аптеки там.Трябват ни само лични карти,румънска винетка и пари. Да живее ЕС!!! Имаме приятели от АГ,вече.В  последствие и във форума на сайта.Много си помагаме.Разходка из Констанца.Кафе.След предварителен разговор по телефона ,Гонала и Цитротида ни очакват.Наистина излизат много изгодно.За една седмица посетихме два пъти Румъния,но втория път само да Мангалия. Не ни стигнаха лекарствата,че вдигнахме дозите.Опита преминава успешно.Ужасното чакане  след  трансфера.Теста е напълно отрицателен. Огромно разочарование.Мъка.Ех,това време.....Следващ опит ще правим през март,2010. Да щадим организма,все пак.
Опитите „инвиво” продължават.Пак по график,пак в режим.Луда работа.Тестове за овулация.Тестове за бременност.Като че ли всичко стана прекалено механично.Даже и чувствата ни се механизираха.Ама то няма време за чувства.Ще почакат.Сега се борим за бебе.... Октомври 2009 се престрашавам и ставам член на сдружение Зачатие.Плащам гордо членски внос/който от тогава все забавям/.Имам хубавото усещане ,че правя нещо добро,че мога да дам и аз нещо.Познатите от форума вече са много.Полезните съвети са безценни. Вече имаме и приятели от АГ-то.Учудващо е и колко много двойки от Бургас са на процедури тук.И сред тях имаме познати.
Пролетта на 2010 наближава.Подготовката за втория опит е в разгара си. Лекарства от Румъния,малко от Гърция,малко от двойки,останали им след опит.Всичко е готово за успешния опит. Надеждата е огромна.Очакванията още по-големи.Опита протича нормално. Пътуваме през два, три дена за контрол до Варна.Все пак не е „до Луната”.Всичко изглежда добре,до момента в който,малко преди пункцията фоликулите  презряват.Ужас!! Как ги изтървахме. Не спасяваме нито една яйцеклетка.....Кошмар.Даже не помня мъката и отчаянието.Провален опит.Все по-често се обръщаш към Господ.Задаваш му въпроси,само че не получаваш отговорите.Защо се случва на нас? Защо точно на нас? Винаги си мислите,че сте единствените.Познато е,нали? Решаваме да направим почивка и да опитаме отново септември,октомври. Лятото не е много подходящ сезон за такава процедура.В крайна сметка живота продължава.И така трябва да бъде.Надежда винаги има.Лятото минава обичайно.Като за лято край морето. Събираме пари и сили за опита.Чакаме октомври с нетърпение.Във форума на зачатие влизам ежедневно. Има какво да се прочете и то не винаги е свързано със „зачатието”. Интересно е и разтоварващо.
Стартираме процедурата октомври.Няма възпрепятстващи фактори,което ни обнадеждава.След последния опит,Вили е леко резервирана,но само толкова. Лекарствата отново са „сбирнщайн”- от България,Румъния и малко турски...Всичко протича гладко. Връщат ни два ембриона,не лоши.После идва чакането.Това страшно и убийствено чакане до теста.Продължваме с ходенето на работа.Така поне ще забързаме времето малко. До момента сме правили само кръвни тестове.И сега мисля,че те са по-правдоподобни от уринарните,а и научаваш всичко веднага...Първо ЧХГ 24..на 11 ден. Положително е но не съвсем,като че ли.. . Док казва да спираме лекарствата,за него опита е неуспешен..След два дена – 49. Покачва се,но не достатъчно.ЧХГ продължава да се покачва,макар и далече от правилната формула.След  ден силна болка,кървене,няколко правилни съвета от форума/дълбок поклон/, спешно пътуване към Варна след телефонен разовор,бърз преглед и категорична диагноза-извънматочна.Не ме е удряла гръмотевица,не знам какво е чуството,но в този момент ме удариха хиляда,поне.Цялата надежда си отива само в една секунда.Защото всички знаем,че само надежда ни е останала в такива моменти.И знаем как боли,когато ти я отнемат.Прием в болница.Операция. Тежки последици,отстраняване на тръба.Не знаеш да тъжиш ли да се радваш ли.За щастие само това.А можеше и да е по-лошо.Но пък имаме оплождане...За нас това е победа.От ,тези,малките,но важните. Значи нещата се получават.Надежда има отново.Ще вървим напред!! Имаме и късмет.На „Коледно желане” 2010 печелим безплатна процедура в СБАЛ „София”.Неописуема радост.Огромна благодарност към „Зачатие” .Точно бяхме „на ръба” с финансите. Не трябва да пропусна и други два ваучера за по 500 лв.Отново от събитията на „Зачатие”. Как няма да ги обичам!!! От Сдружението съм само с полза.Как ли ще връщам... Бог да благослови всички ви! Последно с АГ Варна се разбрахме,че в клиниката нямат какво повече да добавят към нашия проблем.Добре е да сменим екипа,да потърсим нов подход.Благодаря ви докторе,че бяхте искрен и точен.Много важни качества в областта на репродуктивната медицина.С най-добри чувства.
Всичко се нарежда идеално.Само трябва да уговорим час за първичен преглед.След извънматочната се решаваме на по-дълга почивка.Ще е добре и за физиката и за психиката.Пролетта е в разгара си,както и подготовката за ДРЗ Варна.Участвам и аз.Много се гордея.Ами близо ми е ,а и Варна ми е много познат град.Еуфорията е неописуема.Адреналина е незаменим.Имаме и концерт предишната вечер.Истински,наш концерт ,с Мишо Шамара и рок група от Пловдив и други участници.Има и  балони.Страхотна работа!И сега завиждам на всички за ДРЗ Банско.Но,далече ни е ,а и с малкия не ми се рискува.Запознавам се с много,много хора.Всички са хубави,усмихнати,лъчезарни.Правят нещо добро и те го знаят.Някой сигурно е очаквал съвсем различни лица- изморени,изтощени,отчаяни. Голяма грешка. В Сдружение”Зачатие” няма такива хора,а който не вярва,може да се увери сам.Има достатъчно интересни събития,организирани от момичетата на сдружението.Заповядйте!
Денят ми минава много бързо.Вечерта имаме и събиране в ресторанта.Не мога да се отпусна,но се опознавам хората.Присъстват и доктори.Запознавам се с доктор Владимиров и дори се уговарям да започнем безплатната процедура.Посоката ни вече е към София.И обнадеждени гледаме на там! Kлиниката още беше в сградата на ГУСВ.Намираме маршрута,макар и не лесно.Абе, всичко се научава....Отново изследвания,проследявания.Процедурата ни започва,но вече в новата клиника,в Студентски град.Страхотна е.Обслужването също е на ниво.Това също вдъхва надежда!Този път ще правим Инвитро.Доктора преценя,че имаме потенциал за това. ????? За съжаление,въпреки добрата процедура,опита отново е отрицателен.Тъжни сме.До някъде и отчаяни. Чувствата и мислите са объркани.Познато ви е,нали......Нищо.Ще починем,ще изкараме още едно лято и на есен ще опитаме отново.Той целия живот е такъв-низ от опити.В каквото и да е,а това е важно.Да,това е Важното нещо. Ще опитваме.До като можем,имаме сили,имаме усещане и желание да успеем,ще опитваме.За щастие,вече има ФАР и от клиниката ни подготвят документите за кандидатстване.Огромно благодаря на Сдружението,като основен двигател за създаването на ФАР.Огромно!! 
Лятото е време за работа.Събираме определена сума.Общината има програма за подпомагане на двойки като нас.Пак благодарение на Сдружението и други пациентски организации.Сумата не е малка и ни е много нужна.Не ни е достатъчна,обаче. Чакаме с нетърпение финансирането от ФАР.Случва се!Имаме заветната заповед. Процедурата ни е октомври 2012 .Доктора решава да смени подхода-доза и медикаменти.Кой знае,може пък това да проработи.Добре,че има вече магистрала до София.Добре,че имаме и познати ,които ни подсигуряват възможност за преспиване.Все важни неща.Само хора,които минават по този път,знаят какви неистови усилия и жертви и разходи струва,освен процедурата, да вървиш по този път. За съжаление,”новият подход” въобще не проработи.Фоликулите презряха и не стигнахме и до пункция.Много ,много боли.Ама много....Загубено време/това ужасно недостигащо време/.Загубени средства.Съсипана психика.Тежък удар.Отново сме в началото,а уж трябваше да сме в края...Началото,ама на какво???За първи път чуваме думите-донорска яйцеклетка. В безпътица сме....Отново попълваме документи за ФАР.Отново ще чакаме.....
Минава време.Минават Коледни,новогодишни празници.”Времето е най-добрият лечител”, И така е ,и не е така,но вярно е ,че облекчава.Един път да ни е от полза,това време.Решаваме да търсим някакво мнение извън България.Нямаме диагноза,но все някаква причина трябва да има.Четем много и се интересуваме за клиниките в Турция.Разстоянието е почти колкото до София,а и там имаме познати.Форума дава много информация,а и от първо лице.Безценен е този форум.Безценно е това Сдружение.Първо посещение в Мемориал хоспитал през март.Прегледа е безплатен,а се оказва,че и сестрата –преводач е много близка позната на нашите домакини.Хм,колко малък е света... но пък е „късметлийско” начало за нас,нали!? Поема ни определен лекар и след обстоен преглед  идва и професор Кахраман,за обсъждане на резултата.Много приятна жена.Вдъхва доверие.Всичко е наред,но след ехографския преглед имат съмнение за някакви образувание в матката.Трябва ЦС.Въпреки цените я правим в Инстанбул.Излиза за 15 минути.Връщаме се обратно и всичко се потвърждава.Има малък миомен възел точно под лигавицата и е добре да се отстрани.Не е сигурно,дали това е причината ,но е желателно да го няма.Е,все пак имаме някаква ясното.Предлагат ни операция в болницата след време.Желателно е да го съчетаем с диагностична лапароскопия.Ще държим връзка през мейли.Цената обаче е доста сериозна.За комбинираната –лапароскпоия и хистероскопия,4500 лири.Множко ни е! Да,апаратури,лекари,обслужване,всичко е на най-високо,световно,ниво.И цените са такива.Нормално е. Добрата новина е,че ще приемат и операция направена в България.Наясно са,че за българи цените са високи и не всеки може да си го позволи.Не ни притискат.Решаваме да се бърнем за операцията към АГ Варна.Впечатленията ни са добри ,а и имаме пълно доверие на доктора.Радва се като се виждаме,макар и да не му носим добри новини.Преглежда всичко,което сме правили в Турция.Потвърждава,че нивото е много високо и се съгласява с колегите.Уговаряме се за операцията.Не ни отказва!! Преди лятото на 2013 имаме отстранен миомен възел и пластика на тръбата.Както каза доктора-като нови сме!!! Можем да се връщаме в Турция.Само дето за там трябва отново да събираме пари,макар и опита да не излиза кой знае колко по-скъпо от България.Но никога не знаеш дали няма да се наложи и нещо допълнително.Трябва да си подготвен,а точно това не е никак лесно.Всички резерви сме изчерпали отдавна.Сега събираме капка по капка,троха по троха,камъче по камъче...Познато  ви е,нали?
 Идва есента,но вместо към Истанбул,ние отново поемаме към София.Имаме си заповед от ФАР.Имаме си и страхотен късмет.Съдбата този път е на наша страна.Имаме възможност да включим в графика на д-р Стаменов от клиника „Надежда”.Не можем да пропуснем.Трябва да чуем и неговото мнение.Да видим неговия подход.А и „пътя към София „ ни е безкрайно познат.Вече.Страхотна клиника.Направо болница.Вдъхва респект.Чакането,както навсякъде,е много.Ама ние сме свикнали.В чакалните на „нашите” клиники,винаги можеш да разпознаеш „новите” двойки....То това не е повод за гордост. Внимателен преглед,доста задълбочен.Доктора приема всичко до момента.Ама и той много млад...!?Няма какво да добави.Ще започнем със стандартните  изследвания,проследяване.Ще пробваме и дълъг протокол и биопсия,каквото и да значи това.Спокойни сме.Имаме усещане за успех.И има защо.Всичко си върви „като по вода”.Имаме си 4 фоликула,от които трябва да извадим яйцеклетки.Така и става.После чакане на обаждане от ембриолози.Нерви.Все пак се обаждат,ще имаме трансфер.Радост.Два ембриона,при това не лоши.За нас това си означава направо- отлични.Този път никаква работа след трансфера.Даже ще останем два ,три дена в София.Няма да бързаме с пътуването.Да са ни живи и здрави приятелите,че ни изтрайват и ни създават прекрасни условия за да не се безпокоим.Приятелите са хубаво нещо.Трансфера минава нормално.Доктора  убеден,че опита  ще е успешен.Абе,окрилени сме.Вили е бременна до доказване на противното.Само,че кой ще посмее...Март месец аз имам рожден ден.Надяваме се подаръка да е безценен.Време ни е.Даже ,много ни е време.И двамата го разбираме.Големи хора сме,няма как да продължаваме да живеем само с мечти.Не може без тях,така е,но само с тях е ,меко казано,несериозно.Напълно наясно сме ,че след този опит,ще имаме радикална промяна в живота си.Наистина ни е време за това.За това и се подготвяме и за „лошия” вариант.Тайничко се надяваме,промяната да настъпи с положителния тест. Ясно ни е че ,ако няма да имаме дете по естествен път,няма да имаме време да чакаме донорска програма,а и небходимо ли е.Планът е ясен.Даже не го бсъждаме.Ще си осиновим.Щом и други хора го правят,значи се получава.Имаме и такива познати,а и във фрума има много информация. Това е! Решенето е взето!Някой беше споменал,че на семейни ,процедурата се придвижвала по-бързо.Ние нямаме брак,към момента.Ще сключим и брак.А септември ще съберем приятели и роднини на едно „морско „ сватбено празненство.Ще стане красиво. Е,теста не е положителен.Поредно разочарование.Голяма болка.Няма сълзи.То не останаха вече.Пресъхнахме.Само въпроса –Защо? ми е в главата.После идва другия-А сега на къде?
След отрицателния тест отново пътуваме за София за среща с док и обсъждане за по-нататъшни действия.Приятелка на Вили и е споменала за Араповсия манастир край Асеновград.Араповски му викат,а името му е „Св.Неделя”.И там има икона на Девата майка.Помагала също.Носиш една бебешка дрешка и си пожелаваш.Решаваме да се отбием на път за София.Ранна пролет.Много красиво беше.Там някъде ,на една пролетна поляна Вили получи годежен пръстен и чу важни думи.И аз чух едно много важно –Да.Щастливи сме!В София отново чуваме –донорска яйцеклетка.
После идва „отрезняването”.Каквото е било до тук,било е. Но ние имаме план.Това много ни помогна.Сега да починем,че ни чакат сериозни дела.Сватба ще вдигаме.Гергьовден 2014 година се паднаха много почивни.Попаднахме на една бургаска фирма с оферта за Чешме,Турция,за 5 дни.Много ни хареса.Няма по –голямо разнообразие и почивка на духа от пътуването.Прекарахме си прекрасно!! Малко,китно градче /с голямо яхтено пристанище/,в началото на сезона.Типичен средиземноморски стил/бивша гръцка колония/.Чудно. Освободихме главите .Даже не мислихме за нищо в БГ.Незабравими 5 дена.....Прибрахме се и всеки се захвана с неговите задачи.С работа,по-основно.Трябва да се работи,че есента бързо ще дойде ,а ние имаме план  и събития да осъществяваме.И така потънахме в ежедневието.Ала МЦ не идваше! Нормално е,нали сме след опит,обикновнно има малко отклонение.Е,да де ,ама то стана голямо.Чакаме го,а и не смеем да си кажем нищо,макар ,че изключваме + тотално.По-скоро притеснението е да няма някакво усложнение от  процедурата.Но пък не пречи да се направи едни тест за бременност,нали?Рутинна работа,за толкова години.... И,една неделя,като се връщам от летището и Вили ми тресна един тест ,с две огромни,много наситени,тъмно червени черти.Не се разбира коя е контролната.Много се шашнах! Този вариант не бях го „разигравал”!!! Ама дали е истина!? Дано не  е някакво хормонално отклонение?! Аааа,това не е възможно! Не можеш да се зарадваш,но пък как да не се радваш на тези голеееемиии червени черти??? Много се обърках! Много! А,ако е истина и наистина има бременност...? Какво правим? Как се прави? Майкооо,толкова дълъг период от живота ни измина в опити за бебе,а когато явно ще си имаме,не зная какво да правя.Срамота!!! Все пак първото ,което се сетих да се обадя на познат АГ. Извика ни на следващия ден в кабинета.Прегледа мина и само констатира -8 седмица.Има сърце! Ами...това е! Иска ми се да викам, а стоя като „пън”.Радвам се разбира се,но толкова съм скован,че не приличам на радостен.Няма такава радост,да ви призная.Няма! Кой ,както иска да си я изразява.Толкова е огромна,че дори не може да се опише.... И така плановете ни в един момент се разпаднаха или поне доста се промениха.Сега имахме нов план-да се роди нашето дете.Всичко друго не беше интересно,още повече-важно.Животът ти се преобръща само за миг,но аз нямах време да си правя ретроспекции.Правя си я тук,на тези листи.Просто ,толкова си чакал този момент,че просто се обръщаш и заработваш в новите условия.Концентрираш се изцяло към нещото малко,розово  ревливо / поне по описанията/,което толкова си чакал и което ,ще се появи съвсем скоро , и трябва да си подготвен.Не трябва да го разочароваш.Трябва да си подсигурен за всичко/невъзможно е/,за да се чувства То добре.Изкарахме една лека бременност.Без усложнения.Дори си позволихме и разходка до Пловдив,за ФМ,при д-р Даскалов.Много внимателен преглед и добри резултати.Благодарим Ви д-р Даскалов,та даже и Пешек засякохме в кабинета...
Термина ни беше за края на януари,но когато толкова много чакаш това бебе,то разбира твоите вълнения,а  на него му се иска да разгледа света колкото се може по-рано,предполагам.На 25. 12.14,малко преди полунощ,съвсем неочаквано ,по спешност се насочихме към родилната клиника.Вили ме събуди,изтекли и водите-ама това пък какво е? И сега какво? Да карам кола и да ходим..Добре.Каквото казва,това правя,никаква организация нямам аз и не знам въобще какво става.Много съм ошашавен.За първи път нямам никакво виждане и съответно-организация. А,то си става каквото трябва. В 4.15 сутринта,само четири часа след като я приеха,се роди Теодор.Нашият син.Най-красивия. Тук ще спра да пиша.Няма думи с които да опиша чувствата си в тези моменти.Буквите няма да помогнат и предпочитам да спра до тук. Всеки човек на земята трябва да изпита и преживее това.Това е негово право . Всеки човек заслужава да преживее това.Нека се случи на всеки,който го желае.Това е нашето пожелание.И вярвайте,вярвайте, преди всичко в себе си.Никога не губете надеждата,дори и да ви е трудно.Не я изоставяйте,защото тя няма да ви изостави.Не се предавайте!!!
П.п. огромни благодарности към всички доктори ,с които сме се срещали и специални на д-р Александов /първият/,който винаги ни изпращаше с думите – Дано да имате късмет да се получи по естествен път.Нека много бебета се родят в ръцете им.
И огромни благодарности и на вас,невидими момичета и момчета от Сдружението и форума.И целувки. Без вас нищо нямаше да е същото.Вярвайте ми!

С риск да "пресоля манджата" ще добавя и това,че след дълги уговорки нагласяне на свободни дни/продължили около два месеца/  успяхме  на 23 .12.14 година да сключим граждански брак. Кръстници ни станах семейството с близнаците,за което писах в историята ни. та нали обещанията трябва да се спазват . Тео май това е и чакал,след два дена избърза да види "белия" свят  .Обичайте се!!!! 

Един дълго отлаган разказ

Колебаех се дали да напиша тази история. Както много момичета в сайта на „Зачатие“, и аз исках някой ден да се впиша в статистиката на успеха. Разказите на успелите да станат майки ми вдъхваха увереност да продължа, да не се отчайвам, да не спирам да се надявам. Сега, когато имам с какво да се похваля, се замислих дали бих била полезна на някого. Защо да занимавам другите с личната си история? Поредната приказка с щастлив край. Е, хората обичат да четат приказки. Иначе нямаше да има хиляди томове с тях. Основният ми мотив обаче не е да попълвам сборника с приказки на „Зачатие“, а да споделя опит по тема, за която се пише малко, почти никак, и която все още е табу в обществото и дори в свободното пространство на интернет – зачеването с донорски материал. Един личен разказ, който би могъл да бъде полезен.

Майчинството е нещо съвсем естествено, като дишането. То не е мечта, а част от живота. При мен обаче то се забави доста дълго и затова се превърна в силен копнеж и желана цел. Не съм отлагала нарочно и съзнателно момента да стана майка. Поредица от житейски обстоятелства и мои лични решения в крайна сметка ме доведоха до момента, в който осъществяването на мечтата за дете се превърна в борба. От позицията на сегашните си знания за репродуктивното здраве виждам, че още в началото борбата ми е изглеждала доста неравна, но на 39 години все още бях оптимистка, че имам време за дете. Направих си хормонални изследвания, защото цикълът ми, който е точен като часовник, прескочи един месец. Резултатите бяха добри, цикълът ми се възстанови без лекарства. Обяснението – стрес. Направо си беше земетресение, което срина целия ми дотогавашен живот. Останах сама, с куп болезнени въпроси, на които трябваше да дам отговор. Мечтата за дете беше водеща, но пътищата към сбъдването й оставаха все така неясни. Не си представях живота като самотна майка, нито дори като самостоятелна. Каква е разликата? В първия случай виниш другите за съдбата си, във втория – сама избираш такава съдба. Казано (само)иронично. Исках да имам семейство от класически тип – мъж, жена, дете/деца. Банално, еснафско, нормално, естествено желание. Не губех надежда, че и мъжът ще се появи, и детето няма да закъснее. Разбира се, не стоях безучастна, но времето минаваше и шансовете ми намаляваха. Чувах за ин витро процедури, за фонд, който подпомага жени до 43 години. Бегло отбелязвах, че това може да ми е от полза, но така и не се заинтересувах сериозно. Казвах си: „Имам редовен цикъл и овулация. Няма за какво да се тревожа“. Човъркаше ме, че годините ми напредват. Родителите ми ми натякваха, че ще остана сама, че съм си провалила живота. Тревожеха се за мен, но начинът, по който го изразяваха, никак не ми помагаше. Само се затварях още повече в себе си и избягвах болната тема за дете.

Докато не се сблъсках челно с проблема. Имах до себе си мъж, когото обичах и искахме да имаме дете. Мислех, че ще стане едва ли не веднага. Само защото така съм пожелала. Нали съм здрава! Къде е проблемът?! Проблемът са едни 45 години, които са прекрасни от всяка друга гледна точка, но не и по отношение на зачеването. Споделих с моята гинеколожка, че опитите за бебе не дават резултат вече половин година. Тя веднага ме насочи към репродуктивна клиника. Изреди ми няколко. Прочетох за тях в интернет. Обадих се в клиниката на д-р Владимиров и си записах час за след месец. Междувременно отидох на преглед в друга клиника, където не се чакаше толкова. Прегледаха ме, назначиха ми хормонални изследвания през съответния ден от цикъла, а на партньора ми – спермограма. Нищо особено, обичайна практика в репродуктивните клиники, но като излязох от кабинета едва сдържах сълзите си. Докторката беше делова и малко рязка, но по никакъв начин не ме е засегнала. Просто изговарянето на проблема освободи дълго потисканите чувства. Плаках доста. На другия ден (най-сетне!) се зарових да чета. Стана ми ясно, че само редовен цикъл и овулация не са достатъчни предпоставки, за да се случи желаната бременност. Наближи време за изследванията, но цикълът ми така и не идваше. Дойде датата за преглед при д-р Владимиров. Отидох в клиника „София“. Почаках доста, докато ми дойде редът. Впоследствие се оказа, че ще прекарам много часове пред този кабинет. Д-р Владимиров ми каза почти същото, назначи ми почти същите изследвания, беше пределно честен за шансовете ми. Начинът, по който разговаряхме обаче, ме накара да повярвам, че това е моят лекар. Точен, изслушва, не дава празни надежди, винаги изглежда спокоен, не се разпилява в дълги обяснения.
След първите ми изследвания докторът веднага заговори за донорска яйцеклетка. Трябваше ми време да свикна с мисълта, че ще правя ин витро процедура, а сега пък донорска яйцеклетка! Дойде ми като тежко кроше. Не можех да приема фактите. АМХ 0.14 ng/ml, силно намален яйчников резерв. Въпреки това трябваше да опитам със свои яйцеклетки, преди да мисля за каквито и да било други варианти. Докторът се съгласи. Виждах, че не е оптимист. Явно дългогодишният му опит му подсказваше какъв може да бъде резултатът, но това си е моят живот и аз вземам решенията за него. И така вече имах дата за начало на процедура.
Паралелно си имах и други грижи. Многото противоречиви емоции ме направиха апатична. Осъзнах, че ме е обхванала депресия. Не исках да започвам процедурата в такова психическо състояние. Свързах се с психолог и психиатър. Трябваше да разровя тези наслоени проблеми и да ги решавам един по един.

Започнах първата процедура с твърдото убеждение, че ще бъде успешна. За всяко изследване и стимулация отивах с широка усмивка. Въпреки силната стимулация се чувствах добре. Въпреки силната стимулация... се развиха само два фоликула. Докторът ми обясни, че само заради силното ми желание да използвам свои яйцеклетки и възрастта ми, няма да прекрати процедурата. Бях му благодарна за това. От двата фоликула при пункцията извадиха 2 яйцеклетки. Оплодиха се и двете. Д-р Тачева, ембриоложката, ми съобщи, че имат фрагментации и не са с добро качество. Оставихме ги да се развият до фаза „бластоцист“. Не се стигна до трансфер. Ударът беше силен, но ми се запечата числото 2. Бих могла да имам близнаци – момче и момиче. Това си представях по време на опита.

Отупах се от прахта след първото падане и реших да продължа. При втория опит въобще не се разви доминантен фоликул. Прекратихме го. Третият опит беше на спонтанен цикъл. Вече бях по-предпазлива в надеждите си, но не исках да се откажа. Този път стигнахме до трансфер на ембрионче на трети ден. То пак беше с недобро качество, но нали трябваше да извървя и този път, за да видя докъде ще стигна. Отрицателен кръвен тест.

Някъде по това време се изправих пред въпроса „Как да продължа сама?“. Имахме проблеми с мъжа, когото обичах и с когото искахме да имаме дете. Те не бяха свързани с процедурите, но ми струваха много сълзи и болка. Трудно се разделях с модела си за семейство. За мен това не е просто схема, в която ни вкарва обществото. Това беше представата ми за пълноценно съвместно съществуване. Затова ми отне време да се реша на четвъртия опит – с донорска сперма. Три-четири месеца пих различни хранителни добавки, промених начина си на хранене, настройвах мисълта си за поредния опит. Разсъждавах и за възможността да опитам с донорска яйцеклетка.

Ако някой си мисли, че тези въпроси имат лесни отговори и решенията се вземат бързо, значи никога не се е сблъсквал с подобен проблем. И никога не е чел форума на „Зачатие“  . За една година разбрах колко трудно всъщност е зачатието. И аз, като повечето хора, никога не бях се замисляла, че да имаш дете не е като да си поискаш хубава играчка и да си я купиш. Не е нещо, което ти се пада по заслуги или пък ей така, природна даденост. За малцината със здравословни проблеми това е битката на живота им. За други като мен, които са се забавили твърде дълго, е неочакван удар. Може би затова не губех вяра, че тялото ми все още е годно да зачене и роди живот. Не приемах мисълта да нямам дете. В същото време ми беше трудно да се настроя за варианти, при които аз не съм биологична майка на детето си. Егоизъм, да. Но не мисля, че е само егоизъм да искаш да родиш дете, на което да дадеш нещо от себе си още в зародиш. Нали природно ни е дадено точно това! Рухваха доста мои митове за мен самата и затова се чувствах объркана и нерешителна как да продължа нататък.
Продължих с моя яйцеклетка и донорска сперма. Записах се и в програмата за донорска яйцеклетка. Бях готова за четвъртия си опит. Без излишни емоции и прагматично избрах донор. Отново стигнахме до трансфер на трети ден от оплождането. И отново отрицателен резултат. Наистина беше дошло време да се разделя с мечтата да имам свое биологично дете. Трябваше да призная факта, че яйцеклетките ми нямат потенциал за живот. Не беше лесно и много ме заболя. Без особени очаквания се обадих в клиниката, за да попитам за донорската програма. От там ми казаха да проверявам.

След 2 месеца, при поредното обаждане ми казаха, че се очаква да има донор в края на месеца, а моят цикъл предстоеше до дни. Отидох на преглед на втория ден от цикъла, направиха ми стандартните изследвания и започнах да пия противозачатъчно, докато ми кажат да го спра. Три седмици нямах никакъв ангажимент в клиниката. Обадиха ми се, когато стана време да спра хапчетата. Цикълът ми не дойде, но явно това не беше от толкова голямо значение. Отидох на преглед - тънка лигавица. Започнах да пия лекарство за набавяне на естрогени, които хранят лигавицата. При следващия преглед лигавицата вече нарастваше и докторът остана доволен. Изследванията ми също бяха наред. След поредния преглед ми каза, че мога да разчитам на четири качествени яйцеклетки. Останах изненадана, че въобще започваме. Едва успях да се зарадвам. Избрах си донор. На другия ден вече имах три оплодени яйцеклетки. Процедурата беше в необичаен час, по обяд. Наложи се да почакам. Получих обща информация за донорката. Д-р Тачева ми разясни, че практиката на д-р Владимиров в случаи на моята възраст е да връща само два ембриона, за да се предотврати рискът от триплодна бременност. Със съжаление се съгласих, и двуплодна бременност може да е рискова за мен, макар да се чувствам много здрава. Тя няколко пъти повтори, че ембриончетата са много хубави. За първи път я виждах да се усмихва, когато говорим преди трансфер. Сега оцених колко крехки са били моите собствени ембриончета и как не са вдъхвали увереност, че ще оцелеят. Бях убийствено спокойна. Почаках в залата за трансфер, докато дойде докторът. Видях двете прекрасни цветчета от клетки, а док бързо пристъпи към процедурата. Усетих по-силно боцкане този път. След полезната информация, която разменихме, док отново ми пожела успех и да му съобщя само положителни новини. Аз смело казах: „Обещавам!” С кой акъл! Но точно толкова сигурна се чувствах. Единственото ми съмнение, че опитът може и да не успее беше зацапването на 8-9 ден. Колкото и да бях спокойна до този момент, сърцето ми блъскаше в гърдите, докато отварях резултатите от кръвния тест в интернет. 297 mIU/ml при норма 130! Вярвам на числата, така и не видях двете чертички, но тези три цифри ме оставиха със зяпнала уста. Дъх не можех да си поема, не можех да си намеря място. Заключих се в стаята и ревнах с глас.

Благодаря на тази жена с жизнените яйцеклетки, която ми даде възможност да стана майка! Нека Господ да я закриля и възнагради за щастието, което ми дари! Вярвам, че доброто се връща умножено при нея.

Всичките ми терзания и вълнения за донорските яйцеклетки и донорската сперма отпаднаха в мига, в който взех решение. Нито по време на успешния ми опит, нито през бременността съм имала съмнения или колебания, че съм сгрешила. Тези деца са толкова мои, колкото и ако бях заченала спонтанно. Те са част от мен. Толкова жизнено важна и свързана, че без нея не бих живяла.

Дължа да кажа, че сме отново заедно с любимия мъж, с когото започнахме процедурите. В крайна сметка имам семейството, което исках. Мечтите се сбъдват по един или друг начин. Двамата сме родители на тези прекрасни съкровища, за които благодаря всеки ден на Господ, на донорката, на д-р Владимиров, д-р Тачева и екипа на клиника "София" и на още куп хора, които ми помагаха по този път. Форумът на "Зачатие" си остава за мен специално място, където намирам разбиране, съпричастност, информация и хора, с които се чувствам близка, без да ги познавам лично.

Beata,    Много красива история.  Всичко има смисъл! Всичко! Особено,когато силно го желаеш!Радвай се на децата си и бъдете щастливи!

Здравейте момичета,

Отдавна искам да споделя и моята история и най-накрая намерих време.

Запознахме се през 2004, аз на 29, той на 38. Той с едно дете от първи брак. Преместих се в Германия и края на 2007 започнахме с целенасочените опити – мерене на температура, овулационни тестове и т.н. но не ставаше. След 6 месеца реших да потърся специализирана помощ. Това научих от Зачатие, след като се регистрирах през 2007. При нормален профилактичен преглед се установи, че ТСХ ми е 2,7, но нищо тревожно. Отидох при интернист и ми предписаха препарт с йод, получих страшно сърцебиене, което не отмина и след спиране на лекарството. Отидох на ендокринолог – започнаха се изследвания и се опитаха да ме убедят, че имам началаен стадий на рак на щитовидната. Сринах се, но намерих сили да отида при едно от светилата в ендокринологията в Германия. Диагноза – при Хашимото този раков маркер е повишен, не бързай да се оперираш, дори и да има нещо, то се развива много бавно, накрая ще умреш от нещо друго. Успокоих се, но психически бях срината.
Спрях да пиша в сайта поради ред лични причини (душевни и физически), но си обещах един ден да публикувам и моята история. В крайна сметка сайта беше през цялото това време един чудесен източник на информация.
2008 посетих за първи път клиника по стерилитет. И на двамата изследванията бяха  в норма – моите хормони бяха префектни, неговата спермограма като за донор. Започнахме следенe на овулация – всичко беше в норма, имах си спонтанна овулация. Смених клиниката, защото не искаха да се занимават с моята щитовидна жлеза, само ми казаха, че не искат да ме стимулират, докато не си вкарам жлезата в правия път.
Във втората клиника ме пратиха веднага на лапароскопия, това беше декември 2008. Всичко се оказа наред, тръби проходими, всичко ок. Започнахме с инсеминации. Направихме една – без успех. За втората попаднахме на друг лекар от клиниката, който погледна спермограмата и каза: С тази спермограмата не се учудвам, че не става. Ядосах се – в крайна сметка това беше една клиника. Инсеминацията я направихме въпреки всичко – неуспешна.
Записах си час в университетска клиника. Беше вече 2010. Направиха веднага цветна снимка – тръби проходими. Последваха проследяване на цикли със секс по план, 6 инсеминации – всичките неуспешни. Никой не спомена нещо от рода на генетични или имунологични изследвания и аз се доверих на лекарите. Впоследствие ми стана ясно, че темата генетика и т.н. в Германия не е на почит. Затова пък пратиха партньора ми на свестен уролог и се оказа, че спермограмата ни е много добра, професора постави диагнозата Polyzoospermie.
Декември 2011 (аз съм вече почти на 37) решихме да направим Инвитро по дълъг протокол (това е стандарта явно в Германия и много не се отклоняват от него). Извадиха 24 яйцеклетки. Оплодиха се само 9, върнаха ми две на 2-ри ден (беше 24 декември), 7 замразиха 24 часа след оплождането. Това което тогава не знаех е, че в клиниката не окачествяваха яйцеклетките. Колкото до липсата на селекция и замразяването 24 часа след оплождането, още съжалявам, че изгубих ценно време с опити в Германия, за парите не искам да говоря.
Април 2012 стимулиран трансфер на замразени ембриони (на 4 –ти ден една морула и два 6-клетъчни). Положителен тест, но за кратко – биохимична.
Юни 2012 си бяхме в България. Записах си час при Др. Конова. От моите изследвания излезна само щитовидната и MTHFR-мутация. При мъжа ми всичко ок. Страшно много ме обнадеждиха резулататите. Др. Конова мога да определя като много загрижен и човечен лекар.
Октомври 2012 стартирахме ново инвитро. 15 яйцеклетки, 8 оплодени. Защо не ги иксираха, след опита който имаха от първото ин-витро, така и не разбрах. Оставиха 5 да се развиват до 5-ти ден и другите 3 ги замразиха 24 часа след оплождането (глупави немски закони). Трансфер на 5-ти ден – един бластоцист и една морула. Тест положителен, но за кратко – отново биохимична.
Това ми бяха опитите инвитро, които се поемат наполовина от здравната каса. Края на 2012 решаваме да заминем да работим в чужбина. Заминаването е определо за април 2013, ние правим един ЗЕТ през март. От два ембриона от първото инвитро единия не се размрази – трансфер на един 8-клетъчен. Резултат отрицателен.
Вече сме в чужбина и работата ни е обзела, не мислим за изкуствено оплождане. Надеждата да се случи по естествен път обаче не ни напуска. И така минава една година. Взимам си отпуск за да се прибера и направя един ЗЕТ.
Април 2014  ЗЕТ на 2 ембриона от първото инвитро (един 6-клетъчен и един 8-клетъчен), но някaк се разминавахa дните на размразяване по отношение на замразяването и овулацията, защото помежду им беше уикенд, а през уикенда в клиниката няма ембриолози. Много ме беше яд, че за пореден път ми пропиляват възможността (само да спомена – всичко плащаме сами). Но тъй като все още съм в чужбина не смея да започна опити на друго място.
Престоя ни в чужбина се удължи на 2 години.
Юли 2014 поредния ЗЕТ – имам само един пакет от 3 замразени от второто инвитро. Размразяват ги и ги оставят до 5 ден. Два се развиват до бластоцисти. Предлагат ми да ми върнат само един, защото според тях си пречели взаимно ако са повече. Да ама не, и този опит отрицателен.
Октомври 2014 реших да си прибера и последния ембрион. Тест отрицателен.
Питам в клиниката дали ще се осмелят да направят селекция при следващ, напълно от мен финансиран опит. Започнаха да мрънкат, да, не, ще видим. Отказах се! Започнах да ровя в интернет и намерих из форумите положителни отзиви от Чехия и Австрия (и в двете държави законите не са толкова строги като в Германия).
Записах си час и началото на януари 2015 бяхме в Чехия. Занесох си всички изследвания, те си направиха някои, които се изискват там. Тъй като все още бяхме в чужбина, се разбрахме аз да реша кога ще стартираме. АМХ ми беше 3,6 (реф. 1,0-8,0), което за моята възраст (вече навършени 40) не е лошо. ФСХ и ЛХ също все още в норма.
Направихме опита още януари 2015. ИКСИ по къс протокол, с контрол на фоликулите при собствената ми лекарка за да не пътувам до Чехия постоянно. Интересното е,че не се интересуваха от стойностите на хормоните, само от големината на фоликулите. Пунктираха 17 фоликула от които извадиха 12 яйцеклетки. 7 бяха зрели, 3 некачествени и 2 незрели. В крайна сметка имах 7 оплодени от които изпратиха клетки за ПИД на 3-ти ден. На 5 ден трансфер на два ембриона без аномалии на стадий бластоцист. Другите (един с тризомия 21, един с тризомия 18, един с липсваща 2-ра хромозома и два абсолютно дефектни) ги унищожиха.
Опита беше неуспешен, но това го дължа на факта, че нямах възможност да отида на лекар в чужбина и да си пусна едно чхг на 7 ден като прокървих. За мен ПИД изследването си заслужаваше, защото показа, че не всичките ни ембриони са дефектни.
Април 2015 – вече сме си вкъщи окончателно. Започвам второ ИКСИ в Чехия по къс протокол. Решаваме да не правим пак ПИД, защото въпреки ПИД в случай на бременност пак трябва да се направят пренатални изследвания. От 18 пунктирани фоликула извадиха 14 яйцеклетки от които 9 зрели, 2 незрели и 3 некачествени. 8 се оплодиха. На 5 –ти ден бяха останали 6 броя, два от които, оценени като B4AA, ми трансферираха, 3 бластоциста и една морула замразиха. На 8 ден получих леко зацапване и пуснах чхг – 71. На 11 ден пуснах още едно – 365. На 14 ден, когато си беше редно да пусна, пуснах още едно – 2300. Е, не пусках повече. На 18 ден отидох на ехограф и се видя един плоден сак със жълтъчно мехурче. Две седмици по-късно отдох на ехограф за да видим сърчицето. Имаше един ембрион с големина 1,1 см и сърдечна дейност.
В края на 11 г.с. направих неинвазивния пренатален тест (в случая HARMONY). Не откриха нищо смущаващо.Реших да отидем директно на фетална морфология в 22г.с. Не съм правила други изследвания, не исках да се стресирам допълнително. Имах една разкошна бременност, без гадене, без кървене, бях много уморена, но пък безкрайно щастлива. Сина ми се роди малко преди да навърша 41, спонтанно, без усложнения. Това беше най-хубавия ден в живота ми или поне така си мислех тогава. Сега всеки ден е най-хубавия в живота ми, сина ми е вече на една година и не ми дава минутка спокойствие, но кой ли иска спокойствие, като държи в ръцете си най-голямото си съкровище.
С моята история искам да дам надежда на по-възрастните момичета тук. Нарочно се въздържах от описание на емоционалните ми преживявания, смятам, че всяка от нас ги познава до болка.