Руми, аз забелязах още на месец и половина, че Стела все надясно си държи главата - и при сън, и в будно положение, и когато я държим на ръце. Имаше сплескване на главичката отдясно. На прегледа за втория месец педиатърката потвърди, че това се дължи на схванат мускул на вратлето - torticollis.
Потърсих най-добрите специалисти за адекватна оценка и терапия. Те са от една програма Early Intervention към Щата Пенсилвания (там живеем) и помагат на семейства, чиито деца имат широк спектър от проблеми в развитието. Наложи се да почакам 3-4 седмици, затова междувременно почетохме и започнахме да правим разни неща сами у дома: да обръщаме главата на бебето в обратната посока, когато заспи, да я кърмя от тази страна и при носене на ръце с моята брадичка да притискам слепоочието на детето отдясно, за да я принуждавам да се върти сама наляво. Намерихме и упражнения в YouTube за правене на повивалника, но с тях не ни потръгна, защото детето ревеше кански.
Специалистите от Щата дойдоха у дома и говориха с цялото семейство около час и половина. Поиграха с детето и направиха комплексна оценка на развитието за възрастта (три месеца) - дали гледа в двете посоки; дали върти глава, ако покажат играчка или ако закрият полето на зрението отстрани; дали вдига глава, ако е лагнало по корем; дали се усмихва и се смее; как реагира на познати и непознати; дали следи с поглед хората около себе си; дали издава звуци (по това време гласните бяха наред); дали посяга към играчка. Отделно оцениха грижата за детето като цяло и семейната среда; подробно обсъдихме режима на хранене, сън и бодърстване.
Резултатът беше комплексна оценка, изведена от компоненти с различна тежест. Имаха си установен инструмент, който поема информацията и измерва развитието на детето според възрастта и очакваните параметри. Според изискванията на програмата, детето трябва да има комплексна оценка под 70%, за да предприемат терапия. Моето дете получи оценка от 90% и категорично не покри изискванията за лечение. Това всъщност беше добра новина, защото физическият проблем с вратлето и позиционното изкривяване не предполагаше спънка в развитието заради нарушения при зрението, слуха и движенията на детето.
Увериха ни, че каквото правим сами вече дава отлични резултати. Имахме избор от няколко частни лекарски практики за физиотерапия, но ползата от няколкомесечни посещения там щеше да е малка конкретно за моето дете, затова не търсихме помощ там.
Препоръчаха ни да държим детето рядко и за кратко в столчета, колички, шезлонги и всякакви уреди, които ограничават свободата на движение. Казаха да слагаме бебето често на пода, където може да се движи свободно, да го поставяме по корем, да стимулиране въртене на главата в обратната (лявата) посока с играчки и при слагане в креватчето за сън.
Три месеца по-късно главата на Стела изглежда много по-добре и сплесканата част е единственият признак за предишния проблем. Вероятно е формата на главата да се оправи почти изцяло. При 25% от децата това не се случва и сплесканото остава, но това не се коригира дори с каска. Има вече клинично изследване по въпроса и файда от каските явно няма. Но в Щатите някои родители и педиатри продължават да мъчат децата с такива каски по 6-12 месеца, 23 часа в денонощието. Аз приемам сплескана главичка без притеснения, а това с каската не го разбирам и не бих го направила.