По някога сериозно започвам да се притеснявам, че май съм на път да изкукам  Не може да е нормално да се впечатлявам постоянно от такива неща, като например инициативата за 1000-та бебета направени в хотелски стаи. Или да ми се доплаква като видя гушнати двойки бутащи количка или с бременно коремче. Само се надявам скоро да си имам моето растящо и ритащо коремче - докато още съм достатъчно разумна.

bebe_вече 2007 - не си само ти така мила.... И мен ме е хванала депресията, рева като идиот, последно снощи плаках цял час, ама питай ме защо - и аз незнам...

Един много голям  за теб, и повярвай, че и на нашата улица ще изгрее слънце 

Напълно нормално е бебе!
Всички сме така!Фиксира ли сме се върху проблема и липсата на дете и затова е така!
Дано тази година е НАШАТА година-на момичетата от Зачатие!
 

Не знам, понякога ми се иска да мога да мисля по-разумно и спокойно.
Цун и гуш от мен и пожелания за край на чакането и плакането. И благодаря за подкрепата 

уф, не знам, аз вече от всичко рева.

И аз вчера ревах като магаре

bebe_вече 2007 - не си само ти така мила.... И мен ме е хванала депресията, рева като идиот, последно снощи плаках цял час, ама питай ме защо - и аз незнам...

Един много голям  за теб, и повярвай, че и на нашата улица ще изгрее слънце 

кога тва бе,
Слънцееееееееее чакам тееееееееееее...........

Аз пък вече не плача, свършиха ми сълзите...
Иначе и аз съм изпаднала в една дупка - подтисната съм, болно и тъжно ми е. Нямам вече вяра, надежда, сила и кураж. Изморена и отчаяна съм. Толкова уморена, че чак не мога да плача...

и на мен ми свършиха сълзите. сега ме е обзел дебилизъм.

Фиксира ли сме се върху проблема и липсата на дете и затова е така!

така е, но все пак е хубаво ако можем да си даваме сметка, че и от друго може да ни докривее, не само от този основен за нас в момента проблем.
Аз лично се опитвам, когато ми е гадно да разплитам конкретната причина /да речем конфликт в работата, напрежение на улицата, размяна на реплики с роднини и пр./
Все пак настъпва пролет и с нея съпътстващите депресии, тъга, но и надежда ...

Аз пък две години не плаках. Третата започнах, ама редовно.

Понякога имам чувството, че ме атакуват от всякъде. То не са реклами, списания, познати  , по филмите също е "модерно" да има такава тематика.
В някой такъв момент и двамата с моя мъж викаме: "Ееее, аман де!" Намигваме си и се опитваме да го преодолем, по-скоро забравим.

и на мен ми свършиха сълзите. сега ме е обзел дебилизъм.

  Поплаквам си чат-пат,ама качествено.Иначе съм почти на нивото на Лили.
    Музиката е моето лекарство!

 

Все пак настъпва пролет и с нея съпътстващите депресии, тъга, но и надежда ...

Ама трета пролет така - надежди... напразни.
И аз съм на моменти - поняко рева без да спра, друг път - от болка блокирам и даже да плача не мога

Пепи, нещо си се депресирала ти май там.Да не чета повече такива работи ей.Я се връщайте вече тука . вчЕрА докато видя,че си ми писала вече те нямаше.разбрала си,че мълчанието се дължи на работа.Ще се засечем пак.
И никви такива депресии и мрачни мисли 

Бебе, мила, нормално е да е така. Заложен е в сърцето ни инстинкта да сме майки и дори и разума да ни казва, че не трябва така, не можем да накараме сърцето си да спре да тупти с тази мисъл.
Ще имаш и ти твоето тупкащо, ритащо и голямо коремче и ще си най-щастливата мама на света! Трябва да вярваш, че ще стане! 
Рали, казах ти днес - има си терапия и рецепта! Обещавам при първа възможност да ти я приложа! 
^{П.С. Щяхме с някой да пием май кафе}

bebe_вече 2007, и това ще мине
Желая ти много усмивки

От времето ли е от какво не знам, ама и на мен ми е едно ревливо... Две години стискам зъби и сега ми избиват чивиите. Никого не мога да търпя и най-вече себе си. Всичко ме дразни, от всичко ми се реве. Ама плача много трудно. Но пък почна ли веднъж нямам спирачки. Тези дни много ми се събра. Моичкия ги върши едни недомислени, в събота и неделя голямо разхождане по Гребната му ударихме. Братовчед ми си дойде от Англия с малкия, не сме се виждали от лятото, айде и с тях по разходки. Пък с това приятно време да не ви разправям как от бременни и двойки с колички не можеш да се разминеш.
И на мен ще ми мине, ама кога ли?!

Бебенце, вчера забелязах, че си писнала тема, относно зачеването на бебета в хотелска стая, така де "онази инициатива" Щеше ми се да се включа, ама изчаках:) Просто има хора, които нямат проблеми със стерилитета и е трудно да ги впрегнеш за тази кауза. По света има хиляди инициативи, които ми се струват безумни, но това не означава, че хората, които ги подемат са лоши или безумци. Просто на този етап им се прави точно това. Но аз те разбира, че се дразниш. Нормално и аз понякога се дразня на различни неща, например на бирени фестове и всякакви алкохолни промоции, защото имам много близък човек с проблеми с алкохола и вярвай ми - страшно е. Понякога като видя някой да пие алкохол или ми дойде някой на гости и ми носи бутилка вино и ми иде да му я тресна в главата.... , но като се позамисля и си викам - какво пък са ми виновни останалите, не мога да накарам всички хора да са съпричастни с мен. Да се радват, има хора за всичко. Бебе - пожелавам ти скоро да гушкаш и  да люшкаш А като се подразниш на нещо - давай с пълна сила - пиши, говори, викай, то като си го излее и на човек му олеква.