Какво щях да правя без вас момичета
Че съм се депресирала съвсем сега, като милото не е до мен, то ясно. Ама поне се поуспокоих, че не съм започнала да изкуквам. То май, ако това нашето е лудост, всичките сме не за клиниките по проблемно забременяване, а за една друга клиника близо до София
Добре, че тук има ской да споделим болката си и да ни разберат, а не да ни гледат странно и да ни се чудят какво толкова ни тежи.
Благодаря ви на всички за подкрепата и разбирането
Ния, досетих се, че има работа
Няма проблеми. Ама ако знаеш как ми се пийва биричка с нашата си компанийка
Гане, на моменти вярвам, на моменти (най-вече след поредното пристигане на нечаканата гостенка)- губя вярата си. Мерси за пожеланията и целувки на малкия Алекс!
Розовелка, ами и около мен толкова такива примери за безотговорни бременни и майки... Но не мога да ги съдя, защото не знам какво е да си на тяхно място. На приятели, които виждам, че нещо бъркат с децата (понякога отстрани се вижда по-добре), не смея да им дам съвет. Страх ме е да не кажат - ти като нямаш деца, много пък разбираш
И си мълча. И се моля да имам шанса да бъда добра майка, да има за кой да се грижа и да давам любов.
Нинка, права си - олеква като споделиш. И благодаря за пожеланията - да ти се връщат двойно
Фреши, ами аз си мисля, че си е по-добре да си пореве човек. Олеква, поне за малко. До следващия пък, когато нещо провокира отрицателните емоции.
Диана, Кети - дано скоро да ни мине депресията на всички ни - от радост покрай бременеене, от бебешки грижи и усмивки.