Здравейте мили момичета!
Мина доста време приди да напиша за болката си. За по-малко от година имах два спонтанни аборта. Първата бременност беше моларна и завърши с кюртаж в 9 г.с. Казаха ни да изчакаме 6 месеца и да пробваме отново. Изчакахме, през това време правих и контролни изследвания на нивото на хормона бета-hCG, които за радост бяха нормални. След 6-те месеца забременях веднага, както и първия път. В 10-та г.с. отидохме на доктор и се оказа, че плода няма сърдечна дейност, че по всяка вероятност е престанал да зе развива в 7 г.с. Беше ужасно, не можех да повярвам, целия свят се стовари на главата ми. След няколко дин прокървях, приеха ме в болница, цяла нощ се мъчих и на сутринта... Въпреки, че плода изпадна сам ми направиха кюртаж. Казаха ни да чакаме минимум 3 месеца преди да започнем опитите си отново. Страшно мъчително е това чакане, болката, страха и неизвестността. Много си мисля дали да не пробваме след втория месец със съпруга ми. Скор ставам на 35 и този това също ме притеснява. Питахме дали не трябва да правим генетични изследвания, отговориха, че до втория спонтанен аборт се третира като случайностл Направих си изследване за токсоплазмоза и за радост резултатът е отрицателен. Имах вече един нормален цикъл (не броя кървенето след кюртажа). Какво мислите момичета? Има ли случаи, някоя от вас след два спонтанни аборта и съответно 2 кюртажа да е забременяла след втория цикъл и да е износила нормално бебето си? Какъв съвет ще ми дадете?

Малвина, лично аз те съветвам да направиш генетични и имунологични изследвания, както и стандартните предконцепционни изследвания. Също така направи цветна снимка или хистероскопия, за да отхвърлиш варианта с евентуални аномалии или сраствания на матката. Това ти го казвам от личен опит. След 2 спонтанни аборта, при цветната снимка се установи, че имам слепване на десния рог на матката. Отстраниха слепването и сега отново съм бременна.
Недей да бързаш обаче! Изчакай матката да се възстанови от абразиото.
Използвай времето, за да направиш необходимите изследвания и да се възстановиш психически.
Желая ти успех!

Мила Малвина, аз преживях два мисед аборта, 2 кюртажа, дълго време не можах да забременея, но сега имам щастието да гушкам малката си дъщеричка. Моят съвет е да не бързаш толкова, а да посетиш клиника по стерилитет и да направиш още изследвания. Тези, които си изброила не са достатъчни. Задължително трябва да направиш генетични, имунологични и други изследвания, които ще ти назначат ако потърсиш квалифицирана помощ в някоя клиника. Ако не бях постъпила по начина по който те съветвам, може би третата ми бременност нямаше да завърши успешно. Благодарение на информацията, която намерих тук,попаднах на точното място. Това, което пишеш, че искаш да забременееш след втория цикъл, е направо безотговорно!!! Само с изследване за токсоплазмоза, не можеш да си сигурна, че следваща бременност ще е успешна. Колкото до болката, страха и неизвестността, мога да ти кажа, че не е имало ден по време на бременността ми, в който да не съм треперила, да не съм се молила и да съм се чувствала спокойна. До ден днешен изпитвам болка за момичетата, които още се борят, за приятелката ми, която ще прави второ инвитро, за колежката ми, която с болка в очите ми пожелаваше успех, а аз знаех какво преживява... Болката още не е отминала, а сигурна съм никога няма да отмине... Още не мога да повярвам, че имам най-голямото щастие на земята, нещо все ме присвива, когато  видя бременна жена... Ето това са последствията от борбата със стерилитета, винаги ще нося болката в себе си и никога няма да забравя.  Сигурна съм обаче, че всички момичета тук ще успеят рано или късно. Извинявай за отклонението, но исках да ти кажа, че трябва да поемеш риска...
Затова мила malvina, не губи време, а се насочи към специализирана клиника. Тук има информация за всички възможности и на където и да се насочиш, няма да сгрешиш.         

Здравейте отново!
Много благодаря за отговорите.
Смятате ли, че генетичните изследвания са необходими? В смисъл, че доколкото изчетох различна статии по темата и след разговор с моята гинеколожка разбирам, че тези изследвания дават само информация за вероятността. Т.е. каква е вероятността да има проблем и съответно каква е вероятността за здраво дете. Генетични увреждания или генетична склонност към предаване на увреждане - не се лекуват. Изследванията просто ни дават знанието за процентната вероятност. Което означава, че дори и да има генетичен проблем то това не означава, че не може да се роди здраво дете и обратното при добри изследвания също може да се получи проблем при плода. Имайки това знание за вероятностите какво може да се предприеме? Следващи опити, надежда, че следващия път ще бъде ок. Разкажете ми за вашите генетични изследвания и как де факто са помогнали?
А имунологичните изследвания какво представляват? Какви са? Какво се изследва? Благодаря ви още веднъж. Успех на всички!

тъй като твоята първа бременност е била моларна, аз не бих я включила в статистиката на спонтанните ти аборти.
на практика, ти имаш само един мисед аборт. според мен, не се налагат генетични изследвания.
какво представляват имунологичните изследвания можеш да прочетеш подробно, като разгледаш съответния ни подфорум за тези проблеми и използваш активно функцията за търсене.
подкрепям и съвета на mishanta да се консултираш със специалист по стерилитет и проблемно износване.
аз съм износила успешно след 2 спонтанни аборта и 1 кюртаж.

Малвина, виждаш, че при всеки е различно. Тук обаче има и много момичета, които, даже след две недоведени до краябременности, успяват да си родят здраво бебе. Съсредоточи се върху успешните случаи (ето, jam е дала за успешен пример себа си). И аз съм с два спонтанни аборта и един кюртаж. Проблемът е и, че след втория вече две години нямам нормален цикъл, т. е. и овулация (вторична аменорея). Лекарите опитват разни хормонални. Знам прекрасно какво означава чакане и какво означава да се научим на активно търпение. И аз място не си намирам, като се замисля как цял живот съм имала точен като по часовник цикъл, и то без да ми трябва, а сега, когато имам нужда от него, - се изпари яко дим. Ама какво да се прави - имала глава да пати. Ще го преживеем. Не се фокусирай във възрастта си - това няма да ти помогне да се успокоиш. Всъщност, може да се окаже, че сме почти наборки. Виждаш, не си сама в отбора. Но тук намерих много приятни момичета, с които понякога е тъжно, понякога - весело. Много им се радвам на всичките! Из аз мисля, че е рано все още за нови опити. Уплътни си времето с изследвания. И не форсирай толкова Господ! Той няма да те остави в безпътица! Имай вяра!

Милички!
Благодаря за подкрепата и са съветите.
Знаете ли, всъшност, едно от нещата, които не ми дава покой и ме кара да се чувсвам неспокойна освен мъката, болката и страховете е разговора с моята гинеколожка. Тя води така да се каже и двете ми бременности, дори първия кюртаж ми направи тя. Когато бях на контролен преглед при нея след втория кюртаж и първия нормален цикъл разговарях с нея за изследвания. Каза, че няма нужда да правя засега. Питах я за различни видове изследвания, а тя каза, че не е необходимо все отще. Да изчакаме 3 месеца и да опитаме отново. Дори изследването за токсоплазмоза си го изпросих сама. А тя е добър лекар. Пред частния й кабинет винаги е пълно и 2/3 са бременни, заместник шеф е на отделиние. И сега, от една страна си мисля, че е добра лекарка и ако имаше нужда от изследвания със сигурност щеше да ме насочи да направя такива. От друга страна, четейки различни статии и материали, разкази на момичета във форуми се чувствам неспокойна, че може би не правя всичко, което зависи от мен, за да бъде ок, че може би трябава да направя някакви  изследвания.  Естествено, моля се всичко да е наред следващия път и се опитвам да мисля положително, но след две такива преживявания е трудно. Оххх Боже, защо всичко е толкова сложно и мъчително. Утре минават два месеца от случилото се, а аз уж се държа, уж продължавам напред, но има такива серии от няколко дни, в които изпадам в ужасно настроение. Тъга, плач, безнадеждност, ярост и притеснения. Добре, че съпругът ми е чудесен човеек и ме подкрепя, и стоически издържа истериите ми. Травмата е голяма и ако в будно състояние имам известен контрол, залисвам се и опитвам да не мисля, то тнощете са моята стихия. Кошмари, смърт, експлозии ужас. Изглежда ми се включва някакво катастрофално мислене, защот от тогава забелязах, че като пътувам с кола и се разминаваме с тир например имам визии, че се сблъскваме. Пътувахме със самолет и имах чувствоно, че сърцето ми ще изскочи от страх, бах червена като рак, а никога не съм се страхумала да летя. Седяхме на 13 ред и до аварийния изход. Естествено това вече беше достатъчен материал да се развихри страха в главата ми, а забравих да кажа, че пътувайки към летището по радиото пуснаха погребалния марш - супер. Зная, че това е ирационално мислене, но въпреки това ми се случва. Надявам се като мине повече време висичко да отмине.
Успех на висчки!

Мила z22,
какво невероятно съвпадение. Да, аз също се опитвам да гледам положително на нещата, опитвам се. Понякога се получава, понякога, просто сълзите ми рукват. След първата загуба каточили бях по-спокойна, бях сигурна, че е станало случайно, че следващия път всичко ще е наред. Но уви. Сега отново градя надежда, повтарям си, че Бог е милостив и ще ни дари с дете. Благодарение и на теб, и на останалите момичета чувствам, че не съм сама, че не само аз изживявам ужаса от случилото се. Тук е пълно с добри душички, изстрадали, но силни.
Приятна събота и нелели на всички.

Мили момичета, наближавам 37 г. аз също имам един мисед през април миналата година с абразио и един спонтанен аборт от преди няколко дни, за който даже и не знам, защо така се получи, но плоден сак въобще не се видя и до последно се съмнявахме и за извънматочна, явно имплатнацията е била неуспешна - знам ли?
Моят доктор също смята, че няма нужда от тези генетични и имунологични изследвания, тъй като има една износена нормална бременност и почти 9 годишна дъщеря. Често казано много ме е страх отново да не се потрети. Все си мислех, че на мен такова нещо не може да ми се случи, но сега...

Мила Power,
съжалявам за случилото се. Разбирам притесненията и страховете ти. Но те съветвам да си мислиш за това, че всичко ще бъде добре както при първата ти бременност от която имаш живо и здраво детенце. Това е важен аргумент и дава надежда. Аз бях страшно неспокойна, какво да правя? Да послушам докторката, която за сега ми каза да не бързам с изследванията или все пак да се опитам да напрява нещо в тази посока. Бях толкова неспокойна, че дори се обадих на моята гинеколожка в България (живея в чужбина) при която бях ходила дълго време и й имам доверие. Тя също ме успокои за сега и каза да не бързам. Да пробваме пак и ако тогава се окаже, че нещо не е наред ще мислим какво да правим занапред. Разпита ме дали съм била болна преди спонтанния аборт. Аз бах малко настинала, нямах висока температура, но тя каза, че в ранна бременност и най-малката вирсна инфекция е в състояние да предизвика усложнения. Освен това го свързах с дългото пътуване, което имахве със съпруга ми някъде в 7 г.с. Може тогава да е станало нещо. Незнам. Поне засега реших да се опитъм да се отпусна, да се разсея и да мисля положително. Няма друг начин. Страха и отчаянието не водят до нищо добро. Трябва да вярваме, да се молим и надяваме, че всичко ще е наред защото, колкото и да ни се иска да можем да контролираме нещата, не винаги се получава. Божа работа.
Надявам се следващия път, за всяко момиче от нас, минало през изпитанието да загуби желаната си бременност лъчите на радостта и щастието да озарят дущите и сърцата ни. Успех и кураж!

Благодаря ти, malvina, за хубавите думи!!! 

Здравейте отново момичета!
Мина малко време, през което явно Вашите съвети и неспокойсвието ми надделха над успокоителните думи на двете ми гинеколожки. Решех да си направя някои изследвания за болести като цитомегалия (токсоплазмоза бях правила веднага след спонтанния аборт - отрицателен резултат  ), хламидия, имунологични - кардиолипидни антитела и антифосфолипидни антитела, хормонални изследвания. Резултатът от цитомегалията - отрицателен  . Бях при един проф., който доста ме поразпита и назначи изследвания. Съпругът ми ще трябва да направи спермограма - между другото проф. ме разпита за начина ни на живот. На въпроса мъжът ми спортува ли, отгоморих с да, а на сауна ходи ли - да. Неговият коментар беше  - да не ходи! Сега чакам резултати на част от изследванията, а хормоналните ще направя по време на цикъла, така, че чакам в момента. Пожелавам на всички успех!

Здравейте момичета, моят доктор не иска да ми прави хормонални и имунологични изследвания - нямало нужда. За сметка на това ме съветва да пия няколко месеца противозачатъчни и след това да правим стимулация. В същото време ми предписа и Примолут Нор за предизвикване на цикъла...
Какво мислите?

Здравейте момичета, моят доктор не иска да ми прави хормонални и имунологични изследвания - нямало нужда. За сметка на това ме съветва да пия няколко месеца противозачатъчни и след това да правим стимулация. В същото време ми предписа и Примолут Нор за предизвикване на цикъла...
Какво мислите?

Сменяй веднага доктора. Стимулация се прави, когато е доказана нуждата от нея. Това става след поредица изследвания при мъжа и жената.
Започнете със спермограма на мъжа в клиника по стерилитет. Най-безболезнено и сравнително евтино изследване, а отхвърля много въпросителни.
След това хормони при теб, хламидии при двамата, проверка на проходимостта на маточните ти тръби...
Стимулацията е много назад в списъка.
Късмет. Чети повече, ще ти спести време, нерви и пари.

Здравей Power,
наистина може да се окаже, че нямаш проблеми и няма нужда от лечение или други намеси, но това може да се ръзбере след проведени изследвания. Всъшност, правейки изследвания може да разбереш дали имаш нужда от помощ или не. Ако няма - ок, но ако се окаже, че има, то трябва да се вземат мерки - но съответните мерки. Не разбирам защо трябава да чакаш няколко месеца (необосновано да губиш време така да се каже), след това стимулация...А ако се окаже например, че проблема е в антифосфолипидните антитела... Ако направиш изследвания, ще знаеш веднага (след 2-3 седмици) и тогава няма нужда от такова чакане и въобще, просто се преписват лекарства и е ок. Незнам, поне аз до такива изводи стигнах. От начало и моите лекари казваха, че няма нужда от изследвания, да изчакаме 3 месеца и да се пробваме. Но бях много неспокойна, а и момичетата тук ме съветваха да си направя изследвания. След известно време на "узряване" реших, че всъшност правейки изследвания нищо не губя. Има два варианта: да се окаже, че всичко е ок или, че има някакъв проблем, който колкото по-скоро бъде открит, толкова по-скоро може да се започне борбата с него. Само като се сетя през какво минах и настръхвам. Затова реших, че това което зависи от мен и съпругът ми ще се постараем да го направим, а другото вече е Божа работа. Искам да знам, че съм постъпила съвестно и зряло, че съм вложила всичко от себе си, а дали ще стане...за това гаранция няма никога, но надежда винаги.
Помисли си и моят съвет е също да си направиш изследвания и когато видиш резултатите тогава да се реши какво да се прави.
Успех миличка! Всичко ще е наред!!!

Здравейте момичета!
Благодарение на прочетеното във форумите тук и на съветите на момичетата реши да си направя изследвани и слава Богу.
Направих изследвания. Час от тях са добри, резултатите на час от тях все още чакам, а в петък си получих хормоналните изследвания. Оказа се, че нивото на пролактина ми е високо 41,80 ng/ml при референтни стойности 1,9 - 25.
Това, което зная за високия пролактин е, че води до липса на овулация и следователно до проблеми със забременяването. Аз и двата пъти забременях от първия месец през, който не се пазихме. Високия пролактин води и до спонтанни аборти, тъй като намалява нимото на прогестерона, който е отгворен за задържането на бременността.
Въпросът ми е, при това положение какво следва според вас? Със сигурност ще ми припишат лекарства, НО ЩЕ ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ СПАЗВА НЯКАКЪВ ПЕРИОД НА ВЪЗДЪРЖАНЕ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ НЯМАМ ПРОБЛЕМ СЪС ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО (т.е. според мен нивото на пролактина явно не е чак толкова високо, за да спре овулацията), ПОНЕ ДОСЕГА НЯМАХ? ЩЕ МОЖЕМ ЛИ ДА СИ СТАРАЕМ ЗА БЕБЕНЦЕ, А АЗ ДА СИ ПИЯ ЛЕКАРСТВА? Ще ви бъда благодарна ако споделите с мен вашия опит и мнение.