Христос Воскресе и от нас!
Ние с таткото заминахме на Великден за Петрич на кръщене на племеника му, а малката оставихме на грижите на баба и. Освен с тежката трапеза се отчетохме и с малко културна програма. Посетихме Мелник, гроба на Преподобна Стойна и черквата на Баба Ванга в Рупите. От планираната програма само Самуиловата крепост не видях. Изкарахме си страхотно! Малката много смело беше се справила с нашето отсъствие, само вечерта е плакала малко тъй като е свикнала винаги аз да я приспивам. Само че, като се прибрахме вчера вечерта, ни беше сърдита. Не ни посрещна с ясно изразени признаци на радост както друг път като я е гледала за няколко часа баба и. Трябваше да минат 1-2 часа за да почне да ни се усмихва и да ни "говори". А вчера ме изненада и като напълно самостоятелно си държа шишетата и пи от тях. Втората изненада беше когато повдигна една дрешка, под която и скрих играчката и си я взема. Ние от месеци я играем тая игра, но за първи път тя осъзнава, че играчката не е изчезнала, а е скрита под дрешката.
Гане, честито! Прекрасна новина!
Вени, много хубави снимки!