Мила Туто,не се отчайвай,
всички сме минали по тоя път.
Много е гадно,знам,напълно те разбирам.
Та нали и аз преживявах същото само преди около година и нещо.
Толкова години само мъка и сълзи.
Но надежда винаги има!За това ти казвам,не се отчайвай!
Господ праща мъките на добрите,защото ги изпитва,той знае до колко можем да издържим,и най накрая ни дава това,за което мечтаем!
Сега ти е много трудно,но трябва да се изправиш на крака!
Колкото по бързо се съвземеш,толкова по добре.
Трябва да си силна,много силна!
А всички ние тук,лека-полека,ставаме силни жени,така ни учи живота!
Можеш да се справиш,и ще видиш че един ден ще си казваш:
"чаках дълго,но си заслужаваше!"
Прегръщам те силно!
Само напред!
Знай че не си сама!