0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #20 -: Април 19, 2007, 22:36:57 pm »
Фусинка, да знаеш, че ще станеш отлична, перфектна майка!!!Защото си добър човек! Човек, когото го човъркат подобни "неудобни" за вътрешния ни комфорт въпроси, е склонен на вътрешно, душевно  пътуване и промяна, което според мен е един от смислите на живота!
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #21 -: Април 21, 2007, 13:46:29 pm »
Аз пък съм напълно съгласна с Лали. Малко жени си дават сметка колко е важно майката да е ежеминутно до детето си до 2, а някои твърдят до 3 години. Особено много ме изумява, когато жени забременели трудно, постъпват негрижовно към децата си. Както и да е.
Фуси, това което описа за майка ти и баба ти е интересно, но не оправдава твоето решение да оставиш детето си след 2 месеца. Освен това, то доказва, че между баба ти и майка ти Е имало доста силна връзка. Да си седиш до детето, докато е малко е най-важното нещо, но не изчерпва изцяло неговото отглеждане.
Поздравления за решението ви да си осиновите дете. И то не че осиновяването само по себе си е огромен подвиг, а че сте се решили да го направите докато сте още млади. Аз имам особено мнение за хора, кото опитват до 40-45 години и тогава вече се примиряват. И все пак имай предвид, че това дете е било без майка си от самото си раждане и то ще има нужда от двойно повече любов и обгрижване, просто защото има да наваксва. И все пак, каквото и да решиш, най-важното е да го обичате.
Не вярвайте в чудеса - разчитайте на тях!
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #22 -: Април 21, 2007, 13:50:06 pm »
Фани, нямаш представа каква психотравма е нищо да не приемаш за даденост.
Радвай се на живота ...


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Жужка

  • ****
  • 564
  • Фен на Пегъзи Музовски
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #23 -: Април 22, 2007, 09:13:15 am »
Малко жени си дават сметка колко е важно майката да е ежеминутно до детето си до 2, а някои твърдят до 3 години. Особено много ме изумява, когато жени забременели трудно, постъпват негрижовно към децата си. 
Малко жени си дават сметка, че тези негрижовни майки са тръгнали на работа защото имат финансови затруднения.
Без да се заяждам, Cheetah, как да постъпя аз, ако забременея утре и родя? Получавам по-висока заплата от мъжа ми. Неговата стига за покриване на кредитите ни и остават 200 лв. свободни. Според действащият норматив мога да получавам 90% от заплатата си до навършване на 9 мес. възраст на детето. С какви пари и как ще живеем след това!?! Монетката винаги има две страни, не го забравяйте мили дами. :)
Мога, стига да искам.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #24 -: Април 22, 2007, 11:28:04 am »
Моята майка е от тези, принудените да тръгнат по-рано на работа и да ни оставят на ясла или при баби и дядовци. Никога не съм била сърдита на майка си за това. Благодарна съм й, че ми е дала детсво, изпълнено с много игра, с много грижи от страна на баба ми. Баба ми работеше в ресторант и това за мен са един от прекрасните ми години. Разбирам я прекрасно защо го е направила. Ако аз имам сега възможност да си гледам детето дълго време, то това е защото тя ми е дала такива възможности, тя ми е помогнала по някакъв начин. Благодаря й, на нея и на баща ми за това, че са ме направили човек, за това че са ме научили да се боря за всичко и да не се отказвам.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #25 -: Април 22, 2007, 11:32:01 am »
жужка, избобщо не приемам думите ти за заяждане. Напротив, разбирам, че това е проблемът за много голям процент от случаите, в които майките са принудени да тръгнат на работа. Не знам със сигурност дали такъв е случаят с Фуси, но предполагам, че не без причина е плакала (май точните думи бяха "оревала") като е разбрала, че ще й дадат само 2 месеца платен отпуск.
Просто исках да споделя, че е изключително важно за бебето майката да е до него, а понякога хората не си дават сметка за това и не търсят още начини да го направят.
Не вярвайте в чудеса - разчитайте на тях!
*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #26 -: Април 23, 2007, 11:03:34 am »
Особено много ме изумява, когато жени забременели трудно, постъпват негрижовно към децата си. Фуси, това което описа за майка ти и баба ти е интересно, но не оправдава твоето решение да оставиш детето си след 2 месеца.

В какъв смисъл да го оставя? Къде да го оставя ... при баба му и дядо му на три преки от нас за по 8 часа на ден?
Я по-кротко с оценките и присъдите ... Аз си знам какво ми коства да ставам всяка сутрин в 6, да си лягам в 12, да се опитвам да съм пълноценна в работата си, детето ми да има сготвена от мен храна, да прекарвам пълноценно времето си с него, да го разхождам от 18 до 20 часа, след това да му чета, да си играем, да го приспивам. За да мога да правя това, плана ми е разписан по часове от предния ден. Не мрънкам и не се оплаквам, но и не давам оценки на останалите.

Поздрави и целувки на всички негрижовни безотговорни работещи майки.
Поздрави и на онези, дето всичко им е ясно и разсъждават от позицията на абсолютната истина - на тях им е лесен живота.

В очакване ....
*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #27 -: Април 23, 2007, 12:22:13 pm »
Fussii, за твоят син, ти ще си най-прекрасната майка! Когато дойде времето за оценка, самият той ще те оцени по достойнство и ще ти благодари, защото не само времето е фактор, важно е вниманието, което ти му обръщаш и което за него е важното!
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #28 -: Април 23, 2007, 12:26:18 pm »
Мисля си, че най-важното е детето ти нито за миг да не почувства съмнение в обичта ти и в това, че ти винаги ще си до него, когато има нужда. Детето на Фуси никога няма да има такива съмнения!

Останалото е предмет на хиляди решения, които ще вземаме всеки ден, за да осигурим най-доброто за децата си - в емоционален, образователен, материален и всякакъв друг план. И всеки ще реши тази задача различно, според собствените си възможности и най-вече като се вглежда и вслушва всеки ден в собствените си деца. Тъй че айде да не даваме универсални оценки, те не биха могли да бъдат по-далеч от реалността.

« Последна редакция: Април 23, 2007, 12:28:18 pm от marmotche »
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #29 -: Април 23, 2007, 13:42:43 pm »
Какво ще стане в бъдеще, ще покаже самото бъдеще  :lol:. Всяко дете в някакъв момент се съмнява в обичта на родителите си. Надявам се сина ми да получи от мен достатъчно сила и увереност в себе си. В тази връзка, Курт Вонегът казва:

"Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсързечни към вашата.

Чистете си зъбите с конец. "  :lol: :lol:


В очакване ....
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #30 -: Април 23, 2007, 13:57:27 pm »
Мисля си, че най-важното е детето ти нито за миг да не почувства съмнение в обичта ти и в това, че ти винаги ще си до него, когато има нужда.

да, мисля, че това е най-важното.

аз съм оставена на бавачка от 5-6 месечна възраст. тогава се е давало само 3 месеца майчинство, после не само че няма пари, но майка не е можела да си запази работата. баба ми е работела, та леля Дора... още я помня, чудесен човек. после ясла, детска градина... имам чудесни спомени от тези места, а никога, никога не съм имала и грам съмнение в обичта на майка си. тя просто струеше от нея с всеки жест и мисъл.
категорично не смятам, че самият и единствен по себе си факт на ранно откъсване на детето от майка му (временно откъсване за работа, разбира се) абсолютно води до отчуждение и такава дълбока травма, каквато е останала у Лали, например. вероятно са намесени и други неща.

та така де, обичта е всичко, от което се нуждаем. иначе, може 2 години до детето да седи една изнервена, озлобена и затъпяла персона, която с какво му помага на развитието?

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #31 -: Април 23, 2007, 14:19:27 pm »
[quote

та така де, обичта е всичко, от което се нуждаем. иначе, може 2 години до детето да седи една изнервена, озлобена и затъпяла персона, която с какво му помага на развитието?

[/quote]

Абсолютно подкрепям!
Фуси, нямаш място за терзания! Ти даваш всичко от себе си и детето ти ще го усети!
*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #32 -: Април 23, 2007, 14:59:45 pm »
Чистете си зъбите с конец. "  :lol: :lol:
Ето на това се вика синтезирана мисъл!  :lol: :lol: :lol:Роден бил човекът за инженер по оптимизациите, ама объркал професията!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #33 -: Април 24, 2007, 12:01:16 pm »
та така де, обичта е всичко, от което се нуждаем. иначе, може 2 години до детето да седи една изнервена, озлобена и затъпяла персона, която с какво му помага на развитието?
Съгласна съм - много често ми се случва да видя майки, които колкото и да обожават децата си и да искат да им дадат най-доброто, просто в един момент започват да стават "изнервени, озлобени и затъпяващи". Защото някои хора, най-вече мъжете  :lol:, си мислят, че гледането на дете е лесна работа - седиш си в къщи, имаш да сготвиш и да изчистиш и да разходиш детето - ми какво толкова се уморяваш не знам? Това определено ако ми го каже на мен моят мъж ще ми подейства много потискащо, защото виждам колко време и енергия отнема гледането на едно детенце. Друг е въпросът, че не очаквам такова нещо от него и дай Боже, скоро да разбера дали той ще мисли така ;)
Дали ще седим цял живот у дома да си гледаме децата и да бъдем само домакини, или пък ще тръгнем възможно най-скоро на работа, давайки децата си на ясли, баби, детегледачки, това е решение, което е различно при всяка жена. Ако една жена я задоволява да стои само у дома и се чувства така щастлива - тя ще даде най-доброто от себе си за детето и за мъжа си по този начин. Но ако има нужда от работата си и се чувства неудовлетворена от живота на домакиня, тя постепенно ще започне да се отегчава и няма да се радва на такъв живот, което естествено ще рефлектира върку отношенията с детето и с мъжа и. Няма универсален верен начин! За всеки правилното е различно. Надявам се да съм го написала разбираемо :)
Това, че се отказвам от работата си, само по себе си не ме прави по-добра майка. И работеща мога да бъда по-грижовна и любяща от някои майки, които са отегчени от седенето в къщи. А за да даваш щастие и любов, самата ти трябва да си щастлива и обичана ;)
Пожелавам на всяка от нас да отгледа здрави, обичани и уверени в себе си деца!


Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #34 -: Април 25, 2007, 09:54:20 am »
Ако един родител не се грижи за детето си до двете му годинки загубва връзка с него, ако изобщо я е имало.
Детето страда и се чувства изоставено от подхвърлянето му насам-натам.
След две години детето вече придобива представа за времето и може да прецени, че всяко оставяне при други хора или в детска градина е за малко и майка му ще се върне да си го вземе.
Практиката в България на някои родители да подхвърлят децата си на баби или ясли за мен е липса на отговорност.
Ако детето ти ще го гледа някой друг до тази важна възраст, защо изобщо го раждаш? Заради чавката в графата - родих дете - ли?


Всичко това е моят личен опит.
На времето майка ми ме е оставила на баба ми на шест месеца /толкова е било платеното майчинство/, но според мен просто не и се е занимавало с мен, къде по-интересно е на работа, а не скучното ежедневие с едно ревящо бебе.
Винаги съм била в добри отношения с майка ми, пишем си всеки ден в кюто, говорим по телефона всеки ден, ходя  всяка седмица да я видя и въпреки това 40 години не мога да и простя.
Майка ми ме хвърли на баба ми, баба ми умря, толкова я обичах, гневна съм на майка ми, цял живот съм самотна, това беляза живота ми. Майка-предателка.
Никога не съм и го казала, но мисля, че тя го чувства, никога не говорим за това.
Баба ми ме гледа до седем години, майка ми идваше да ме вижда всяка събота и неделя.
МЪКА, белязала цялия ми живот.
Хората ме мислят за весела купонджийка, смея се, танцувам и анимирам компаниите.
Но вътре ми е празно.
Всичко това много ме разтройва, няма да отворя повече тази тема, така че не пишете върху това.
Това все едно аз съм го писала. При мен беше абсолютно същото.  :x




*
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #35 -: Април 25, 2007, 14:47:15 pm »
bebe_вече 2007, супер си го казала! Ще добавя само, че много ми се иска все повече семейства да правят тази преценка само водени от емоционалната си необходимост, а не притиснати от финансов неодоимък! Ще ми се родителите да са малко по-малко забързани и изнервени и да възпитават спокойни и уверени деца!
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #36 -: Април 25, 2007, 17:21:52 pm »
Радвам се, че имам нещата, които приемем за даденост.
Много пъти съм се замисляла, че бих могла и да ги нямам. Но това по никакъв начин не ми помага да продължа напред. Предполагам, че ако всеки път преди да направя поредната стъпка се замислях, че камъка, на който искам да стъпя може да се окаже много хлъзгав, макар че изглежда както всички до сега, нямаше да съм по-внимателна.
Или поне аз така си мисля.
От друга страна, никога няма да забравя тези, които са ме подхлъзнали. Не мисля, че мога да живея, без хората около мен и в много случаи разчитам на тях. Опитвам се и аз да съм човек, на когото да може да се разчита. Затова не приемам за нормално, че някой би ме подхлъзнал съзнателно. Те не могат да разчитат на мен. Хубаво е, че не са много.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #37 -: Април 25, 2007, 22:08:15 pm »
Фуси, нали не смяташ, че синът ти на 10 месеца разбира, че е на няколко преки от вкъщи, при баба си и дядо си и само за 8 часа? Това е несериозно отношение към бебе, което вече веднъж е преживяло травмата на изоставянето...
Върни се отново отговорите ми и ще видиш, че етикетите ги лепиш ти, не аз.
Прочети малко сериоза литература за психологическата травма при бебета и деца. Също така, порови се в интернет, за да научиш, че текстът, който цитираш не е на Вонегът - самият той го е признал. Което не го прави по-малко добър.
Не вярвайте в чудеса - разчитайте на тях!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #38 -: Април 25, 2007, 22:30:45 pm »
Cheetah, странен човек си ти. Не съм Фуси, ама чак мен ме дразниш. Ти изобщо знаеш ли какво е битието на този човек, който така нападаш? Някога замислила ли си се, че може да не е право на собствен и доброволен избор това "изоставяне". И че може сърцето й да се къса от това, че се е наложило да го остави на няколко преки от вкъщи. Защо така се държиш? Ами помисли малко, какво да направи ако не може да остане? Ако си губи работата или има друг проблем? Не че трябва да ти дава сметка защо го прави, но малко поне се замисли.
А по въпроса за психологията - травми стават и от други неща, не само от изоставяне. И човек не може да съди по единични случаи за основното. Любов на едно дете можеш да дадеш по хиляди начини и да направиш така, че да усети с порите си даже колко го обичаш.
Не съди човек, ако не го познаваш и не знаеш мотивите му.
П.С. Държа да подчертая че по професия се занимавам с детска педагогика и психология, така че моля те не се обиждай от отговора ми.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Колко неща приемаме за даденост
« Отговор #39 -: Април 25, 2007, 22:56:09 pm »
В отговора ти няма нищо обидно. Чудесно е, че се занимаваш с детска психология. Точно ти би трябвало да разбираш сериозността на темата.
За мен точно от психологическа гледна точка е несериозно да вземеш дете от дом и да му отделиш 2 месеца плътно.
Разбирам, че има много фактори, които влияят за подобно решение. Както и оправдания.
За мен беше показателно, че Фуси отговори нещо в смисъла на "Какво толкова като го оставям на 2 преки, за 8 часа, при баба му и дядо му?" Подобно изказване говори за липса на авторефлексия.
Не мога да се съглася и с твърдения как майка, която става в 6 (след като си е легнала в 12), по цял ден се занимава с какво ли не в работата си и бърза през цялото време е по-малко изнервена от майка, която е отделила вниманието и грижите си (не просто времето) на детето си.
Разбирам, че вие познавате отдавна Фуси и я подкрепяте. В случая обаче заставате зад едно твърдение, което не е майчинско.
Не вярвайте в чудеса - разчитайте на тях!