Здравейте, момичета! Съвсем от скоро съм регистрирана тук..., чета и препрочитам вашите писма..., вие сте си толкова близки и не смея като че ли да се обадя, но сега се престрашавам... През 2003 г забременях - със съпруга ми още бяхме гаджета, не сме правили опити да забременея, стана случайно, но бяхме мнооого щастливи, че се е случило, но щастието ни не продължи дълго..., вдигнах висока температура и лекарите започнаха да говорят за изтичащи води и ме кюртираха по спешност...През 2005 год започнахме да правим опити и аз отново забременях, почти от първия опит - но резултатът от нашите опити беше "кухо яйце". Спазихме възстановителния срок и започнахме отново да опитваме..., през 2006 беше ред на мисед...Отново се пазихме известно време, което използвахме да направим всички изследвания, генетични и имунологични...Доц.Конова от Плевен ни обясни проблема, но с адекватно лечение следващия път всичко трябваше да е наред...Да, ама не...Следващия път вече беше ред на извънматочна бременност, която ме доведе до пълно отчаяние...Оперираха ме през февруари т.г., като ми отстраниха дясната тръба, махнали са миоматичен възел с размер на мандарина и киста на левия яйчник...Предстои ми цветна снимка, която да потвърди или отхвърли проводимостта на другата тръба...Душата ме боли, понякога искам да се откажа...Зная, че няма да го направя, но знаете, че болката е неописуема, рева постоянно..., страх ме е да не писна на съпруга ми вече, а той е безкрайно търпелив и толерантен..., все казва "Аз съм се оженил за теб, а не за това да ми родиш дете...", да ама като го гледам как си играе с племенниците и колко им се радва, зная, че той МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ БАЩА...Сърцето и душата ми са жива рана вече...Имам нужда от вас, момичета, имам нужда от подкрепа...
