jam,
Абсолютно съм съгласна с Ганка, че няма как да предпазиш Марти от "тупването от височина 75 см на твърд под". Той трябва да пада, за да се научи какво трябва да прави, за да не пада.
Аз на земята килим нямам, заради моята алергия към прах. Подовете навсякъде са с ламиниран паркет, а в кухненския бокс и коридора - гранитогрес. Слагах разни постелки, но Стефко се спъваше или се омотаваше в тях и ги махнах. Проблем ми беше това, че ламинатът е много хлъзгав. Реших до голяма степен проблема, като дадох 20 лв. за 2 чифта чорапи със "спирачки" (силикон някакъв имат отдолу на стъпалото) против пързаляне.
План "А" за най-острите ръбове при нас бяха такива топченца, които се залепват на ъгъла (ограничители за ръбове или както там се казват) - взехме ги от "Билла". Обаче след няколко удара с играчка те изскочиха до едно. И преминах на "план Б" - всичко покривах с одеяла, възглавници, олекотени завивки, сгънати според формите на мебелите. Както Гането е писала, изобщо не е естетично, но не виждам друг начин. А за ниските шкафове имах предвид, не че сме ги разместили, а че прередихме съдържанието им - напълнихме ги с безопасни неща - играчки, одеяла, дрехи и др. п.
Неща от сорта на "чаши с вино, свещници, книжки и гримовете на мама...", както и лекарства и препарати, са на недостъпни места или зад заключени врати.
Предпазителите за контакти имаме обикновени пластмасови с ключе (по 40 стотинки бройката) и вършат работа. Част от шкафовете сме обезопасили с едни специални пластмасови заключалки (от Mr.Bricolage), с които се захващат дръжките една за друга и мъникът не може да отваря вратите.
mini,
Честита годишнина! Много сбъднати мечти ви желая!