Това е утрешният ден...
Смутена съм, тъжна, едновременно изпълнена с очакване, че този път е станало..., смирена съм, сама съм, независимо от близките около мен...
Много такива дни минаха, та надеждата е все по-малко, повече е тъгата, че никога няма да успея...
Боже, колко искам бебе...
Моля ти се, Господи, от душа нека този път успея...
Ако падна на колене и се помоля от вдън душа, как мислите, дали чудото ще стане?
Никога не съм го правила за нищо...
Само вие бихте ме разбрали, непознати момичета, а всъщност толкова близки до сърцето ми...
Благодаря ви, че ви има...