Аз все по-често предпочитам да ги извеждаме без количката. Ужасно се изнервям като я бутам, непрекъснато има някакви недомислици: криви плочки, изпонадигнати от корени на дървета, изпочупени и любимите ми телефонни шахти. Как няма една шахта в Сф, която да е нивелирана и да не стърчи поне три сантиметра. Ето казах си го
:
Не мога да разбера само как при сегашното всичко говорене за достъпна градска среда за инвалиди и детски колички, се дават пари за нови тротоари и бордюри без скосения? Или пък точно на скосението сложат един кол, срещу кандидат паркиращи, но така че нищо по-широко от 70 см да не може да мине.
Даа, но това е друга тема.
Вчера си мислих за разпределението на тежестта, но сякаш каквато и да е количката, тежестта си е тежест. Ние сме с Чиполино с малки двойни гуми и когато децата станаха над 10 кг, всеки сантиметър наддигнато започнах да усещам. Дори мъжът ми вече усеща тежестта на количката при бутане. А се предполага, че още време ще ни трябва. Важен се оказва изборът на гуми, защото въпреки, че с тях натежава количката, то те я правят по-лесна за управление в градската среда. С тия двойни гуми като ми се завъртят настрани и почвам да викам и се ядосвам на всяка крачка.
Сумарно сега празна /без багажи, одеалца, играчки и прочее, които така или иначе винаги се носят/ количка + бебета сме някъде 42-43 кг.