Това е нашето трето лято 'без деца на море'. Най-голямото ни желание е да си останем в големия прашен град София и да гушкаме малко съкровище, но съдбата има други планове за нас. Ние сме стерилни. Борим се, надяваме се, вярваме ...и правим всичко , което е по силите ни.

Ходим на море.

Не защото искаме да си починем, а защото смяната на климата и морето са благоприятни за забременяване. Може би само момичетата от този форум няма да ме помислят за луда. За всички останали е налудничаво. Но ние правим всичко, което е по силите ни.

В хотела на морето беше пълно с деца. Малки, по-големички, бебенца, момченца, момиченца....Сутрин стават към 7 и започва една врява. Нощем бебетата плачат. И на мен ми се плаче с тях. Уж сме на морето да се отпуснем, да се случи чудото...

Сутрин на закуска гледка: Майки нервно пушат цигари и духат в личицата на децата си. През минута някой заплашва 'Гошко, ако отидеш там ще те напляскам, Пешко ако пипнеш това ще ти скъсам ушите, не може това, не може онова" "не може да тичаш, не може да пищиш, не може да си играеш с другите." Заплахи, забрани...наслушах се.

А аз преглъщам с болка и си казвам, догодина няма да дойда тук. Ще отидем някъде където няма деца, за да се отпуснем....

А ще има нови майки, които ще се оплакват колко е тежко с деца на море. Ще пушат нервно, ще бият децата си, и ще забременяват спонтанно...

И няма да знаят какво е без деца на море

Не знам, какво да ти кажа, мога само да ти обещая - не знам дали ще е догодина или следващата година, но ти обещавам - ще дойде и твоята година - годината, в която ще бъдеш с дете на море и по един или друг начин ще станеш майка.
Хи хи и тогава ще те питам как ще го спреш да прави бели

Ох мила, напълно те разбирам 
И аз се чувствам така всеки път като ми се налага да слушам оплакванията на някои майки или да гледам как "възпитават" децата си. Но аз съм бездетна, нямам опит и следователно какво разбирам, че да се меся в нечие възпитание ... Боли ужасно много, толкова, че ми иде да се скрия от целия свят, да не ходя на почивка, на работа и по улиците, да не ми се налага да се усмихвам, когато ми иде да вия с глас  ...
Стискам палци тази година за последно да сте БЕЗ деца на море 

 

Все едно аз съм го писала това, за съжаление едва ли някоя от нас не се чувствала така

Не си сама в мъката си, миличка! Това, разбира се не трябва да те успокоява. Нашите години "Без деца на море" са 5 пъти повече. Добре, че сега децата на приятелите ни пораснаха и вече не ходят с тях на почивки. Така, че сега сме си само дърти в компанията! 
П.П. Питам се ако някога забременея и родя успешно, дали ще иска някой да идва с нас на море или планина - каква почивка ще е това-на дърти години с ревящо бебе...но дано!
Успех ти желая и дано това е последното ти лято "Без деца на море"! 

Истина е!

Да, до болка познато 
Същата болка, която вече 5 години трови душата ми. За пореден път я изпитах миналата седмица - пак на море!
Дано за всички ни това е последното лято БЕЗ деца, не само на море!

Колко ужасно болезнено познато, чак не мога да спра да плача

 През 2003та ходихме за 1ви път в България на море с мъжа ми и "работихме" до полуда за дете. Сега 2007ма пак ще ходим, с приятели, които имат.Това е... ще играем с него, както играхме с дете на други приятели миналата година.
 ще играем и с нашето, и вие с вашето... един ден.

Много истинско е написаното ...

Ками, и тук ще го напиша: ние временно сме без деца! Просто засега нямаме все още деца! За всички нас тук това не е окончателна присъда или диагноза! В период на изчакване сме - това е! И нашите деца ни очакват някъде там, в пространството и си мислят за нас също. За тях трябва да се запазим! Не тъгувай, че те обкръжават чужди деца, когато ти самата нямаш свое. Опитай се да им се радваш и да ги опознаваш тези малки душици! Те нямат вина за нашата мъка. Мисли си, че и духчето на твоето детенце те гледа отнякъде и в скоро време ще слезе чрез теб на земята. И аз в началото се чувствах виновна и някак си лоша, че не мога да се зарадвам на чуждите деца. Но сега не е така, умилявам се, макар и през сълзи, на тези малки създания и не спирам да се възхищавам на това чудо - живота. Чудеса стават, а и не забравяй, че Бог е милостив! И никога не позволява пълно и само страдание до края на дните ни. Радостта и мъката се редуват в живота ни, това е единственото сигурно нещо. И за всички нас тук вече е време да дойде другият, радостният период! Аз лично вярвам в това и Му се доверявам!

При мен беше обратното. Аз обожавах чуждите деца. Носех ги, гушках ги, мачкаш ги, глезех ги и когато родителите се размрънкваха им казвах, че когато гушна моето ще спра да мачкам техните да не ми отнемат и този миг на щастие. Изпадала съм в депресии страшно много пъти, плакала съм по цели нощи с дни на ред, но едно детенце винаги ме е карало да се усмихна. Момичета, всяка една от вас ще прегърне детенцето си по един или друг начин. Детенце което ще напълни с щастие душите на родителите си и околните. То ще е най-щастливото бебче на земята, защото ще е много гушкано и обичано. Имайте вяра.

през последните 3 год.и аз все си казвам -айде догодина няма да ходим на море,защото ще съм бременна.да ,ама не.
както ,когато си купих много скъпи дънки,и пак защо дадох толкова пари,нали след няколко месеца ще съм бременна и няма да ми стават
вече не си правя такива криви сметки,сега пак отиваме на море "без деца".
Успех на всички!Ще успеем!!!!!!!!!!!!!

Все едно си разбрала мислите ми!

И аз така като klio правех планове - ще приема еди каква си работа, защото ще е временно, скоро ще съм бременна и няколко месеца не са от значение..., ще купя детски неща с много човечета и патенца, защото на мен ми харесват, а и скоро като имаме бебе може да ми потрябват....., сигурно доктора греши, ние скоро ще имаме бебе...., както и тази година няма да ходим на море, защото ще съм бременна.....Уморих се да правя планове вече. .....Животът наистина се оказа това, което ти се случва, докато правиш планове за бъдещето....а на мен 8 години планове вече ми дойдоха в повече.....
Много  на всички! Сигурна съм, че един ден, когато най-малко сме планирали или вече сме се отчаяли и на нашата улица ще изгрее слънце! Важното е да продължаваме да се борим. И ние един ден ще има с кого да строим пясъчни замъци на брега на морето.......

А знаете ли колко снимки имам ........ на които мъжа ми строи пясъчни замъци с децата на нашите приятели.
Всяка година .... с различни дечица  ....
Изпадам в умиление като го гледам как си играе с тях... и сърцето ми се къса, че не мога да му дам и аз това.
И всяка година се надявам да имам такава снимка и с .....нашето.......

Разревах се.
Другата седмица ще ходим на море... и пак ще е същото както от 7 години до сега.
И аз както повечето от вас... все се надявам че ... `може би това лято няма да ходим на море, защото ще съм бременна`..
е, да... ама за сега оставам само с надеждите.

Дано поне другото лято бъде различно......ако не с бебешка количка по прашните софийски улиците, то поне с коремче.
Пожелавам го на всички.

и ние сме 3 години подред на море без деца, но наистина вярвайте и ще видите, че всички ще бъдем на морето с нашите деца и то скоро. вярвайте и бъдете силни, щастието ще ни стигне, защото сме силни и го заслужаваме. кураж момичета.