Мисля, че е нормално хората да говорят за децата си. Те са най-ценното и хубаво, истинско  нещо, което може да има човек.

Те са огромна грижа. Не са кристална топка в библиотеката. Ако ти се разгони котката цяла седмица говориш за това, макар че много добре знаеш, че котката е добре. А ако детето ти подсмърча и не спи спокойно за какво да говориш? За нови обувки, кремчета и интимна козметика ли? Няма начин просто.

Но никой не очаква хора, които нямат деца да се включват в разговора. Ако имат какво да кажат или искат да слушат добре, лошо няма. Ако искат да стоят отстрани, никой, ама наистина никой няма да каже, че странят. Ако обаче искат да се включат, а после да се подсърдват, че не си приел тяхното мнение на 100%... тогава няма значение дали имаш 100 или нямаш нито едно дете. И дали става дума за деца или за коли, моливи или химикалки... няма никакво значение. Все едно никой няма да те търпи.

и при наши такива събирания неминуемо се отваря и темата за децата.Преди много се дразнех,защото всъщност разговора се превръщаше от диалог в монолог.Да, нека да се попохвалят, но всичко си има граница.Когато решиш да започнеш разговор с някой,той трябва да ти е "съмишленик", човек,с когото можеш да обмениш опит,който преживява/преживял същото, който разбира. Все едно аз да почна да говоря за лингвистика на човек,който е на космически години от тази тема!Еми съобразявам се и не почвам.Толкова е просто!
А, и не мога да си обясня прекаленото "идентифициране" на родителите с детето им: "Сега се къпем, снощи много плакахме, вчера много слушахме, цяла нощ ни боля стомахчето...."    Ми незнам... не го разбирам това поведение.
Не ме рабирайте погрешно, много се радвам на приятелките ми с деца.
Малко да се отклоня от темата.Съпругът ми работи допълнително,все събираме за инвитро, все не сме свободни, все ангажименти,та преди няколко дни ми се изстреля въпроса от човек,който не е запознат с проблемите ни:"Ами кво ги правите толкова много пари?" 

Не съм съгласна ,че нещата са черни и бели.
Естествено ,че проблема е вътре в тези , които го преживяват .
Но нима не е ясно ,че тези ,които нямат деца са уязвими ,
тези ,които са разведени са уязвими ,
тези ,които са преживели загуба на близък човек са уязвими.

И какво , ако някой го сподели...

Но никой не очаква хора, които нямат деца да се включват в разговора. Ако имат какво да кажат или искат да слушат добре, лошо няма. Ако искат да стоят отстрани, никой, ама наистина никой няма да каже, че странят. Ако обаче искат да се включат, а после да се подсърдват, че не си приел тяхното мнение на 100%... тогава няма значение дали имаш 100 или нямаш нито едно дете. И дали става дума за деца или за коли, моливи или химикалки... няма никакво значение. Все едно никой няма да те търпи.

....слагаме го на място?!

Лично аз мисля ,че Ели , просто е в момент на емоционална слабост. Преживява тези разговори , по този начин и споделя.
Едва ли иска света да се върти около нея , да се съобразяват с нея , да внимават какво говорят и пр.
Ели , никой няма нищо лично спрямо теб !
В този свят , всеки се интересува само и единствено от собствения си живот .
Говоря за хора които не са ти близки , нито врагове.
Не взимай нещата лично , ако приемаш съвети , това е от мен!

....слагаме го на място?!

За съжаление е така... Ако 100 човека са тактични винаги ще се намери един, който няма да е и ще ти го каже в очите. Но това не значи, че е с лоши чувства.

Била съм и от едната страна и от другата. Сега според мен правилният начин е да приемеш нещата точно така, както ако постоянно обсъждат данъчните промени или промените в социалното осигуряване. Поне на този етап това не те засяга, но някога и ти ще си на тяхно място.

А как се чувства системният администратор във фирма с журналисти или юристи.
Как се чувства счетоводителят във фирма за звукозаписи.
Не се чувстват излишни и няма нужда да реват, че нямат дар слово и не пеят добре. Всеки има своята ценност тук и сега.
Разликата е, че желанието за деца е биология, а различното мислене на някои категории хора не е.

Мисля, че навсякъде хората като се съберат говорят за децата си - дали са малки или студенти, няма значение. Напълно нормално.Повече жените, мъжете си намират и други теми на разговор. А пък ако няма с какво друго да предизвикат внимание, тогава е задължително да се говори за децата и внуците. Но никой не е виновен за нашите проблеми, просто трябва да свикнеш с това - не е преднамерено.

Аз имам 5 приятелки общо и три от тях са бременни, в рамките на една година стана просто, а ние се мъчим вече трета година. Всички са по-малки от мен с 5-6 години, но това както и да е. Мисълта ми е, че като се ядосам на работа, като се сдарпаме с мъжа и пр. винаги намирах утеха в тях, защото се ратоварвах и се смеехме непрекъснато. Сега обаче е много трудно, постоянно се говори само за бременост и деца и се получава още по-сконфузно когато се опитват да мълчат заради мене, мен ми става още по-криво от тогава когато си говорят открито. Но реших че причината е в мен, те се развиват и държат нормално, както и аз бих правила на тяхно място. За да не се товаря ще разредя контактите си с тях, хем на мен ще ми е по-спокойно, хем те ще се чувстват по-удобно. Вместо да се силя и да се мъча да се покажа на непукист, по добре да си взема една хубава  книга, да изгледам един хубав филм и да запазя нервите си за това което ми предстои:"ин витро", доктора каза изрично да съм много положително настроена и спокойна!!!

Трудна тема.
Аз си спомням времето, когато точно в този подфорум бяхме доста по-остри към хората, които никак не се съобразяват пред кого точно говорят. И намирахме подкрепа и утеха за наранените си души сред посестримите си тук. А и къде да си изкажат болката момичетата, ако не тук? Източникът на такава болка може да не е рационален, ама все толкова си боли. Естествено, че не може земята да се върти покрай нас и нашите проблеми, но пък колко по-добро място щеше да е светът, ако всички бяха мааалко по-тактични.

Преди да имам дете, на мен лично тези разговори за децата във всички случаи ми бяха неприятни - ако съм в лошо емоционално състояние, ме закопаваха още повече; ако съм в добро, ми бяха откровено досадни. Сега в главата си имам хиляди задачи и въпроси, свързани с отглеждането, но съвсем умишлено избягвам да ги коментирам в кръг, различен от съпруга ми и родители с деца на същата възраст. Не е толкова сложно. Децата са много голямо богатство, но ние сме си ние, трябва да си запазим идентичността и да сме в състояние да поддържаме разговор и на други теми и да се съобразяваме кога в каква среда сме. Та аз лично никак не оправдавам безкрайните разговори за деца, дори ако всички наоколо са родители. Още по-малко ги намирам за приемливи, когато знаеш, че ще досадиш, или по-лошо, ще нараниш някого наоколо.

И да, понеже няма как да промениш света, и аз правех като надин4и, просто се изолирах от хора, които имат в момента друг дневен ред. Често никак не са злонамерени, но все таки те боцкат по болното място, така че защо да си го причиняваш.

За съжаление е така... Ако 100 човека са тактични винаги ще се намери един, който няма да е и ще ти го каже в очите. Но това не значи, че е с лоши чувства.

Тамара , само да припомня , този подфорум  се нарича  Емоционални проблеми.
 Мислиш ли ,че липсата на такт ,точно в него е оправдана?

Сега според мен правилният начин е да приемеш нещата точно така, както ако постоянно обсъждат данъчните промени или промените в социалното осигуряване. Поне на този етап това не те засяга, но някога и ти ще си на тяхно място.

Де да можехме да се роботизираме така ,щеше да е къде - къде по лесно!

А и къде да си изкажат болката момичетата, ако не тук?

Тамара , само да припомня , този подфорума  се нарича  Емоционални проблеми.
Мислиш ли ,че липсата на такт ,точно в него е оправдана?

Не мога да те разбера. Ако ме обвиняваш в липса на такт - няма да споря. Ако ме обвиняваш, че си изказах мнението - не ме притесняваш. Но ако наистина мислиш, че съм се стремяла да бъда нетактична, тогава нека ти обясня.

В момента имам дете и когато говоря за него не е за да нараня някого. Ако някой няма деца няма да се обидя, че не се включва в разговора и няма да приема, че страни от мен, само защото не се включва в този разговор.

Самата аз 3 години съм била и от другата страна. Зная колко е неприятно другите да говорят по тема, по която аз не мога да взема отношение, зная и какво ми е било отвътре и колко рев съм изревала. Затова казвам нещата отвътре и отвън изглеждат различно.

Ако стоиш и гледаш в земята и не взимаш отношение отвън нито личи, че ти е кофти до безкрайност, нито някой ще ти се разсърди. Никой няма да те осъди за това, че нямаш деца или че казваш, че ти е рано още. В техните очи ти си като счетоводителят.

И всичко това е до момента, когато започнеш да даваш мнение от рода - по-добре е певците да са по-руси, защото това ще намали разходите за боя за коса. Всички ще замълчат тогава и няма да ти кажат нищо. Но ако се развикаш, когато вземат чернокоса певица и те помолят да заделиш пари за боята... е тогава ще те поставят на място. Предполагам се досещаш защо... не защото си ниска и дебела и имаш белег на рамото.

Но никой не е виновен за нашите проблеми, просто трябва да свикнеш с това - не е преднамерено.

Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"

 Ако някой няма деца няма да се обидя, че не се включва в разговора и няма да приема, че страни от мен, само защото не се включва в този разговор.

Ти разсъждаваш така, но някои хора не. Имам приятелка, скоято едновременно започнахме опитите, тя съответно си забреня и на сега дори е бременна с второ.
Е много ясно,че като се видя с нея ще се поговори за детето и. Все пак от куртоазия, любезност, човещина питам как е тя, как е детето. Говорим за бременността и детето и.  Но тази моя приятелка много обича да се говори само за детето и. И е приятно и аз да се усмихвам, радвам и т.н. когато ми говори за него. Но аз мога да се усмихвам искрено само до един момент, само до определено положение мога да изтърпя. Е как не се усеща тази моя приятелка,че ми е неприятно и тежко да ми говори от един момент нататък. Това за нея може да е огромна радост или най-голямата и радост в живота, но това не значи,че постоянно може да ми говори за нея и да ми натрапва през цялото време радостта си и аз да се чудя от къде да намеря сили да се преборя с мъката си да я слушам. Не съм длъжна да търпя, не съм длъжна да изтезавам самата себе си да слушам за чуждата радост и на всичкото отгоре да е обидена защо по някое време рязко сменям темата на разговор с прогнозата за времето примерно.
Всеки може да сподели това което го вълнува най-много, всеки може да разкаже, но всеки би трябвало да има ум, кога да задълбочи приказките по темата, кога да ги спре и съответно да прецени кога тези приказки са тежки и нежелани на отсрещната страна.

Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"

Да много добре е казано!

Зададох ти въпрос и ако ти се е сторил риторичен , така е!

Според мен , за да пише някой тук , изпитва болка и едва ли ще се почувства по-добре ако го "сложим на място "!

Много неща можем да кажем , по различен начин с малко повече разбиране !

Това се опитах да кажа!

С най-добри намерения и без никакви обвинения!

Зададох ти въпрос и ако ти се е сторил риторичен , така е!

Според мен , за да пише някой тук , изпитва болка и едва ли ще се почувства по-добре ако го "сложим на място "!

Много неща можем да кажем , по различен начин с малко повече разбиране !

Това се опитах да кажа!

С най-добри намерения и без никакви обвинения!

Винаги си успявала да кажеш това което чувствам аз.

Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"

Натали, не си права. никой не ти навира нищо в лицето, при това непрекъснато. просто ти така го възприемаш в този етап от живота си. утре ще го осмисляш по друг начин.
и примерът ти не е точен. във връзка с темата, аз бих го променила така - "ти като говориш със слепец, въздържаш ли се целенасочено от използването на глагола "виждам"?"
очевидно е невъзможно.

хората над определена възраст преобладаващо имат деца, това е научен факт. естествено е да говорят за тях. според мен са малцина онези, които умишлено биха говорили основно за въжета в къщата на обесения, ако ми позволите аналогията. просто в моменти на изострена чувствителност по някой въпрос ни се струва, че околните правят нещо нарочно, за да ни дразнят.

в тази връзка ми хрумва и нещо друго - чела съм в същия този форум оплаквания, че бременните и родилите приятелки на някои момичета ги избягвали, за да не им натрапват положението си и това ги обижда. е, когато не ги избягват и говорят за положението си, пак някой се обижда.

затова пак казвам, проблемът е в моментното светоусещане.

Цитат на: nataly_kirova в Август 23, 2007, 17:05:29 pm

Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"

Натали, не си права. никой не ти навира нищо в лицето, при това непрекъснато. просто ти така го възприемаш в този етап от живота си. утре ще го осмисляш по друг начин.
и примерът ти не е точен. във връзка с темата, аз бих го променила така - "ти като говориш със слепец, въздържаш ли се целенасочено от използването на глагола "виждам"?"
очевидно е невъзможно.

хората над определена възраст преобладаващо имат деца, това е научен факт. естествено е да говорят за тях. според мен са малцина онези, които умишлено биха говорили основно за въжета в къщата на обесения, ако ми позволите аналогията. просто в моменти на изострена чувствителност по някой въпрос ни се струва, че околните правят нещо нарочно, за да ни дразнят.

в тази връзка ми хрумва и нещо друго - чела съм в същия този форум оплаквания, че бременните и родилите приятелки на някои момичета ги избягвали, за да не им натрапват положението си и това ги обижда. е, когато не ги избягват и говорят за положението си, пак някой се обижда.

затова пак казвам, проблемът е в моментното светоусещане.

Няма да споря повече! Всеки има право на собствено мнение. За мен е така! Не карам никой да се съгласява с него.

Скъпа Натали, явно не си ме разбрала какво се опитвам да ти кажа. Аз работя в колектив главно с жени и всички имат или деца или внуци. Когато се черпим за рожденни дни, говорят главно за децата си. Тежко е разбира се, когато не можеш да се включиш, а пък и ако кажеш нещо не се знае дали е най- умесното. Но не можем да спрем хода на историята. И ние ако има с какво да се похвалим, няма да сме по-различни. Винаги има по един в колектива, който го прави нарочно понякога, но не му се връзвай. Такава ни е българската природа.

Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет. Едната от тези, които го прави нарочно има нахалството да ме пита какво става след като се е оперирал мъжа ми(от варикоцеле) пред всички на масата(бяхме на рд). Тя говори доста високо по принцип. Искам да ви обясня, че тя също не можеше да забременее доста време и има няколко аборта. Стана ми неприятно, че въобще ми говори на тази тема. Отговорих и, че правя всичко възможно и каквото трябва, а ако не стане ще си осиновя. Отговора и беше, че трябвало да заминем някъде, за да не ни разнасяли, че детето не е наше, защото добре че нея са я видяли с корем, че иначе щели и нея да я разнасят... Аз отговорих, че това няма да стане, а детето ще знае от самото начало, че е осиновено(исках да и кажа, че по този начин ще го предпазя от такива "доброжелатели" като нея, но си замълчах). Предишният ден имахме среща с нея и мъжа и в една градинка. Седнахме с мъжа ми и ги зачакахме. Заговорихме се с един друг приятел, който го срещнахме случайно. По едно време мъжът ми каза, че тя била дошла отдавна в градинката и ми я показа.. Видях, че е седнала на една пейка и си говори с друга майка. Детето щъкаше около нея.. Появи се и мъжът и и ни попита дали тя не се е появявала-обадил и се, че сме в градинката и ги чакаме. Казахме му, че въобще не е идвала при нас. Няма да ви казвам как се почувствах... Просто си беше демонстрация и ми показа, че аз съм на по-долно ниво, за това, че нямам деца.. Все едно да я поканя у нас и да си изляза.. Значи тя понеже няма за какво да си говори с мен(аз деца нямам), дори не смята да дойде да ме поздрави, а седи на пейката на 10 метра от нас и си говори с една от майките. А нейното дете е на 4 години и половина и половината му приказки не му се разбират. Когато я попитах защо не го заведе на логопед ми каза, че се лигавел и затова не му се разбирало . Другата ми приятелка знае за проблемите ми и има 2 деца. Тя също е минала по този път-не е можела да забременее и има преди това няколко аборта. Тя не ми говори въобше за децата си, а просто се е отдала на тях и полага максимални усилия да ги възпита добре и да им даде всичко, на което е способна. Не съм я чула да се оплаква. Случвало се е да сподели нещо, което я е натоварило във връзка с възпитанието на децата, но да ми говори непрекъснато за тях и това да бъде основна тема-не. Или да ми демонстрира, че няма за какво да си говори с мен... Странна работа-имам доведена дъщеря и с една приятелка отгледахме сина и с майка и(таткото каза, че нямал пръст в тази работа). Имам достатъчно опит. И двете са на 15 години вече... Защо си мислят, че не разбирам от гледане на деца? Ами аз и в детска градина съм работила, учих навремето детска педагогика и психология... Това ми беше УПК-то.

, че трябвало да заминем някъде, за да не ни разнасяли, че детето не е наше, защото добре че нея са я видяли с корем, че иначе щели и нея да я разнасят...

    
Пази Боже сляпо да прогледа...

Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет.

Точно това имах в предвид и аз.