Никой не те оплюва. Просто не харесваме езика ти. Кое точно не разбираш?

Това което ти не реазбираш е, че не ме интересува дали харесваш езикът ми, защото е по-остър.Това, което не разбирам е, че не схващаш към кого и към какво е насочен...пък и до колкото виждам, тук на кикого не му пука на кой какво му харесва...

Езикът ти не е остър, а невъзпитан.

Мисля, че сме коментирали как хора, използващи обидни квалификации, няма да се толерират. Надявам се да го спазим.

...пък и до колкото виждам, тук на кикого не му пука на кой какво му харесва...

Напротив, на повечето потребители много им пука, когато се използва откровено груб език и лични нападки. Този форум няма да се превърне в място, където се сипят махленски обиди към други потребители, без значение колко не си съгласна с тях. Всички имаме право на различно мнение, стига да го изразяваме по цивилизован начин. Много моля повече да не спамим темата с обиди не по същество. Не прави чест на никого от нас. 

С две думи
отговор 2

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 17:22:53 pm

Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".

отговор 4

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 18:01:56 pm

Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас.

отговор 6

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 18:24:02 pm

Всичко е до съобразяване с околните.

отговор 8

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 18:59:40 pm

Егоестично??? Не точно ние и хора като нас

отговор 10

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 19:16:38 pm

Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!!

отговор 12

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 19:21:20 pm

Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна!

отговор 14

Цитат на: nataly_kirova в Август 22, 2007, 19:48:55 pm

Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!

отговор 29

Цитат на: nataly_kirova в Август 23, 2007, 17:05:29 pm

"Ти като срешнеш слепец на улицата обясняваш ли му колко красиво е наоколо"

отговор 35

Цитат на: nataly_kirova в Август 23, 2007, 21:26:33 pm

Не карам никой да се съгласява с него.

отговор 39

Цитат на: nataly_kirova в Август 24, 2007, 11:12:59 am

Точно това имах В предвид и аз.

Кажете ми, мили мои...това какво е?...Не забелязах отлъчване и непоносимост към такива постове...Или скрито и подмолно може, но "право куме в очи"-не?!...

Бианка ,

ето това е проблема :

Тамара...ти си глупачка!

Тук не си говорим по този начин !
Предполагам и на теб няма да ти е добре , ако някой ти сложи обидна квалификация?!
Можеш , спокойно да изложиш своето мнение , но не стигай до там , щом искаш да бъде разбрано !

За протокола: Тамара, колкото и да й ври и кипи отвътре, спря да пише така, след като я помолихме еднократно. За което съм й благодарна. Сега, Бианка, ще те замоля и ти да направиш същото. Следващият път няма да моля теб, а модератор!

По тази тема моето мнение се припокрива почти напълно с това на мармота. Има значение дали този с когото говориш непрекъснато за памперси и пюрета и няма деца - дали просто още не е на този етап или пък опитва с течение на години безрезултатно (понякога няма как човек да знае кое от двете е) - в единия случай на човека отсреща ще му стане досадно, а в другия ще се почувства отчаяно и безпомощно. Знам, че е много трудно на една жена, която е в майчинство да говори за друго - просто няма други информационни дразнителни, трудно превключва на тема различна от тези свързани с бебето, но поне в присъствието на жена, която се бори за дете мисля, че доброто възпитание изисква да се съобрази с това. Колко пъти ми се е случвало да мълча и да се правя, че гледам компа и работя, в същото време се чудя как да скрия навлажнените си очи докато всички в стаята обсъждат истории с децата си. И както някой писа в темата - тук в този форум е единственото оазисче, където всеки може да си поплаче на нечие рамо от нетактичността и коравосърдечието на много хора. Тъпо е, че точно тук и точно по тази тема няма единомислие. Аз не намирам оправдание пред приятелка  преминала току що неуспешно ин витро, други две приятелки, които знаят за това, на кафето, в нейната компания да поддържат темата за захранване и бебешки акита повече от 2-3 мин. В аналогична ситуация винаги се старая да отклоня темата на второто изречение, лесно е.

И аз се подписвам под мнението на Мармотчето. Не мога да забравя как разговорите за деца, пюрета, акита и т.н. ме вкарваха или в отчаяние или в скука. В опита си да се абстрахирам от тези неща се бях засипала в работата. На една бизнес среща с една жена и петима мъже, мъжете започнаха да си говорят за кърмене и ние с колежката бяхме така  .
Трудно е да се абстрахира човек, но се научаваш как да смениш болната тема или да се махнеш от ситуацията. Човек трябва да се съобразява с аудиторията, независимо дали има или няма деца.

И на мен често ми се случва да слушам разговори за децата ,как са настинали ,как се хранят и т.н,и ми е мъчно но какво да правя не може хората да спрат разговорите защото на мен ми е мъчно,някой се сещат за моята болка и сменят темата .Нали все пак затова са родили дечица за да им се радват .Те са щастливи и си споделят щастието с други себеподобни ,те не го правят умишлено .

Преди мъничко дойде един колега и ми показа второто си бебе на клип. Редовно го прави. Ми радва се човека, какво по-естествено от това. Засмях се, казах му две мили думи и това е ... За какво болка? И тъга, Или отчаяние ... Елементарно междучовешко общуване.

Но все пак незнам ... Всеки е прав за себе си.
Не можем да корим някого за чувствата, които изпитва, но пък още по-малко можем да искаме другите да се съобразяват с нашите чувства, били те изказани или не /още повече ако е второто/
Защо го казвам ли? За да обясня моето златно правило в живота:
не мога да променя другите, мога да променя себе си
Ако съм в гадно настроение по една или друга причина, включая и ходенето по любими доктори, просто не комуникирам с хора, които са на друга вълна, подбирам си заниманията и оставям срещите си с приятели за моменти, в които контакта ще е пълноценен.

mmery, ако може човек да си подбере компанията от приятели то има някои ситуации, които няма как да подбере - колеги, партньори. Освен това в различни моменти хората имат различен праг на чувствителност от емоционална гледна точка. И точно тук сама казваш, подбираш си заниманията и срещите с приятели - точно това е - просто тези приятели остават извън програмата за деня - това е, което в крайна сметка получават за несъобразителността си.

Имам една приятелка, която преди време изживя болезнена раздяла и от тогава не може да си намери мъж. Тя ми е признавала, че за нея това е най-голямата болка в живота й, и се чувства много непълноценна без другар в живота. Като се видим, винаги ми е малко неловко да й разказвам за живота си, защото усещам, че изпитва тиха мъка от всяко мое споменаване на мъжа, къщата, съвместните забавления... Тя ми е най-добрата приятелка от училище, но точно с нея не съм споделяла никога за моите проблеми с безплодието. Просто си мисля, че за нея да се оплаквам, че не мога да зачена, е както за мен някоя да ми се оплаква, че не може да се наспи заради бебето... Не само ще се възприеме като нетактично, но и още повече ще я накара да се почувства далеч от мечтата си.

Може би тази история идва малко оф-топик тук, но просто исках да покажа, че дори ние с нашата болка, може да нараним някого.

Много подобен случай на моя,Grizka. Имах приятелка от училищните години, която бързо забременя/има близначета, да са живи и здрави/,бързо се ожени и за съжаление бързо се разделиха с мъжа си. Срещите ни бяха изключително натоварващи за мен,не за друго, а защото на фона на нейните проблеми, просто не можех да се похваля с нищо, все за да не я засегна.Тогава не знаех,че имам репродуктивни проблеми и живота ми беше друг.И тези "наши разговори" бяха едни дъъъъъълги монолози. Просто защото аз се съобразявах. Що за приятелство е това?И приключих срещите си с нея.
Темата на постинга ми не съвпада много с обявената,но все се отнася за проявата на такт и границата, до която може човек да стигне.

Аз съм на мнение, че не трябва толкова да се обръща внимание на разговорите за деца и да ни става гадно чак. Все пак нали те са най-голямата радост в едно семейство. Много ясно че който ги има ще иска да говори за тях. Аз никога не съм ревала или не ми е ставало гадно от подобни разговори, дори напротив, включвам се с моя опит като леля  А и не може всички хора около нас да знаят какви проблеми имаме и затова да избягват тази тема. Не трябва да бъдем егоисти!Споделям щастието на другите, за да споделят моето и те след време. Ако се противя сега и правя физиономии, няма ли същите тези хора след време да кажат:"Тя се мръщеше когато ние се радвахме, защо ние трябва да се радваме сега с нея!" Това е мое мнение, но мисля че всички трябва да реагираме така. Дори ще ходим другата седмица на бебе, на бъдещите ни кръстници, и много се радвам че ще гушкам малката принцеса, нищо че не е моя  Знам че и моя ред ще дойде и искам всички да се радват с мен! Затова аз сега ще се радвам с тях!
Кой на каквото си постели на това ще спи! - хората са го казали много точно и важи дори и за такива ситуации. Така че давайте повече усмивки!

Всеки е уязвим по един или по друг начин ... в един или друг момент ...
Но май не говорихме за това ... но до там стигнахме.

  Аз пък много обичам да слушам и да се включвам в разговори за деца,на мои колеги,приятели и роднини.Не се чувствам зле,напротив,дори много-често аз първа питам за децата,да ми кажат нещо ново за тях. Явно ми личи,че обожавам такива разговори,защото самите родители с охота ми споделят,показват снимки и клипчета на малчуганите си. Естествено,съвети от личен опит няма как да дам за някои ситуации,но винаги съм излагала гледната си точка,ако бях на мястото на "изстрадалия"родител. На мен лично тези разговори са ми много,ама много-приятни и са имали благотворно въздействие върху мен.

Имам една приятелка, която преди време изживя болезнена раздяла и от тогава не може да си намери мъж. ... Не само ще се възприеме като нетактично, но и още повече ще я накара да се почувства далеч от мечтата си.

Може би тази история идва малко оф-топик тук, но просто исках да покажа, че дори ние с нашата болка, може да нараним някого.

Не мисля, че отговорът ти е извън темата. Нали все пак става въпрос за толерантност и съобразяване с болката на другите. И аз се чувствам неловко и не налитам да прегръщам и целувам мъжа си пред наши познати,които са без половинка. Това си го правим в компанията на други двойки, или насаме. Както и не говорим за пари пред хора с по-малки доходи от нас. Защото знам, че и другите искат да на мерят своята половинка, да имат по-високи доходи и т.н., така както аз искам бебче. Но все пак си се виждаме и имаме теми за разговор и ни е приятно заедно, защото се съобразяваме.
И да се присъединя към Мармотчето - това е подфорум "Емоционални проблеми" - тук споделяме болките си, преди всичко свързани с проблемното забременяване. И аз съм изпада в дупка след поредното идване на М., или след нетактично поведение на някой близък. Споделяла съм тук, плакала съм пред монитора. Може на някои от момичетата да са им се стрували едва ли не лигави моите темички, но не са ми го казвали, а винаги съм получавала подкрепа и виртуална прегръдка. Благодаря за тази подкрепа Дори само да напишеш болката си и мъничко олеква, но като те нападнат и то хора, минали през твоите проблеми...

bebe_вече 2007, страхотно си го казала. Мисля че всички общо взето тка го чувстваме, все пак сме хора нали така, а толерантността е част от уважението ни към другите.

Здравейте,момичета,аз също обичам да говоря с колежките си за децата им,дори в момента едната е бременна с второ в третия месец и аз постоянно я разпитвам и тя с радост говори с мен и за предната си пребенност и за сегашната,като съответно не пропуска да ми пожелае скоро и на мен да забременея.Не можем да се сърдим на хората,които си имат дечица,разбира се те са щастливи и споделят помежду си,а това,че някой чуства болка от такива теми мисля,че няма смисъл да се товари допълнително,хората които са нямали проблем едва ли разбират истински какво ни е на нас.Ние лично си имаме един кръщелник на почти 2 год.и страшно много го обичаме,като наше детенце ни е.Не бива да губим кураж или пък да завиждаме на тези ,които забременяват както се казва от поглед.Горе главата и нас щастието ще ни се усмихне -аз поне не губя надежда все още.Пък и нали казват,че и психиката играе голяма роля за бебеправене,нека си я пазим. :blowingdust:

Здравейте  Отдавна не съм влизала във форума. Видях,че сте се "развихрили" по темата.
Какво да ви кажа.. не искам никого да обвинявам, знам че не го правят нарочно /повечето ,де/ . Само знам,че някой ден, дай Боже ,когато имам дете ще бъда безкрайно тактична и съобразителна в присъствието на хора без деца ,особено ако са около 30-те и нагоре.
Инъче днес една от най-близките ми приятелки роди ... ,а аз незнам как /или въобще дали/  ще му узрее мозъка на мойто момче да започнем тепърва опити.... пък ако започнем колко време ще отнеме... един господ знае.
 :balk_159:Общо взето се чувствам ,като "прокълната" - сякаш нещо все трябва да пречи. :witch:Направо се чудя как хората си намират мъже - нормални ,искащи деца ,как всичко им се получава от самосебеси ,даже и без да го искат.
Може би ако успея да спра да искам дете всичко ще се нареди.