Незнам дали само на мен така ми се струва,но разговорите на хората около моята възраст /между 30 и 40 годишните/ се въртят все около децата. Особено в службата всички имат или деца или малки внуци ,за които да разправят. Много ми е неловко ,защото немога да се включвам по темите ,а направя ли го обикновено е още по-тъпо ,защото видите ли аз не разбирам,нали нямам деца...какво се обаждам. И се почва познатото "ти нищо незнаеш и ще видиш какво е ...." ,нали се сещате. Затова предпочитам да "съм заета" с нещо друго. Понякога изглежа така,сякаш страня ,но това е моят начин да запазя душевния си мир.
Чудя се за какво биха си говорили ако ги нямаше децата им ? Всичко някакси е свързано с тях ....вие как мислите 

Аз пък говоря за моите племенници. Активно се включвам в дискусията за децата. Засега те са моите деца и много си ги обичам.

Здравей, мила Ели. Аз също изпадам непрекъснато в такива ситуации и по някога ми е много болно, че не мога да говоря от опит, но затова пък говоря с много обич за моята племеница-Стефани. Аз много я обичам и безкрайно много и се радвам, защото може да не е мое дете, но пак носи частица от мен А иначе хората, които започват тези теми и знаят за моя проблем се усещат и им става неловко и гледат да сменят темата докато не са видяли сълзите в очите ми.
Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".
Поздрави.  Ели

Мисля, че е нормално хората да говорят за децата си. Те са най-ценното и хубаво, истинско  нещо, което може да има човек. Ще видиш ти как ще си, като си имаш бебче. Едва ли ще си по-различна. В катедрата, в която работех в БГ, бях единствената без деца. Всички колеги си имаха вече дечица. Някои от тях знаеха за нашите опити, но си обсъждаха децата. Никога не съм си мислела, че хората трябва да спрат да живеят само защото аз имам проблем. Било ми е доста интересно да слушам и съм се включвала в разговорите, защото си мислех, че това е нещо, което ми предстои и е добре да знам. Да знаеш как да се грижиш правилно за децата (тук включвам физическото израстване, емоционалното, душевното, интелектуалното) си е цяла наука, така, че винаги може да се почерпи полезен опит. По-скоро на тях не им е било много интересно да слушат моите стартови вълнения. С тукашните колеги даже не ми се и споделя. Затова понякога пиша във форума, защото тук всички се вълнуват от бебешката тема и това е единственото място, в което на никого не му омръзва тази тема и тя е вечно актуална. С колегите си имам други теми за разговори.

Рози, не мисля, че някой е казал хората да спрат да говорят за децата си или да спрът да живеят, защото ние все още нямаме деца. Но понякога това е много болезнено, ако това е в момент, в който на мен за пореден път ми е дошло. Или на някое момиче след поредният неуспешен опит ин витро...Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас и да бъдем максимално щадящи към тях.

Ми, Натали, някакво предложение имаш ли как да стане това?! Как да накараме хората (най-общо казано) да спрат да се вълнуват за себе си на глас ?! Щото освен за самоизолация, в момента не се сещам за друго.

Всичко е до съобразяване с околните. Всичко е усет.Преди 10 години почина майката на моята най-добра приятелка. От тогава аз винаги се съобразявам какво говоря, какви примери с моята майка давам и не започвам разговор за нея, ако тя не е започнала преди мен. Лесно е когато човек е съобразителен и внимава да не нарани някой.

Миличка, по принцип си права, много права! Обаче я си представи следното: аз работех с тези хора всеки ден се срещаме и обсъждаме работни въпроси, аз споделям нещо за себе си, те - за тях. И така точно две години, откакто се откри проблем при нас (иначе 10 години заедно). Излиза, че всеки път те като заговорят за децата си на мен трябва да ми призлява ли? Не мога да им забраня на хората да си обсъждат децата, разбираш ли?! Аз да не съм някакъв изрод или пък чудовище?! А и ми се вижда малко егоистично и от наша страна. Малко повечко самоконтрол е нужен. Щото едни нямат деца, други - мъже (имахме и една неомъжена възрастна колежка),трети - нещо друго, а животът си продължава, това имам предвид. Самоконтрол и да се научим да съпреживяваме радостите на другите. Поне аз така ги виждам нещата.Оставам на страна случаите, когато се говори умишлено, за да ни наранят. Но на мен поне това не ми се е случвало.

А и ми се вижда малко егоистично и от наша страна. Малко повечко самоконтрол е нужен. Самоконтрол и да се научим да съпреживяваме радостите на другите. Поне аз така ги виждам нещата.Оставам на страна случаите, когато се говори умишлено, за да ни наранят. Но на мен поне това не ми се е случвало.

Егоестично??? Не мисля, че точно ние и хора като нас, които са се научили да се радват на чуждите радости могат да се нарекат егоисти... И да за самоконтрола съм съгласна, НО НЕ от наша страна. Те са тези, който умишлено или не ни нараняват и трябва от време на време да се контролират поне. Никой не е казал, че трябва да спрат, но поне малко трябва да внимават!

В моят офис се говори единствено за деца, всичките ми колежки имат момиченца на 1,2,3г и по цял ден говорят за тях.
Имах период в който ми ставаше адски мъчно и се затварях и плачех в тоалетната, така се наревавах и после ми олекваше. Установих, че няма значение дали те говорят за децата си, аз просто страдах, гледах през прозореца, виждах бременна жена и реввах.
Обясних си проблема, за да не ме питат всеки ден ние няма ли да си направим бебе вече. Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.

Та сега сме в състояние- те си говорят- аз ги слушам, но не се намесвам. Не мога да симулирам загриженост или мнение, след като аз имам други грижи. Просто се включвам рядко, за да знаят че нямам какво да кажа. Някои са много внимателни, и не говорят много в мое присъствие. Други пък нарочно говорят, защото знаят че страдам.  Абсолютно нищо не мога да променя.

Аз не говоря по цял ден за проблемите си със зачеването и не мисля някой ден да говоря само за шарката която малкото е хванало, или вчера какво е казало, или колко е умно.

Кучетата си лаят, кервана си върви...не страдай моля те, приеми го просто.

Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.

Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!!

Други пък нарочно говорят, защото знаят че страдам. 

Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна!

п.п.май нещо много се запалих

Брей, човек да не си напише мнението, щото все отнякъде ще изскочи Натали и ще го направи на пух и прах!!!

Брей, човек да не си напише мнението, щото все отнякъде ще изскочи Натали и ще го направи на пух и прах!!!

Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!

Момичета, прави сте, че хората не са длъжни да се съобразяват с нашите проблеми.Не всички знаят за тях. От началото на годината започнах нова работа.Колективът беше тепърва формиран.Събираме се с цел опознаване на весело мероприятие и есдествено в един момент на масата започва разговор за деца.Бяхме 10 човека и начаника в един момент реши да уточни кой колко и какви деца има.Започна да пита наред колегите и те отговарят. Аз бях последна и казах, че нямам деца. Пък възрастта ми не предполага такъв отрицателен отговор. На всички им стана много неловко, беше очевидно че нещо не е наред и веднага смениха темата. Не мога да ги обвинявам. Не обвинявам и най близките ми приятелки, които знаят за проблема, но говорят за децата си. Естествено е.
Но ето от кое най- много ме заболя. Имам племеница, която вече е на девет години. Прекрасно дете, което много обичам. Имам го като свое. Та преди около две- три години беше, на някаква почивка бяхме със сестра ми и куклата започна да се глези. Един път и казах спокойно, два пъти, цирка обаче продължава, накрая и направих забележка по- остро и тогава. . . сестра ми твърде строго ме изгледа и рече " няма да говориш така на детето, като си родиш твое дете, тогава го възпитавай както си решиш". Да изброявам ли защо ме заболя- сестра ми е лекар, отлично знае какъв е проблема и още по- добре знае какво е отношението ми към нейното дете, за което се грижа като за свое. Как да го нарека това, преднамерена грубост, просто нетактичност , нервен изблик или . . .

Не се чудете, че от година и половина съм омъжена, а разказвам случка от преди три години. Преди пет години ми махна тръбите, така че беше ясно на всички от семейството ми за какъм проблем иде реч.

пак без да исках пуснах 2 постинга едни и са6ти сориии

има едно нещо, за което не си давате сметка. а то е, че човек обикновено говори и мисли най-вече за онова, което най-силно го вълнува и занимава в даден момент. също така - търси себеподобни, за да споделя.

преминаваме през различни етапи от живота си. в един момент вълнение №1 ни е едно нещо, в следващия - друго.

ще дам пример със себе си и няколко мои приятелки от тези форуми. когато се опитвахме да забременеем, говорехме помежду си само за фоликули, спермограми, стимулации, цикли, базални температури - знаете как е. общо взето, когато нямах дете, също като вас не ме интересуваха особено разговорите за деца.
когато забременяхме почти едновременно - минахме на друга вълна. и само за проблемите и емоциите на бременността говорехме помежду си.
когато родихме, децата станаха тема номер едно. практически рядко си говорим за нещо друго, защото темата е безкрайна, а ние сме още зелени тикви. нормално е родители с малки деца да говорят много за тях, особено с "колеги по съдба". а и темата за децата е универсална обща тема, както за времето. докато стерилитетът не е нещо, което се обсъжда свободно в кафе-паузата.

та така де... дано дадох своите 2 стотинки по темата...

Сагласна сам с дива роза все пак аз не сам "Star" или някоия известна ли4ност ,за да да разказвам житието и битието си на хората и да о4аквам те да се саобразяват с мене.Моите проблеми са савсем разли4ни например от проблемите на колегите  ми,но това 4е се  усмихват и имат 4увство за хумор не озна4иава ,4е нямат проблеми нали? Все пак трява за не6то да се говори било на работа ,било някаде другаде,4овек трябва да се разтоварва и да прекарва всяка минута палноценно (за6тото живота е кратак),а не да живее нон стоп с проблемите си ...Пак и винаги сам си  казвала ,4е има хора много по зле от мене, с 10 пати по стра6ни проблеми от моите ,затова нямам право да се оплаквам и да хлен4а.Факта ,4е аз и мажа ми сме здрави и можем да се прехранваме(тоест да работим)- няма по-голямао богатсво от това...   
И аз сам се 4увставала неловко като стане дума за деца ,за6тото нямам кои знаи какав опит и ако се намеся и на мене са ми казвали "кво знаи6 ти ,6те види6 какво е " "не е таи, ами таи" и затова пове4е не се намесвам в такива теми , дори и на роднини все пак са тяхни децата и да си ги отглеждат както мислят за добре(все пак вси4ки сме разли4ни и мислим разли4но и едно и са6то не6то го виждаме по савсем разли4ен на4ин)и на мене няма да ми е прятно ,ако ми се месят или не6то се скарат на детето ми.Аз не сам правила никога забележки на тяхните,нямам това право (нямам предвид тебе аксина,за6тото ние не сме толкова близки роднини,както ти сас сестра ти )
С една дума не си го слагаите на сарцето ,все пак, за да успеем трябва да сме сас силен характер и воля и да вярваме ,4е 6те успеем  не трябва такива работи да ни дестабилизират