С две думи
отговор 2

Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".

отговор 4

Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас.

отговор 6

Всичко е до съобразяване с околните.

отговор 8

Егоестично??? Не точно ние и хора като нас

отговор 10

Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!!

отговор 12

Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна!

отговор 14

Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!

отговор 29

"Ти като срешнеш слепец на улицата обясняваш ли му колко красиво е наоколо"

отговор 35

Не карам никой да се съгласява с него.

отговор 39

Точно това имах В предвид и аз.

Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет.

Ей това е точно на място казано!

Тамара, за твоя пример със счетоводителя на звукозаписната компания - той няма аспирации да става музикант, следователно може да му е малко тъпо, че не може да вземе отношение по музикални въпроси, но от това не го боли, той си тежи на мястото като счетоводител. Когато обаче разговорът се върти все около децата в компания, където има хора, борещи се със стерилитет, тях ги боли. Това е голяма разлика. Няма как всички да са тактични и съобразителни, ама поне ние като сме минали през това, можем да правим необходимото да подхождаме с повече деликатност и да учим околните на това. Ти като си плакала 3 години след такива ситуации, кажи сега, ще ти даде ли сърце да коментираш нон-стоп каши и пюренца, ако знаеш или подозираш, че около теб има някой, който после ще си изплаче очите заради това?

С две думи, каквото и да мислиш, струва ми се много неуместно точно в Емоционалния подфорум да седнем сега да обясняваме колко много майчинството променя мирогледа и какво е, като вече си от другата страна. Тук е място, където момичета си изплакват болката, ако можеш да помогнеш - направи го. Ако не - замълчи. Другото дай Боже всички да го разберат скоро от личен опит.

Всичко това ни се случва,просто защото сме свръхчувствителни на темата деца,а това е защото тази огромна болка замъглява реалните ни мисли и реакции!Аз често се изхващам,как действително нещо не ме засяга чак толкова и всъщност мога да го преглътна,но го мисля дълго време.Борба между разума и чувствата според мен това е !Мога да слушам за чуждите деца,мога дори да гледам детето на някоя приятелка(и го правя),но никой неможе да спре болката ми!Ще се скрия,ще се нарева....докога ще се крием!?

Аз явно съм някакъв вид мазохистка, защото много обичам разговорите за децата. Заразправят ли се колежките за ваксини, алергии и детски градини, аз съм първа писта. Просто толкова ме влече да стана майка, че понякога се идентифицирам с този образ и забравям, че не съм такава. В някакви моменти се осъзнавам, и истината ме бодва жестоко 

Обикновено обаче много ме боли от разговори за бременност и раждане  Тогава спичам тотално. Просто няма как да се излъжа, че съм бременна 

Обясних си проблема, за да не ме питат всеки ден ние няма ли да си направим бебе вече. Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.

АИДА, съчувствам ти искрено, защото ин витрото изобщо не е лесно, както си го представят незапознатите. Все пак обаче евала на колегите ти, че по никакъв начин не приемат ин витрото като неестествено или неправилно! До колкото разбирам никой не ти е подмятал "защо не осиновите вместо да харчите пари за ин витро" или да задава нетактични въпроси.

С две думи, каквото и да мислиш, струва ми се много неуместно точно в Емоционалния подфорум да седнем сега да обясняваме колко много майчинството променя мирогледа и какво е, като вече си от другата страна. Тук е място, където момичета си изплакват болката, ако можеш да помогнеш - направи го. Ако не - замълчи.

мармотче, ако визираш моите постинги, ще си позволя да отбележа, че не си ме разбрала правилно. не съм имала предвид този дух, който звучи от твоята перифраза. нека върнем нещата от начало. ето какво споделя Eli_ :

Незнам дали само на мен така ми се струва,но разговорите на хората около моята възраст /между 30 и 40 годишните/ се въртят все около децата. Особено в службата всички имат или деца или малки внуци ,за които да разправят.

това й наблюдение е напълно вярно. следва поредица от оплаквания, че "те" го правят нарочно и колко много ни боли.

опитах се (и това според мен е вид помощ, затова го правя!) да поясня, че е нормално за хората, а) на тая възраст, б) в такава среда да имат често пъти тази обща тема и че най-вероятно в болшинството случаи не се касае за умишлено нараняване на бездетния участник в разговора. просто, както много правилно каза и Anna31,

Всичко това ни се случва,просто защото сме свръхчувствителни на темата деца,а това е защото тази огромна болка замъглява реалните ни мисли и реакции!

в моя трудов колектив повечето са по-възрастни от мен - имат деца на различни етапи от живота им. 10 години съм с тия хора, те знаят че нямам деца, не са знаели защо. обсъждали са помежду си децата си, не през цялото време разбира се, но минахме през изпити за гимназии, абитуриенти, изпити за университети... заедно. и аз участвах в Радините вълнения. но понеже нагласата ми е била друга, явно - не съм ходила никога да рева в тоалетната после. не съм разсъждавала в тая плоскост - "те имат, а аз нямам, колко ме боли, те са лоши и ме нараняват нарочно".

мисля, че като се опитвам да предложа един по-различен подход и начин на възприемане на темата, само бих помогнала на някого да преодолее неприятните емоции. ако Натали Кирова, примерно, отиде на психотерапия по този повод, вероятно ще чуе нещо подобно и там.

в крайна сметка, за такта и етикета го знаем всички.

Jam, написах последния си цитиран постинг, провокирана от изострящия се тон в темата. Смятам, че това, което написахте и ти, и Тамара,  в първите си мнения по темата, беше много полезно, защото предоставя на момичетата различна перспектива. И двете (а и Розичката, и мюсли) казахте, че в общия случай никой не ни изолира умишлено, просто какъв е дневният ред на повечето хора в нашата възрастова група. Това е така и в рационалните си моменти едва ли има някой, който да не го осъзнава. Обаче не всички моменти са такива, понякога просто искаме да си излеем мъката и точно Емоционалните е такова убежище - където хора със сходен проблем могат да те изслушат и разберат. Затова леко ме подразни, че веднъж ти и повече пъти Тамара намерихте за необходимо да затвърждавате допълнително и с по-силни думи вече оповестената си позиция. В интерес на истината, точно толкова ме подразни и  натали, чиято емоция разбирам, но не подкрепям излизането от рамките на добрия тон. Абе просто ми се ще атмосферата тук да е по-приятелска, това е. Искам точно ние да сме като тези приятелки на Туто, които се съобразяват с аудиторията. Не можем да променим околните, но можем поне в нашето малко виртуално пространство да се подкрепяме или поне да не се нападаме взаимно.

За две различни неща, струва ми се, се говори - нарочното натякване на лоши, нетактични, прости хора и децата, като най-нормалната тема на разговор между хората по принцип.
Моето мнение е, че ние наистина сме свръхчувствителни и понякога виждаме умисъл там където всъшност няма. Или липса на такт, недостатъчна съпричастност. Но не знам...мисля, че все пак аз никога не съм общувала с хора, които знаейки положението ми, нарочно да ми натякват за децата си. Ако ми се беше случил контакт с такъв човек, щях да го игнорирам за в бъдеще. Сигурно има и такива хорица, но сигурна съм, че повечето просто говорят за това, което е тяхно ежедневие и ги вълнува най - много - децата им, но без умисъл, и може би дори не се замислят, че може предизвикат болка, която те самите не познават.
Аз лично, се старая да обсъждам въпроси, свързани с децата предимно с хора, които също имат. Имам едно наум, че може да засегна някого, но не само това - може просто да досаждам на такива, които не мислят за деца и това изобщо не ги вълнува.

Не мисля, че аз съм излязла някъде от рамките на добрият тон. Ако съдиш по себе си ТАМАРА-ок.
 Но аз ще замълча, защото когато си вече от другата страна и имаш дете е различно. Защото то ти помага да забравиш всичката болка, която си преживяла преди време и разбираш, че си е заслужавало. Но когато се бориш всеки ден и вярата ти умира по-малко всеки месец и незнаеш дали ще успееш е доста по-различно. Така че не разбирам защо се заяждаш с мен? Проблем ли имаш с мен?

Ей, и тук успяхте да се скарате.

Аз пък не мога да кажа на хората за какво да си говорят.
Когато не ми харесва темата, си намирам друго занимание. Обичам разговорите за деца и разпитвам всичките си приятелки за бременност, раждане, гледане на техните деца. Да, няма какво да споделя като опит, но е хубаво да знам какво са преживели те. Не намирам за лошо някой да се хвали с деца или внуци - напротив. Понякога ми е малко гадно когато разбера за поредната бременна приятелка признавам, но има я надеждата, че някой ден и другите ще разберат за мен.
Ели, недей да се тормозиш толкова от разговорите на колежки. Вероятно те могат да говорят и на други теми, само трябва да ги откриете.
И в крайна сметка хората обсъждат това, което ги вълнува нали така. Аз честно казано от работа не ми остава много време за разговори, но когато намерим такова е доста разтоварващо пък било то и за внучето на някой. 

Не мисля, че аз съм излязла някъде от рамките на добрият тон. Ако съдиш по себе си ТАМАРА-ок.
 Но аз ще замълча, защото когато си вече от другата страна и имаш дете е различно. Защото то ти помага да забравиш всичката болка, която си преживяла преди време и разбираш, че си е заслужавало. Но когато се бориш всеки ден и вярата ти умира по-малко всеки месец и незнаеш дали ще успееш е доста по-различно. Така че не разбирам защо се заяждаш с мен? Проблем ли имаш с мен?

Натали не мисля ,4е някоя мама тук би забравила как е забременяла или колко далго е 4акала.Това,което мисли6 е обидно,а говорим за тактика ,така ли бе6е?
Ама има една приакзка,ако сам не си помогне6 и господ няма да ти помогне.Пожелавам ти много скоро да си в 4ислото на мамите(и вси4ки ,моми4ета ,които все о6те се борят за оса6тествяване на ме4тата си ) ,за да разбере6 ,4е не е така   

...
Редактирано заради обида на други потребители!

Хе, ако другите са глупаци, то безспорно това беше езикът на един интелигентен човек!

Когато преминеш границите е все едно , каква кауза защитаваш ,никой няма да те разбере!

Не искам да се заяждам, но по-нагоре съм писала за случка от миналата седмица. Незнам дали сте прочели точно за какво става въпрос. Значи тази "приятелка", която не се съобразява я отбягвам по принцип. Просто се налагаше да се видим и аз направих компромис. Та пак на темата...

А мнооого жени правят точно това..."Нека си се мисли за красива, ама нали си няма бебе"...чували ли сте подобни неща от "солидарни" люде?

Случая е такъв.. По мой адрес е имало много грозни коментари..не искам да ги повтарям. Също така ми стана много неприятно когато се правеше, че не ни вижда, а после дори не дойде да ни поздрави... На следващия ден бяхме канени заедно на РД на един общ познат и ни сложиха на една маса с нея и мъжът и.. Тя започна на много висок глас да коментира операцията на мъжа ми и какво ще правим.. Писала съм какво и отговорих и тя какво ми е отговорила... Това е все пак човек, който е минал по същия път. 3 години не можеше да забременее и буквално всеки месец ходеше на гинеколог(преди това имаше аборт). Това поведение според мен е доста показателно. А за другата ми приятелка да ви кажа честно умирам от кеф като е с децата. Не ми тежи въобще. Много ми е приятно и като ми говори за тях, но тя просто не прекалява и го прави с мярка.

Една част от тях започват да отбягват жени с проблеми, за да не се връщат назад...

Това направи тази несъобразителната ми приятелка. Като забременя започна да ме отбягва, а като роди съвсем.... Та аз само и напомням за това, което е преживяла и вероятно си мисли, че мога да заразя синчето и ...незнам. Има и нахалството да ми казва какво била казала еди коя си за мен и за това, че не мога да имам деца и какво ли още не. Не смятам, че съм толкова чувствителна. Мисля си даже, че тя има проблем и много се притеснява от мен.. Кой знае какво е говорила по мой адрес зад гърба ми-точно така се държи!
Не одобрявам обаче квалификации от сорта..."ти си глупачка". Просто не е редно по този начин.

Тутто, не се натоварвай емоционално от простотията на тази жена, какъв е смисълът? Не й обръщай никакво внимание, ако се налага я постави на място ( както си мислела да й кажеш по въпроса за осиновяването) и се радвай на истинските си приятели - тези, които заслужават.
То на простия човек така му харесва да си е прост, толкова е доволен от себе си...

Туто, какво да каже човек... Има несъобразителни хора, ок. Но явно има и открито злобнички, като тази твоя "приятелка". Игнор му е майката, не се връщай към този епизод, не си струва похабените нерви.

Бианка, ако досега говорехме за добър тон, ти счупи с гръм и трясък всякакви скали, откъм долната им граница. При този език, вярно няма никакво значение каква теза защитаваш.

...
Редактирано заради обида на други потребители!

Никой не те оплюва. Просто не харесваме езика ти. Кое точно не разбираш?