Здравейте мили момичета!
Сигурно 15 мин. се чудех как да кръстя темата.
Не ме свърта и искам да споделя с някой как се чуствам!
Разведена съм от 5г. със едно дете (момче). От 3г.имам сериозна връзка и съжителство на семейни начала с един невероятен мъж, който ме обича както никой друг до сега. Всичко е много хубаво все едно живея в приказка, НО...
От близо година се опитваме да си имаме и наше дете, но ми откриха хипофункция на ЩЖ и Хашимото, на което се дължи проблемния ми МЦ и липсата на ову. Но слава богу се лекувам и нещата вървят обнадеждаващо, казаха ми че се забременява просто трябва време.
Проблема е в това,че сина ми много иска братче или сестриче и факта, че не мога да му родя, за сега, ме натоварва емоционално. Знам че той е дете и е нормално, но въпросите които ми задава и упреците му, че немога да му родя ме разтройват
А сега - ДЕТЕТО КОЕТО ЧАКА БИВШИЯ... Факта, че те ще му родят, жадуваното от него братче, ме разтрои и то много. Незнам как ще приема реакцията на сина ми. Той ще се радва безумно, а аз ще се чуствам кофти, слабо казано. С баща си, сина ми са в добри отношения и го посещава често.
Посъветвайте ме как да реагирам и как да постъпя, мисълта за това бебе ме влудява.
Постинга стана май много дълъг, но трябваше да споделя с някой.
Не че мъжа до мен не е достоен, аз на него си споделям всичко, той ми е голяма подкрепа, но не ми стига смелост. Ако някой е бил в моето положение, моля да ме посъветва!
Балгодаря ви предварително!