Здравейте, момичета!
Ние бебеправим безуспешно от година и няколко месеца. В началото решението за бебе повлия много благотворно на семейните ни отношения. Но с течение на времето нещата се промениха и докато първите месеци съпругът ми винаги ме успокояваше и окуражаваше при М, напоследък започна да не прикрива явното си разочарование. Ентусиазмът ни за бебеправене също доста намаля...
Сигурно е нормално.
Но напоследък чувствам съпруга си някак "далечен"... и ми е много тъжно...
Не знам какво да направя или по-точно няма какво да направя, защото нещата не зависят от мен. Направо се страхувам от следващия М...

  А вие изяснили ли сте причината за неуспеха при бебеправенето?

Не сме.

В началото бяхме щастливи-ИСКАМЕ ДЕТЕ!Летяхме в облаците, чакахме с нетърпение всеки месец.Мина година.Бебето го нямаше.Чувствах се уплашена,че МОЖЕ БИ има проблем.Той само ме окуражаваше.Минаха още 2-3.Изнеревени до болка.Скандали, сълзи, събиране на багажи.Почти до развод.Преодоляхме го!Продължихме заедно напред.Тази пролет пак бяхме в изострени отношения, зашото той отказваше да даде простатен секрет за анализ.Накрая се уморих от вечерните дози скандали и му поставих дилема-или утре отиваш при уролог, или няма да ме видиш повече.Той отиде и даде въпросния секрет.Сега сякаш е рутина-прегледи, изследвания, говориме делово по тези въпроси.Без емоции, без скандали.-В понеделник отиване еди къде си, Другата седмица даваме кръв за еди какво си....и т.н.Свиква се  , след 7 години няма накъде.Ако слагаме вътрешната си емоция между нас, няма смисъл да продължаваме.В края на краищата тази борба е на двамата, не е само моя или само негова.Без значение у кого е проблема.Проблема е В СЕМЕЙСТВОТО.
Единствената трайна 'повреда' в мен е, че тотално отказах секса като интимност между двамата.За мен това винаги ще си остане нещо, което се прави по график, без значение дали имаш желание или не.Предпочитам да се гушмен вечерта и да си приказваме или пък да гледаме филм.Предполагам това ще си остане и занапред.Той моя вече взе и да не си иска завалийката  .Взе да свиква.Често се шегуваме, че когато кумицата забременя кумеца качи 10 кила(той каза,че било от липсата на секс, само мартинките му тежали толкова   ) и сега белким и моя качи толкова!

 

Не сме.

Ами действайте-намерете си вашия лекар/не гинеколог,а специалист по стерилитет/и първо изяснете причината,начин на лечение и т.н.Така -единия нацупен на една страна,другия разтревожен-не става.

Аз ,това,което разбрах от неуспешното бебеправене е,че
двойката се отдалечава един от друг в интимните отношения!
Не искам да ви отчайвам,но както казва Мимка,
секса "по график" е лошо нещо!
Не изпитваш никакво чувство на удовлетворение,само за бебе мислиш в тия моменти!
А не трябва така,но са съжаление,след години неуспешни опити,бебето става "фикс
 идея".Правим секс за да имаме бебе,а не че го желаеме!

Цитат на: veni в Септември 17, 2007, 15:29:18 pm

Не сме.

Ами действайте-намерете си вашия лекар/не гинеколог,а специалист по стерилитет/и първо изяснете причината,начин на лечение и т.н.Така -единия нацупен на една страна,другия разтревожен-не става.

То не било трудно - намирате проблемът, решавате го и всичко се оправя!

И ние така постъпихме в общи линии. Само не мога да си обясня защо мъжът ми сега си мисли, че типичния потребител на този форум е изнервена, истерична и неспособна да мисли трезво, жена. А темите са сборище от такива жени, където нищо друго освен скандали не може да се открие.
Добрата новина е, че той мисли, че това е нормално.

Този въпрос е надълго и нашироко дискутиран тук.Поразрови се и ще видиш колко много има изписано по темата. Нормално е всичко това ,което описваш. Ако има истинска любов между вас, всичко ще се оправи ,само трябва да се държите заедно и да се подкрепяте. Това е най-важното. Трябва и много да говорите ,споделяйте,обсъждайте всичко ,инъче всеки се затваря и се отдалечавате един от друг.
Желая ти успех !!! 
Бори се докрай и не се предавай !

Благодаря ви, момичета!
Стана ми малко по-леко!

Veni, мила, всички тука се сблъскваме горе долу с едно и също - секс по график, липса на желание, отчуждение, сценария е ясен....
Но както са ти казали и останалите момичета почни да търсиш причината - отиди при свестен доктор в специализирана клиника , начертай палн и започни да отхвърляш една по една причините.
Най-важното е да говорите за проблема и заедно да го решавате, не се отчайвай, ще се справиш, ние сме с тебе;-)))
Успех и Късмет

Вени, не знам на колко години си, защото има значение, повярвай ми! От възрастта ти зависи дали ще форсирате нещата, или имате и доста време за "размотаване" и ослушване. Емоционалната страна на проблема много добре е обобщила Мимка. Горе-долу при всички двойки ги има тези етапи - къде по-леки, къде по-тежки. За медицинската страна на въпроса - търсите клиника и причина за неуспеха, може да откриете,а може и да не откриете причина. При всички е различно, но трябва да сте наясно пред какво сте изправени.

P. S. Мимка, позволи ми като една доста по-голяма и опитна в живота "кака" да ти обърна внимание на следната твоя мисъл:

Предпочитам да се гушнем вечерта и да си приказваме или пък да гледаме филм.Предполагам това ще си остане и занапред.Той моя вече взе и да не си иска завалийката  .Взе да свиква.

По това трябва да помислиш и да промениш отношението си, колкото и на моменти да не ти се иска. Гушкането си е гушкане, но другото си е друго. Защото никога не можем да сме сто процента сигурни в партьора дали само това ще му е достатъчно. То гаранция за нищо няма, но...си помисли по въпроса...

Diva Roza, с тоя човек сме заедно от почти 10 години, женени сме от почти 7.Ако този човек е с мен само заради секса, ми извинете....Той ме разбира.В момента не ми е до такива неща и толкова.

Единствената трайна 'повреда' в мен е, че тотално отказах секса като интимност между двамата.За мен това винаги ще си остане нещо, което се прави по график, без значение дали имаш желание или не.Предпочитам да се гушмен вечерта и да си приказваме или пък да гледаме филм.

Миме, аз си мислех, че само ние сме се отчуждили от този вид интимности. На мен също ми стига да ме гушне само. За "щастие" и той не се натиска, а предпочита да гледа филм примерно. Искрено се надявам обаче този период да премине защото ОБИчАМ СЕКСА. 

При нас май вече отминава. За щастие доста по-късно дойде. Аз много съм си мислела по въпроса с отчуждаването и за нещата които намекна Розичката. Мислех си, да добре сега ме устройва този вариант, но след време дали ще е така. Затова си поставих за цел, милото да не знае кога какво чувствам, какво желая и какво не желая, защото един придобит навик после не знам дали ще мога да изкореня.

При нас също е така. Моите мисли и планове са непрекъснато свързани с бебеправенето. Не искам обаче да го въвличам в проблема толково, колкото съм обсебена аз. Не че той стой настрана, но  факта че има дете от първия си брак го прави не толкова съпричастен. Това отчуждение обаче започна да ми тежи и се страхувам да не попречи на връзката ни

Не сме.

а какво чакате

по темата - отне ми известно време за да го убедя че имаме проблем а не просто не ни дошло времето за деца след като не стават. колкото повече изследвания правехме толкова повече проблеми излизаха. за щастие това ни сближи още повече (ако изобщо е възможно).

Здравейте,ние със съпруга ми от 6 год.правим опити за бебе,но слава Богу все още не сме изпаднали в нервна криза или не знам как да го нарека.Правим секс по схема,когато сме на инжекции-естествено по задължение не е приятно,но нали е за добро примиряваме се,но пък иначе също не ни липсва желание.Много сме привързани един към друг,много искаме бебе и определено взаимно се подкрепяме,нали и двамата искаме бебе,а не само аз или само той,и искренно се надявам да не изпадаме в ситуация да се обвиняваме един друг.Колкото до секса правим го не на сила,а за удоволствие и не се отчайваме,а вярваме,че ще имаме дете.Ходим си на лекар,дори билки пихме заедно,витамин Е също и не е правил проблем за нищо.Според мен бебето не трябва да е фикс идея,а нещо което трябва да се създаде с много любов.УСПЕХ желая на всички и съм чувала,че жаната освен съпруга трябва да бъде и любовница,и приятелка на мъжът си.

Не виждам някъде да съм споменала, че правим секс по схема, а не за удоволствие. 

ние правим опити от близо 2.5-3 години. В началото се притеснявахме, че бебето не се получава /сега съм убедена, че е било поради незнание/. Но при нас нещата бързо се развиват, въпреки, че все още конкретен резултат нямаме.И през билки минахме,през следене на овулации, "секс по график", в общи линии бъро попаднахме в клиника по стерилитет.
Не смятам,че семейните ни взаимоотношения са се променили, още повече в отрицателна насока. Напротив. Минахме доста процедури, сега вече сме по-знаещи, по-смели, по-търпеливи и по-влюбени. В битката за детенце, ние вървим заедно - ръка в ръка, сърце до сърце, както беше казал някой. Погледът в една посока ни сближава. По-леко преживяхме неуспехите след двата неуспешни опита инвитро, мислейки за следващия..., знаейки, че следващия ще е нашия...
За финансовата част - на всички е ясно...

Нашите опити са от 1г. и 7м ,но никога не съм усетила някаква промяна в отношенията на мъжа ми ,той винаги е мислил оптимистично и бебето не му е фикс идея както на мен ,поне не го показва .И той иска но ,при мъжете е някак по различно ,те не са толкова емоционални ,като нас жените .А аз като се замисля .май има дни в които правя секс само защото съм в о ,а тогава тези дни не бива да се пропускат естествено.Незнам защо така ,откакто разбрах че бебето не става толкова лесно колкото си мисля ,сякаш една част от страстта ми се изпари,но я има все пак ,даже и да е по малко .Тъжно ,но това е реалността .А при милото не откривам разлика в отношенията ,винаги ме подкрепя ,малко мрънка за спермограмите  :lol:но после му минава.