ние правим опити от близо 2.5-3 години. В началото се притеснявахме, че бебето не се получава /сега съм убедена, че е било поради незнание/. Но при нас нещата бързо се развиват, въпреки, че все още конкретен резултат нямаме.И през билки минахме,през следене на овулации, "секс по график", в общи линии бъро попаднахме в клиника по стерилитет.
Не смятам,че семейните ни взаимоотношения са се променили, още повече в отрицателна насока. Напротив. Минахме доста процедури, сега вече сме по-знаещи, по-смели, по-търпеливи и по-влюбени. В битката за детенце, ние вървим заедно - ръка в ръка, сърце до сърце, както беше казал някой. Погледът в една посока ни сближава. По-леко преживяхме неуспехите след двата неуспешни опита инвитро, мислейки за следващия..., знаейки, че следващия ще е нашия...
За финансовата част - на всички е ясно...