manhattan, честит първи рожден ден на красивия ти син! пожелавам му красив и щастлив живот! а на майка му пожелавам да намери време да се видим преди детето да навърши пълнолетие
ултра, няма си име нашата триколка. в Метро бяха само един вид. сигурно още ги има. видях я сега в един магазин, ама искат 86 кинта, а ние я купихме за 55. Марти като цяло беше супер поразен от триколките, колко опипване е хвърлил на чуждите, но нашата я игнорира.
за хремата - това е моят кошмар. още не мога да забравя онази 15 дневна тежка хрема, която го налегна преди 7 месеца. от 2 дни го нападна вирус, вдигна до 38.8 температура, с яка водниста хрема. Виброцилът много бързо спря да действа. той не дава да му се помпа носа, пищи, извива се, двама души не могат да надвият. почна да диша през устата, като малък не можеше така и беше по-зле. сега педиатърът изписа Коларгол. капнах веднъж и като че има подобрение.
да ви се оплача, че ми е много криво.
от няколко дни сме евакуирани у свекървата поради ремонт в къщи. зад блока имат хубава чиста и голяма градинка, единствената свястна в района. аз щастлива, че ще водя детето там. да, ама като че някой ми смени детето. не ще да ходи, не ще да играе на пясъка, не ходи при другите деца, само се вре в количката си и през 3 минути идва да ми се гуши в краката. направо ми се реве, това не е моят смел и общителен Мартин, който се вреше като малко булдозерче навсякъде и се усмихваше и сваляше на всички майки и баби наред. опитвам се да го стимулирам всякак - не ще. даже забелязах, че като го прибирам и като види входната врата, започва да се смее от радост!!! че го прибирам, божичко...
не знам дали прави разлика, че това не е обичайната му градинка. не ми се вярва, защото в Борисовата градина се държи нормално. струва ми се, че днес намерих причината. седим с него в пясъчника, а на пейката до нас една майка, чието дете се намира на около 300 метра от нея. тя изкрещява с всичка сила - "Слизай от таааааааааам!" и Мартин хукна да се гуши в мене. след малко оная пак кресна и Мартин пак се скри в мен. осъзнах се, че и останалите майки в тая градинка много крещят. при нас не е така. отидох при жената и кротко я помолих да не вика толкова силно, защото детето ми се стряска. е, познайте какво стана. оная така се зарадва, че е намерила повод да си разнообрази скуката с едно скандалче, че чак брадичката й се разтрепера от злобен кеф. заяви ми, че не я интересува и да ходя да си търся друга градинка. викам, не е това решението, трябва да спазваме някакво разбирателство, помолих ви най-човешки и вие сте майка... оная почна да ме интервюира къде съм била живеела, че съм идвала в тяхната градинка, да съм си ходела на село, щото тя била софиянка, там нямало да ми викат и прочие глупости.
отрових се направо... следобяд ще го карам в нашата си градинка. но ми кажете, какво може да се прави с такива изроди? слава богу, скоро няма да сме там, само още седмица трябва да издържим. но по принцип?