Най-големия кошмар е да искаш дете а да нямаш, истински се извинявам на всяко момиче или жена в това положение.

Здравейте момичета
Бременна съм в 13г.с, от 7ма г.с съм с повръщане. За цялото време ми се събират 3-4 дена които съм пропуснала, не ходя на работа тъй като ми се гади постоянно, а работата ми е много напрегната и понякога нямам време да обядвам, свързана е и с непрекъснато обслужване на хора. Както и да е в последно време изпадам в някаква депресия или незнам какво, надявах се че към края на 3тия месец симптомите ще намалеят. По цял ден стоя сама, не излизам (не че не съм правила опити, но повечето завършват с повръщане), знам че съм щастлива за това че съм бременна и че ще имам най-голямото съкровище на света, но понякога нервите ми не издържат, в последните дни плача всяка вечер след всяко повръщане, чувствам се като пребита. Едни гадни мисли са ми в главата че няма да ми мине, че ще съм си сама пак по цели дни. Искам да се радвам на бременността си, да излизам, да се срещам с хора, да се смея пак. А не по цял ден да ми се гади и да повръщам. Ако има жени в моето положение моля ви кажете как се справяте психически, физически съм отпаднала от залежаването в къщи и незнам какво да правя вече. Мисля си че с целия този стрес и депресия влият на бебето ми.

Цитат на: Aquariel в Октомври 03, 2007, 19:46:02 pm

Най-големия кошмар е да искаш дете а да нямаш, истински се извинявам на всяко момиче или жена в това положение.

Ми то в тоя форум 99% сме в това положение.

Подкрепям Фоксче, тя е права.

Все едно на сляп човек да се оплакваш как те болят очите от много четене. Понякога си мисля, че някой със странно чувство за хумор пуска такива теми 
Ако наистина търсиш помощ - обърни се към лекаря, проследващ бременността ти. Повечето момичета тук идея си нямат какво е да си бременна, а какво остава да знаят как да се справиш с повръщането.

Аз ще застана на страната на момичето. Когато лежах в болницата за 3 месеца, "през" мен минаха доста момичета с техните истории. Имаше едно момиче, което беше с доста сериозно повръщане- постоянно й се гадеше и повръщаше. От храната, от вода, дори повръщаше системите. Повярвай те ми ако не бях видяла с очите си какво преживя тя и аз щях да реагирам по начина, по който реагирате вие. И знаете ли кое е най - лошото, че след като толкова дълго тя не можеше да забременее и когато най -накрая успя, тя не можа да се наслади на бременността си, стигна се до там, че някой от лекарите й казаха да махне бебето. В края на втория месец тя не издържа физически /вече се получиха доста усложнения/ и психически и абортира.
А и като за капак следващите две бременности, са били същите. Това момиче се отказа да се бори и се примири с мисълта, че няма да има дете.
Aquariel, желая ти успех, дано нещата при теб се оправят.
П.П. Искам да допълня - ние разсъждаваме от психологична гледна точка, а не от физиологична. Явно организма има своя предел.

От сърце ви пожелавам скоро да забременеете и ми се иска да ви видя как ще ревете като стари баби на гробище за това или онова... Чакам този момент с нетърпение!

Но също така стискам палци да нямате нейния проблем, защото е много гадно да повръщаш и ако заради това не можеш да работиш, да общуваш с хора като нищо и аз бих се депресирала!