в България човек да не попада с малко бебе в болница.
Когато Симона се разболя преди два месеца и станя ясно, че случаят е спешен и трябва да отидем в болница, тръгнахме към Токуда като най-близък вариант - детето вече беше много зле.
Много добро отношение на персонала, внимателни и добронамерени детски сестри, лекари, които ти обясняват всичко, изтърпяват хилядите ти въпроси, хигиенисти, които чистят постоянно.
На третата вечер, когато Симона много се влоши, а аз бях на ръба да се побъркам, се погрижиха дори и за мен.
Е да, и там имаха по-различно виждане откога да се дава попара, но условията и отношението бяха човешки.
И най-абсурдното е, че всичко това, което е толкова нормално така да бъде, на мен ми беше направо странно, ненормално. Толкова явно сме свикнали с нашата действителност...