Относно това, защо става когато не искаш и защо не - когато искаш. Според мен така е устроен света. Когато искаш нещо много силно - то не става, просто ти бяга.
Със съпруга ми, след втори аборт опитвахме почти година без резултат, по познатия на всички начин с графици, базална температура и прочие. Нищо не ставаше. Дори напуснах работа / карах нощни смяни, които след втория аборт ме изпиваха до последната капка сила, а и заплатата не я биваше -150лв, т.е. лесно я прежалих/. Съпруга ми реши, че не може да прави деца, въпреки че спермограмата му беше в отлично състояние.
В началото на март тази година си казах край - няма да излезе нищо, няма да ставам мама. Тръгнах да си търся нова работа. Попаднах на такава, за която си мечтаех отдавна и най-вече заплащането беше супер - 500 - 600лв. Бях щастлива, защото отдавна чаках за такава възможност, но все се изплъзваше. Въпросния месец март със съпруга ми го направихме само три пъти и то хаотично, и двамата бяхме страшно заети и почти не се виждахме. На интервюто за работа, вече съм била бременна, но не съм го знаела. Работих точно три седмици и на Великден /по-точно на третия ден/ се усетих, че съм отпаднала не от пролетната умора и ми става лошо не защото съм се натровила от нещо. Отидох на гинеколок, прокървих, приеха ме в болница, сбогувах се с работата, сега само съпруга работи, но аз съм в деветия месец.
Разсъждавала съм много по този въпрос. Дори съм разговаряла с моята майка за това. Тя ми каза така - Господ дава, но не когато ти искаш, а когато той реши!
Тълкувайте го както искате. Нека тази история е повод за размишления, защото аз все още не мога да си обясня защо когато искаш не става, а когато не - тогава.
Успех на всички!!!