Ако не си бяхме пазили,сигурно щяхме да имами цял отбор бебковци.Понякога си мисля,че не ми е писано да стана мама.

все така става...колко пъти ставаше когато неискаше?..

Защото няма нищо честно и справедливо в този свят

Не размишлявайте по този начин.Ако си с 2 запушени тръби, но незнаеш, колкото и да не се пазиш, колкото и да не искаш дете..ми няма да стане.Ако пък всичко ти е наред, все някога става, дори и да не искаш, дори и да се пазиш.Племенника ми се появи на бял свят въпреки, че майка му пиеше противозачатъчни, а за капак девера 'свършвал навън'.
Това ни е писано, пазене, непазене...това е положението.

Защото няма нищо честно и справедливо в този свят

.Живота е толкова сложен и понякога много твърд с нас!Преди 7 години,когато се запознахме с мъжа ми ,неискахме и двамата деца и се пазехме много добре(поне така си мислим де),но на мен взе един месец че не ми дойде.........леле какъв рев му хвърлих тогава!направих 5 теста за един месец и всичките бяха положителни,а аз не го вярвах и все се надявах че не е истина това което виждат очите ми>е резултата е на лице 6 годишна дъщеря.след нея пак от пазене съм хващала 2ти и бяха неуспешни бременностите.сега когато не се пазим нестава и нетсава!И аз започвам да си мисля че господ е решил да не ми даде да стана за втори път мама!знам ли????

не се отчайвакте и не губете надежда! живота винаги ни поднася неща ,с  които сме способни да се преборим!

напълно ви разбирам...!ние се пазихме три години и още толкова правим опити ама-НЕСТАВА!!! трудно е да гледаш колко много приятелки забременяват случайно или планово,раждат..а ти гледаш отстрани и се питаш-ЗАЩО НЕ СТАВА ПРИ НАС? ама такъв е живота,не винаги нещата стават както ги искаме и когато искаме,остава ни само да се надяваме,че всичко ще се нареди,по-добре късно отколкото никога!аз понякога се успокоявам,че не му е сега времето на бебето и затова нестава..друг път се отчайвам и рухвам емоционално..но няма как продължаваш напред..то нали хората казват ,че за всяко нещо си има причина..може би има по-подходящ момент да станем майки от този които сме избрали ние!!!дано всички да видим скоро 

И аз много време се опитвах да намеря отговор на този въпрос, макар че никога не съм си мислела, че ще забременея случайно, не знам защо. Обаче мъжът си имаше едно такова случайно дете и още 2 пъти му се беше случвало приятелките му да забременяват въпреки всичко, даже едната малко преди да се запознаем. Е, да ама като искаше с мен, все не ставаше. Едното обяснение, до което стигнахме, е че твърде голямото желание по някакъв начин препятства процеса. Другото лично мое вярване е, че бебетата се раждат когато решат и тогава никой и нищо не може да ги спре. Нали познавам няколко родени с презерватив и противозачатъчни едновременно. Та силата за живот е неподвластна на човешкото съзнание. И нашето бебе само реши кога да се появи, изненадвайки най-много мен. След като 3,5 години правихме какво ли не, за да създадем  почти идеални условия за зачеване, и нищо не се получаваше, в месеца, в който се готвехме за ин витро и аз високомерно заявих, че този път даже на теория няма шанс да съм забременяла, за пръв път си купих и превръзки предварително и ето ти изненада. Бебка ми доказа, че теорията на вероятностите и истинския живот са различни неща. Не мога да ви успокоя, но ви пожелавам много скоро да се докоснете до мечтата си и не спирайте да се молите и да вярвате. Вашето бебе ще си избере най-подходящия момент, за да се роди!

Вероятно, защото така ни е писано...
Което не го прави по-малко гадно... докато ти да се разяждаш вътрешно в терзания и въпроси "къде сгрешихме", "защо не става", ходиш по лекари, правиш секс по график и следиш всеки свой признак ... а в същото време хора които не го искат, пазят се и се молят да не им се случи - стават родители. Ако не е съдба, какво е тогава? Нима някой от тях може да оцени този подарък на съдбата повече от тези които са страдали месеци, години, минали са през ада... и пак не винаги успяват.
Трябва да вярваме че ще стане  , както казват хората - когато най-малко го очакваме (макар да няма минута в която да не го очаквам, и да не се надявам)
Успех момичета! И не губете надежда

докато ти да се разяждаш вътрешно в терзания и въпроси "къде сгрешихме", "защо не става", ходиш по лекари, правиш секс по график и следиш всеки свой признак ... а в същото време хора които не го искат, пазят се и се молят да не им се случи - стават родители. Ако не е съдба, какво е тогава? Нима някой от тях може да оцени този подарък на съдбата повече от тези които са страдали месеци, години, минали са през ада... и пак не винаги успяват.

Това все едно, че в училище сте го учили. И боговете се боят от това, което им е писано. От нищо друго, само от съдбата.

И защо смятате, че подаръците попадат при този, който ги цени най-много. Ако подарите пуловер на дете, то ще се намуси. А има други, които знаят какво е студ.

 Относно това, защо става когато не искаш и защо не - когато искаш. Според мен така е устроен света. Когато искаш нещо много силно - то не става, просто ти бяга.
 Със съпруга ми, след втори аборт опитвахме почти година без резултат, по познатия на всички начин с графици, базална температура и прочие. Нищо не ставаше. Дори напуснах работа / карах нощни смяни, които след втория аборт  ме изпиваха до последната капка сила, а и заплатата не я биваше -150лв, т.е. лесно я прежалих/. Съпруга ми реши, че не може да прави деца, въпреки че спермограмата му беше в отлично състояние.
 В началото на март тази година си казах край - няма да излезе нищо, няма да ставам мама. Тръгнах да си търся нова работа. Попаднах на такава, за която си мечтаех отдавна и най-вече заплащането беше супер - 500 - 600лв. Бях щастлива, защото отдавна чаках за такава възможност, но все се изплъзваше. Въпросния месец март със съпруга ми го направихме само три пъти и то хаотично, и двамата бяхме страшно заети и почти не се виждахме. На интервюто за работа, вече съм била бременна, но не съм го знаела. Работих точно три седмици и на Великден /по-точно на третия ден/ се усетих, че съм отпаднала не от пролетната умора и ми става лошо не защото съм се натровила от нещо. Отидох на гинеколок, прокървих, приеха ме в болница, сбогувах се с работата, сега само съпруга работи, но аз съм в деветия месец.
 Разсъждавала съм много по този въпрос. Дори съм разговаряла с моята майка за това. Тя ми каза така - Господ дава, но не когато ти искаш, а когато той реши!
 Тълкувайте го както искате. Нека тази история е повод за размишления, защото аз все още не мога да си обясня защо когато искаш не става, а когато не - тогава.
 Успех на всички!!!

И аз дълго мислих защо ли е така!Тези жени дето се редят на опашка за аборт по болници и те мислят че живота е несправедлив към тях,и зашто точно ТОВА да на тях и точо сега.Но тяхното вайкане към-ех защо па да съм аз,е друго!Винаги има недоволни.Но ние не можем да се "предпазим"от бездетието с презервативи или хапчета,а те могат,ние не можем да "направим аборт на стерилитета",а те могат,те забравят за аборт след един ден а ние години наред даже не се опитваме да забравим,нямаме това право нямаме и сили.Та аз мисля че има различна несправедливост на този свят,нехармонична,изберателна.Незнам,варвя напред,спъвамсе падам пак вставам,пак варвя,болката остава.Направо се задушавам от мъката.

И аз дълго мислих защо ли е така!Тези жени дето се редят на опашка за аборт по болници и те мислят че живота е несправедлив към тях,и зашто точно ТОВА да на тях и точо сега.Но тяхното вайкане към-ех защо па да съм аз,е друго!Винаги има недоволни.Но ние не можем да се "предпазим"от бездетието с презервативи или хапчета,а те могат,ние не можем да "направим аборт на стерилитета",а те могат,те забравят за аборт след един ден а ние години наред даже не се опитваме да забравим,нямаме това право нямаме и сили.Та аз мисля че има различна несправедливост на този свят,нехармонична,изберателна.Незнам,варвя напред,спъвамсе падам пак вставам,пак варвя,болката остава.Направо се задушавам от мъката.

Съгласна съм, че има различна несправедливост, но не съм съгласна, че за аборта забравяш на следващия ден. Аз лично се терзая и до ден днешен, макар и да не говоря постоянно за това.
В крайна сметка / сигурна съм, че ще си помислиш, че ми е лесно да говоря така от позицията на вече забременняла/ всеки, който иска да има дете, но по някаква причина не може, то има вариант и за осиновяване. Все пак в несправедливо положение са и децата изоставени от своите билогични родители... Какво е твоето мнение за това?

И аз , момичета съм от редилите се на опашките за аборт и то цели 2 пъти, когато всички дори и докторите ме успокояваха , че въпреки тях и след тях ше имам деца колкото си искам без никакви проблеми и изобщо не постъпиха честно спрямо мен и да ми кажат за евентуалните последствия. Тогава бях направо в безизходица и хем не исках да го правя и бях отчаяна и умирах от страх пред мисълта че убивам живота които съм създала, хем не вийдах изход как да родя в онова пост социалистическо общество без супруг, защото пурвия пут приятеля ми ме заряза като разбра и каза да се оправям и да не го търся повече, втория път след упорито пазене с друг човек с който се скарахме още преди да разбера.    Срам ме е да си помисля колко глупава съм била и колко неразумна съм била....И бях още 2-ри курс - страхувах се няма да мога да звърша. Всички ме успокоявяха и колежки , приятелки ми разказваха истории и опита си - коя с колко аборта била и че нямало проблеми. А сега вече 4-то инвитро и седя и чакам резултата и се моля хиляди пъти Бог да ми прости да бъде милостив и да ми даде тази така дълго очаквана бременност , да си родя най-сетне здраво дете или деца. Какво да ви кажа - наистина е несправедливо, защото наистина знам и колко жени дали по желание или по принуда са взимали решение и са правили аборт и въпреки това сега седят и си гледат децата. Искренно и силно вярвам, че все някои ден и при мен ще стане и ще забременея и родя здраво бебче и дано да е по-скоро!
И много мислете , момичета, преди да вземете крайното решение. Аз само мога да се съглася с това, че е несправедлив живота, но който се предава няма шанса да успее въобще накога.

марина15,историята ти наистина е хубаво да я прочетат всички...възхищавам ти се на куража!!!защото аз ,макар и да не съм правила аборт никога,мисля че е много по-трудно да вземеш такова решение..затова смятам че си много силен човек и ще се справиш с чакането на хубаво малко и здраво бебче,за което мечтаеш от толкова време !!!!!!!!!!!!

аз също четях и останах без думи..Изисква се доста сила да признаеш пред себе си че си направила една ОГРОМНА грешка ...малко са хората които могат да го кажат пред други...БРАВО на теб мила.успех в бебеправенето

Темата тук е то4но това , което напоследак ме тормози. Омъжих се през август 2006 на 21 години. И знаех , 4е искам дете, въпреки , 4е ми предстоеше да идвам в Америка и да свиквам с нов живот и да запо4вам да у4а. Сестрата на мъжа ми , която е на моята вазраст и е моя много добра приятелка се омъжи през май два месеца по-рано от нас. Тъкмо я приеха да у4и в у4илище за медицински и сестри и на вси4ки казваше , 4е за деца не и се мисли в следващите три години. През юни вече беше бременна и в началото плачеше и се питаше защо сега? Е, сега си има малка сладка дъщери4ка , ходи си на училище и и закъснява мензиса с една седмица гади и се и въобще има си признаци на бременност , страх я е да си направи тест ЗА ДА НЕ ВИДИ ПАК ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ - това са нейните думи.Та и аз мнооого се питам защо така става тези , които не искат забременяват и раждат докато ние си чакаме .... Знам , че няма нищо  случайно в този живот , това е успокоението ми . Бог има план за всеки , и понякога ни се струва , че това е най-подходящото време за бебе а сигурно не е точно така. Много етрудно обаче да приемам това понякога, защото хората сме си такива искаме всичко сега и веднага. Но трябва търпение, вяра , надежда и много любов и всичко някой ден ще си дойде на мястото.

Цитат на: Тaня в Ноември 02, 2007, 09:15:22 am

Защото няма нищо честно и справедливо в този свят

.Живота е толкова сложен и понякога много твърд с нас!Преди 7 години,когато се запознахме с мъжа ми ,неискахме и двамата деца и се пазехме много добре(поне така си мислим де),но на мен взе един месец че не ми дойде.........леле какъв рев му хвърлих тогава!направих 5 теста за един месец и всичките бяха положителни,а аз не го вярвах и все се надявах че не е истина това което виждат очите ми>е резултата е на лице 6 годишна дъщеря.след нея пак от пазене съм хващала 2ти и бяха неуспешни бременностите.сега когато не се пазим нестава и нетсава!И аз започвам да си мисля че господ е решил да не ми даде да стана за втори път мама!знам ли????

Извинявай, ама не си ли малко "неблагодарна" - все пак имаш детенце - да ти е живо и здраво - и това да имаш второ е прекрасно. Но забележи колко жени има като нас, които се молят всеки ден поне за едно дете, чакащи го от години, принудени да изтърпят хиляди болки, лечения и операции - само и само да се зарадват на една детска усмивка. Бих живяла и бих умряла поне само за един миг да мога да го гушна, да изживея 9-месечна бременност, да го усетя в себе си и да знам, че съм успяла и си е заслужавало да го чакам. Извинявай, ако съм малко груба, но няма по-страшно от мисълта, че няма реализираш майчинските си чувства.

Цяла нощ мислих и пак много ми е трудно да подредя мислите си.Не съм против абортите и не осъждам никой,живота е много сложен и объркан,и моята история е много дълга тъжна и е за друг роман..но исках да кажа че все пак има избор-дали аборт или раждане,дали раждане и отглеждане или сиропиталище,но пак ИЗБИРАМЕ НИЕ.Това е личен избор и всеки има право сам да го направи.Моето ИКСИ,както и на други момичета,също наш избор-само че крайния резултат е в ръцете на Господа.Това се опитвах да кажа за неравностойна несправедливост.Ето сега се връщам от доктора и вместо да почна стимулация ще ходя да ми пукат киста...Каде ми е избора?На всичко съм съгласна на огромни дълги игли на повръщащи хапчета на ..ами на всичко.Надежда умира последна не знам моята кога ще умре.

vladyhka,надали на някой от нас ще му умре надеждата...предполагам, че всички сме на етапи...борим се борим и в даден момент рухваме..отказваме се !казваме си -КРАЙ  явно при мен няма да се получи  !да ама след седмица,две;при някои месец или година ,пак решаваш да пробваш,и пак тръгваш по лекари да се бориш,за да имаш детенце!то желанието да станеш майка е ИНСТИНКТ,който никоя от нас неможе да подтисне дотолкова(колкото и да е силно разочарованието и ),че да загуби надежда!губим я само за определено време,защото всеки човек си има капацитет на поносимост и му е нужно време да си поближе раните малко ,докато заздравеят,от несполуката,та да тръгне напред отново с нови сили!!! всички ще успеем,само че незнаем кога..НО ЩЕ СТАНЕ,ЩЕ ВИДИТЕ!!!ЩЕ СИ ИМАМЕ ВСИЧКИ ПОНЕ ПО ЕДНО,  АКО НЕ И ПО ДВЕ МАЛКИ,СЛАДКИ,ЗДРАВИ ,КОИТО ДА НИ РАДВАТ