Аз много добре познавам асистирана репродукция, таман 3 процедури имам зад гърба си, макар и не донорски. Но, кои сме ние да даваме оценка дали мнението на някого дали да дари яйцеклетки е обективно или не? Ама разбира се, че е субективно, нали тази жена ще дари собствените си яйцеклетки, не на съседката. Да, може да е неинформирана позицията, затова правилно отбелязваш - нужно е да запознаем хората в детайли с фактологията. Но дотам, без оценки, без укор. Само за това апелирам.
Още нещо. Има разлика между това да "изхвърлиш" яйцеклетка с месечния си цикъл и да дариш тази яйцеклетка, от която може да се роди дете, съвсем реално. И това дете наполовина е твое, макар и само биологично, нали не отричаме генетиката? Напълно разбираемо е да я мислиш яйцеклетката. Като правиш ин витро процедура със собствен материал, не мислиш ли дали ще се оплодят тези яйцеклетки, дали ще има ембриони накрая, които да имплантират? Мислиш, даже мислиш много повече, отколкото ако си просто донор, който не е минал през стерилитета. Аз лично си признавам, че след като станах майка, съм много по-малко склонна да стана и донор, именно защото съм минала през стерилитета. Знам, че звучи нелогично, може би странно, дори жестоко. Но е факт и моята причина също е тази - опасявам се, че ще я мисля тази пуста яйцеклетка. Особено като знам през какво съм минала, за да имам поне едно дете. Сигурно ви звучи объркано, жестоко, не знам. И на мен ми звучи, въпреки, че това са моите собствени мисли. Но е факт, че сега ги имам, а преди ги нямах - преди, когтато още се борех. Странно нещо е живота.
Аз съм твърдо ЗА донорството, да не си помилите обратното. Евала на който го може!