Страници: [1]   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
За празниците и традициите
« -: Януари 23, 2008, 11:38:13 am »
Хрумна ми да пусна такава тема след краткото обсъждане на Бабинден миналата седмица.
Пределно ми е ясно, че в ритъма на днешния ден, голяма част от традициите са останали някъде назад във времето, за съжаление.
Но все някъде, в някое крайче на България, те се спазват. /За медиите ни, това е събитие  :P/
Аз съм си селско чедо и в моето село все още донякъде спазваме обичаите - празнува се бабинден, правят се седянки, трифон зарезан, лазаруване, и др. /е, медиите ни посетиха по други поводи, но това е друг въпрос./

Започвам темата и се надявам ако идеята ви хареса, да я допълвате с останалите празници през годината и начините за празнуването им. :P Така винаги ще имаме подръка полезна информация.
 Абе празници да има!  :P

 
« Последна редакция: Януари 23, 2008, 16:15:36 pm от eli_v »
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #1 -: Януари 23, 2008, 11:39:13 am »
1 февруари – ТРИФОН ЗАРЕЗАН
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Рано сутринта стопанката омесва хляб. Освен това сготвя кокошка, като пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а после малко се припича. С питата, кокошката и бъклица с вино мъжете отиват на своите лозя. Там се прекръстват и от три главини всеки отрязва по три пръчки, после се прекръства и полива с бъклицата лозите. Това е “зарязването”. После всички се събират на едно място и избират “царя на лозата”. След това започва общо угощение.

2* март – Неделя Месопустна – МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
   Те са винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Вечерта преди заговезни е задушница. На Месни заговезни за последен път преди постите на трапезата се слагат гозби с месо.

9* март – Неделя Сиропусна – на всеопрощението – СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
   В началото на вечерта се извършва даване на прошка между домашните. Гозбите са: риба, рибник, яйца, баници, сготвени с масло, мляко и яйца. След вечерята започва хамкането на халва. Над трапезата, насред къщата, се връзва конец. На този конец най-напред се връзва въглен, после яйце, след това парче сирене. Залюлява се конецът и всеки гледа да хване с уста въглена /яйцето, сиренето/. В по-ново време хамкането става с халва.
 
15 март* - ТОДОРОВДЕН
   Нарича се още Тодорица, Тодорова събота, Конски Великден. Това е съботата след Сирни заговезни. Денят е посветен на конете – да се въдят и да са здрави. Празнуват и булките, които са се омъжили през зимата – за да раждат. Всяка къща меси обреден хляб, колак и се раздава за здраве. Освен обредни хлябове на този ден се приготвя гозба от леща. На Тодоровден се правят надбягвания с коне.

25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ
   Нарича се още Благовец и Благостене. Денят е в чест на свети Архангел Гавраил, който донесъл на бъдещата божия майка благата вест, че е определена да зачене от Светия Дух. На Благовещение всички се готвят да посрещат лятото и лятната топлина – измитат дворовете и хвърлят боклуците, които се запалват. На този ден долитат лястовиците от юг и съобщават “благата вест”, че лятото наближава. Тази вест чуват гущерите и змиите. Мечките се събуждат от зимния сън, кукувицата кука за пръв път.

19 април* - ЛАЗАРОВ ДЕН
   Празникът е свързан сЛазаруване - пролетен момински предбрачен обичай, изпълняван в Лазаровата събота и на Връбница, седмицата преди Великден.
Събират се група от 6 до 40, че и повече момичета”лазарки” в група.Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие, и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия.Лазарските игри биват: солови, по двойки, или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро- буенец; лазара - или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. В зависимост от местния стил- на едни места живо, буйно, другаде умерено и бавно.Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените.В Тракия лазарките “покланят Лазара” - кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя.След завършване на игрите хвърлят”Лазара”в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.


20 април* - ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА
   Черковният празник е Цветоносна неделя в чест на входа Господен в Йерусалим.
Народният празник е свързан с обреда на кумичене - пролетно, магично-гадателен момински обичай с песни и игри. . Момичетата, които предния ден са били лазарки, се събират и дружно отиват на реката /кумиченето става на река/. Изпълнява се за плодородие и против градушка.Прави от моми, престанали да лазаруват( по-рядко от самите лазарки ), а някъде с общо участие на всички жени. В някои села избират кумицата с особен ритуал- върху бохалка поставят залъчета хляб или цветчета, пускат бухалката в реката пряко на течението.Момичето, чието залъче или цвете излиза напред, става “кумица”.Отделно това гадаят още три пъти по същия начин, коя ще се ожени първа.След избирането в дома на кумицата играят хоро около софрата, на която е поставенапрясна пита. Кумицата се пуска , и докато другите играят, разчупва питата и подава на всяка мома от групата коматче за здраве.От Цветница до Великден кумицата-говее ( не говори) пред дружките си. Отговява на Великден, когато всичкия посещават с колак и червено яйце.Кумицата слага трапеза.Всеки отделен епизод от кумиченето има отделни песни, а някои епизоди са подсилени с хора.Кумиченето завършва с люлки на песен.Колкото по-високо се люлее люлката , толкова по-високо ще расте житото.

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
   21 април – ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
   22 април – ВЕЛИКИ ВТОРНИК
   23 април – ВЕЛИКА СРЯДА
   24 април – ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
   25 април – ВЕЛИКИ ПЕТЪК / РАЗПЕТИ ПЕТЪК
   26 април – ВЕЛИКА СЪБОТА

Великден се предхожда от седмица, наречена страстна неделя, през която най-тачени са срядата, четвъртъка и петъка.
   На ВЕЛИКАТА СРЯДА не се работи женска работа. На този ден се вият китки от здравец и се приготвят за следващия ден – Великия четвъртък, когато се разнасят на роднини и съседи за здраве.
   На ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК, преди да се покаже слънцето, се слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат и се поставят на изток – щом слънцето се появи, да ги види. С тези червени яйца се бае по лицата на членовете на семейството за здраве. На този ден нищо не се работи, нито мъжка полска, нито женска работа. Жените боядисват яйцата, месят и опичат обредни хлябове /козунаци/. Червеното великденско яйце играе важна роля при баенето, в лекуването и при развалянето на магии. Яйца за боядисване се събират от понеделника на Страстната неделя, но най-ценни са снесените на самия Велики четвъртък. Боядисването на яйцата върши най-старата жена вкъщи. Всяка боя е в отделен съд. На Велики четвъртък става подновяването /подмладяването/ на кваса. Къща без квас не бива да остава, защото берекетът си отива от нея. С кваса се замесват хлябовете – обредни и обикновени. На Велики четвъртък се пекат обредни хлябове.
   На РАЗПЕТИ ПЕТЪК нищо не се работи. Той е началото на дванадесетте петъци. На този ден момите и булките украсяват /”пишат”/ великденските яйца с шарки, които имат символно значение. Обредният хляб, който се меси за Великден, се нарича “боговица”, “великденски кравай” или “великденски колак”.

27 април* - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ВЕЛИКДЕН
   В черковния календар Великден е от подвижните празници, изчисляван според лунния календар. Най-рано е на 4 април, а най-късно на 8 май. За източноправославните християни това е най-големият празник, празнуван три дни.
   На великденската трапеза се отговява с яйца и обреден хляб. Първото червено яйце се слага под иконата за баене и лекуване. Когато се преборват с яйца се гадае кой ще е здрав през годината. Празничната трапеза не се вдига и през трите великденски дни. На Великден младоженците гостуват на кумовете си и на родителите на невястата. Младите носят червени яйца и кравай. На Великден се обличат най-новите дрехи. Надвечер се играе “затворено” смесено хоро – така се очертава магически кръг, символ на плодородие.
   28 април - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
   29 април- ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

   Следва СВЕТЛАТА СЕДМИЦА

6 май - ГЕРГЬОВДЕН
Голям народен празник.. Много от обичаите на този ден са придружени от песни и игри, като на някои места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник жените играят около черквата бавно ритуално хоро на песен. Гергьовските песни се пеят само на този ден и разкриват тревогите и надеждите на овчарите за плодородие. Гергьовден е и ден на цветята, наричат го “цветен Гергьовден”. Рано заранта преди изгрев слънце, хората от селото излизат да берат зеленина и цветя, от които ще вият ритуални венци за жертвеното агне. За ведрото в което ще се задоят този ден стадото, за “бучката”, в която бият масло, за портата ,за китките скоито ще обкичат кошарата, къщата стопанските сгради и трапезата с печено агне. Отиването за цветя и връщането е придружено с песни, в които са отразени сърдечните вълнения на младите и копнежите им за щастие. След обяд до тъмно се играят хоро на песен за здраве , а също и с инструментален съпровод. На гергьовските люлки се пеят любовни припевки.

* - подвижни празници
Датите на подвижните празници са през настоящата година  :P
« Последна редакция: Януари 23, 2008, 11:42:27 am от eli_v »
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #2 -: Януари 25, 2008, 15:03:22 pm »
eli_v, браво за хубавата тема  :balk_47: :good_post:
Прекрасно е да разберем, къде какви са традициите :)
Аз от доста време имам желание да седна с моята баба и да запиша какво се прави на всеки празник. Когато обаче се видя с нея,  все не ми остава време за това :(
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #3 -: Януари 25, 2008, 19:11:49 pm »
Като бях малка, от ОФ-то (Отечествен фронт - пояснявам за по-младите) ни организираха. Била съм и лазарка, и сурвакарка. Аз много обичах да ходя, щото колкото парички си изкарахме, си бяха за нас, а плодовете и яйчицата после ги разнасяхме на старите хора в квартала. Ех че беше хубаво, особено Лазаруването. То бяха костюми, то бяха репетиции с песни и танци две седмици преди това. И всичко това се случваше в центъра на София, до НДК. Сега няма кой да ме сурвака. :( А как обикаляхме ние. Не оставаше несурвакан в карето Евлоги Георгиев, Фритьоф Нансен, Васил Левски и Раковски.
Традициите не са това, което бяха. Нека да опазим празниците, без тях ежедневието ни е доста сиво.
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #4 -: Февруари 24, 2008, 11:07:28 am »
много ми допада темата.Браво.Няма да мога да се включа с допълнения , но юе я следя с удоволствие.Аз знам само основните празници,тия дето ги "знае всяко дете" :wink:
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #5 -: Март 02, 2008, 13:35:42 pm »
Цитат на: eli_v в Януари 23, 2008, 11:39:13 am

2* март – Неделя Месопустна – МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
   Те са винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Вечерта преди заговезни е задушница. На Месни заговезни за последен път преди постите на трапезата се слагат гозби с месо.

9* март – Неделя Сиропусна – на всеопрощението – СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
   В началото на вечерта се извършва даване на прошка между домашните. Гозбите са: риба, рибник, яйца, баници, сготвени с масло, мляко и яйца. След вечерята започва хамкането на халва. Над трапезата, насред къщата, се връзва конец. На този конец най-напред се връзва въглен, после яйце, след това парче сирене. Залюлява се конецът и всеки гледа да хване с уста въглена /яйцето, сиренето/. В по-ново време хамкането става с халва.
 

малко допълнение :)

Неделята на Месни заговезни е наречена неделя месопустна и традиционната вечеря е месо- пилешко, свинско. Прави се баница със сирене, извара и мас. След Месни заговезни до Сирни заговезни, цялата седмица е изпълнена с веселия, защото наближават строгите пости до Великден и до тогава ще бъдат забранени всички веселия. До сирни заговезни са позволени и сватбите.
На Сирни Заговезни, освен писаното от eli_v, се взема прошка по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мале, тате...". "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор. Характерен обичай на Сирни Заговезни е и запалването и прескачането на празнични огньове.
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #6 -: Март 19, 2008, 23:02:00 pm »
Цитат на: eli_v в Януари 23, 2008, 11:39:13 am
25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ
   Нарича се още Благовец и Благостене. Денят е в чест на свети Архангел Гавраил, който донесъл на бъдещата божия майка благата вест, че е определена да зачене от Светия Дух. На Благовещение всички се готвят да посрещат лятото и лятната топлина – измитат дворовете и хвърлят боклуците, които се запалват. На този ден долитат лястовиците от юг и съобщават “благата вест”, че лятото наближава. Тази вест чуват гущерите и змиите. Мечките се събуждат от зимния сън, кукувицата кука за пръв път.

пак се включвам с допълнение  :D

Именници- Благовест, Благовеста, Благой, Блага.
Обредна трапеза- риба (печена или варена), шарена пита, лучник.
Пробиват се ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.
Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари.
След този празник според народната българска традиция настъпва пролетта.
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #7 -: Март 20, 2008, 08:32:54 am »
Pepka, благодаря ти!  :D :bighug:
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #8 -: Март 20, 2008, 15:18:27 pm »
Цитат на: eli_v в Март 20, 2008, 08:32:54 am
Pepka, благодаря ти!  :D :bighug:

Моля, моля, eli_v :hug2:
Когато се сетя нещо пак ще се включа с допълнения  :lol:
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #9 -: Март 20, 2008, 22:32:11 pm »
Цитат на: Pepka в Март 19, 2008, 23:02:00 pm
Цитат на: eli_v в Януари 23, 2008, 11:39:13 am
25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ
   Нарича се още Благовец и Благостене. Денят е в чест на свети Архангел Гавраил, който донесъл на бъдещата божия майка благата вест, че е определена да зачене от Светия Дух.


Именници- Благовест, Благовеста, Благой, Блага.



Момичета, а Габриела според вас кога има имен ден, след като идва от Гавраил може би на 25.03 или на Гергьовден?
Активен

*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #10 -: Март 20, 2008, 22:37:24 pm »
Цитат на: maia_st в Март 20, 2008, 22:32:11 pm
Момичета, а Габриела според вас кога има имен ден, след като идва от Гавраил може би на 25.03 или на Гергьовден?

Гавраил празнува на Архангел Михаил- 8 ноември
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #11 -: Март 20, 2008, 22:50:34 pm »
Този вариант въобще не ми беше хрумнал, мерси Пепка !
Активен

*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #12 -: Март 20, 2008, 23:01:35 pm »
Цитат на: maia_st в Март 20, 2008, 22:50:34 pm
Този вариант въобще не ми беше хрумнал, мерси Пепка !

 :bighug:
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #13 -: Януари 23, 2009, 10:11:02 am »
Привет  :D

Връщам тази тема, че имам питанка  :wink:
С една колежка спорим по един въпрос.
Тя има внук - Валентин и казва, че празнуват имения му ден на 14-ти февруари.
Аз й казвам, че имения му ден е на 10-ти, а тя не та не.

Кажете ми кой е крив и кой е прав  :?
Че ме човърка отвътре  :wink:
Активен
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #14 -: Януари 23, 2009, 10:22:12 am »
Ели, абсолютно си права - на 10/02 се празнува Валентин. Ето и линк http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm#2

Активен

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
*
Re: За празниците и традициите
« Отговор #15 -: Януари 23, 2009, 10:26:08 am »
 :D Супер! :D
Кой да се сети, че има Православен календар  :oops:
Отивам да поспоря пак  :lol:
Благодаря, Рали  :D
Активен
Страници: [1]   Нагоре