Като бях малка, от ОФ-то (Отечествен фронт - пояснявам за по-младите) ни организираха. Била съм и лазарка, и сурвакарка. Аз много обичах да ходя, щото колкото парички си изкарахме, си бяха за нас, а плодовете и яйчицата после ги разнасяхме на старите хора в квартала. Ех че беше хубаво, особено Лазаруването. То бяха костюми, то бяха репетиции с песни и танци две седмици преди това. И всичко това се случваше в центъра на София, до НДК. Сега няма кой да ме сурвака.
А как обикаляхме ние. Не оставаше несурвакан в карето Евлоги Георгиев, Фритьоф Нансен, Васил Левски и Раковски.
Традициите не са това, което бяха. Нека да опазим празниците, без тях ежедневието ни е доста сиво.