Ох, Силвичка, и аз бях така! Ама такава жестока апатия ме беше хванала!!!!!!! Но - имаш ли идея защо не става и имате ли стратегия за действие! Аз мисля, че това ме искара от дупката! Идеята че вече знам какво правим и какво следва! И мъжа ми! Който ме накара да повярвам, че всичко ще се получи! Че имаме всичко необходимо, за да стане! Така че сега за последно го чакам да стане по естествен път и ако не - следващия месец доктора започва! Ние не успяхме, да видим той каква ще я свърши! 

Ами как ни се отразява - както на всички, зле. Не вярвам на някого да му се отразява добре. Всеки реагира различно - кой с апатия, кой с агресия ... ние сме от дейните хора, гледаме да не чакаме, а да правим нещо. Поне от нещата, които зависят от нас. Ходим на прегледи, пием си хапчетата, правим си плановете и не спираме да мечтаем. Така ни е по-лесно, защото знаем, че правим всичко според възможностите си.

Оххх това чакане - първо операция чакам...после лечение...пак чакам ...сега чакам МЦ и после ще чакам чудото да се случи. ама като се замисля , ако се случи си е залужавало чакането! успех на всички!

Здравейте и от мене момичета 
  Лудницата е голяма да аз доскоро давах кураж на моя приателка да не мисли за това, че ще стане, но аз сама попаднах в този капак сега и е много трудно наистина и аз се улавям че внесто да си гледам работата по цял ден се ровя из нета из подобни форуми и е влудяващо.Поне засега успявам да не влудявам моета полувинка,не коментирам нищо пред него поне той да е спокоен.Добре че сте вие тука иначе досега да съм.....
  Стискам палци на всички които чакат, да дочакат желаните 2 чертички.Успех !!!

Аз да си кажа, за другите неща май не мисля изобщо. Работя насила, чакам си датата и дано да почна вече процедурата. Отдавам се изцяло на форума и инфото в него. Ровя се каде ли не, мания какво да правиш . Единствената мисъл е за бебе, а може би две.......Живота ми се върти около това, а и на близките ми хора.

Имам няколко колежки ,приятелки,и роднини които чакат бебе... общо бременните около мен са 11 .. Аз не знам въобще как е възможно Господ да ме наранява така ... Правя всичко възможно да не мисля само за това ,но живота ми е изцяло подвластен на идеята,просто нищо не е в състояние да ме накара да мисля за друго... Това адски ме притеснява. Всички бременни около мен ми казват че не трябва да мисля за това толкова ,ма те вече са бременни и им е лесно да го кажат... Аз като ги попитам те успявали ли са да не мислят само за това ,не ми отговарят нищо... Което е показателно за мен. Мисля че е възможно да не мисли човек за това само когато не планира бременност,но и няма нищо против нея.. Ако стане,нека стане
Това е мнението ми... Започнеш ли планове за бебе край с всичко останало....

 абсолютно съм съгласна с lubaboiko!почнеш ли веднъж плановете е мнооого трудно да не мислиш за това!!особено като не се получава дълго време..направо откачаш..
при мен пречи много на всичко в живота ми,макар и да се старая да не се отразява-не се получава!!плача,отчуждавам се несъзнателно от приятелите си(особено тези,които имат деца или чакат ..защото ,когато ги видя им се радвам,а после като се прибера и плача с часове..затова просто се изолирам постепенно!!)ако не е форума,където срещам толкова много подкрепа,разбиране и сродни души..сигурно щях да изперкам съвсем
въпреки,че е по-добре да се стараем да мислим по-малко за това,колкото е възможно разбира се!!намирайте си други занимания,за да не ви е постоянно в ума !дано подейства при вас..и да не е ангажирано цялото ви време с мисълта за бебеправенето

Хей, сладки момичета, разочарована съм - мислех, че съм единствена и неповторима на света, а се виждам във всеки един от постингите ви! 

Неизвестността, надеждата, неуспеха, апатията, проблеми с любимия, съвземането, ентусиазма ... това са моменти от живота на всички ни. Трудното за мен е, че се сменят страшно бързо - адска въртележка - горе/долу, рационална/емоционална, отпаднала/хипер-активна ...

Аз съм ви май леля - на 38 г., но след последния неуспех качих всички бебешки мисли на тавана (уж) и се захванах да си организирам живота (уж). И така 3 години. В които не мина и ден, без да се сетя за болката си, защото няма как да я изключа.

Ами като е почнало - и аз да си излея мъката - от 2 седмици само плача. Особено през деня в офиса (отивам в тоалетната и там си поплаквам), лошото е, че шефът забелязва, че нещо не е в ред и ако продължавам така може и да се отрази лошо на работата ми. Вкъщи гледам да не си изпускам нервите, защото мъжът ми като ме види да плача започва един скандал, защо съм се тормозела, писнало му да ме гледа така... не ме разбира. Иначе откакто разбрах, че при нас по естествен начин няма да стане бебето само чета във форума. Вече се плаша защото май съм станала нещо като форумозависима. 1 час работя и хоп - във форума да видя няма ли нещо ново (някой нов метод за бързо забременяване да не са открили  ).

Май трябва да се вземем в ръце и да се стегнем, но как да стане това, някой ако е успял, нека ни помогне със съвети

1 час работя и хоп - във форума да видя няма ли нещо ново (някой нов метод за бързо забременяване да не са открили  ).

Май трябва да се вземем в ръце и да се стегнем, но как да стане това, някой ако е успял, нека ни помогне със съвети

  ти поне работиш - час,не час пак е нещо 
мене питаш ли ме като цял работен ден вися във форума,сакън да не изпусна нещо  я метод за зачеване, я нещо друго
абе единственото решение е  май май! докато не го видим всичките няма да мирясаме и това си е! 

Ами тежко е...за всички ни е тежко...какъвто и човек да си, ако ще да си най-големия оптимист не света, ако ще да си изпълнен с всичката вяра и надежда на света - НЯМА НАЧИН да не се отрази на живота на човек и всичко, което се случва в него.
При мен нещата започнаха добре, изпълнена с ентусиазъм, вяра и желание...до един момент обаче...когато осъзнах, че вече беше минала година и беше време да се обърнем към специалист по стерилитет. Тогава вече не бях толкова усмихната и окуражена...започнах да се страхувам, страховете ми се засилват все повече и повече...Всичко, с което преди се занимавах с интерес и голямо въодушевение - неща, които ми носеха радост и удовлетворение, бяха значими за мен и им се отдавах напълно...Вече не мога да им се зарадвам така...не мога обаче да си обясня защо...нямат нищо общо с този неуспех, но някакси аз самата отблъсквам това щастие, което имам, впусната в търсенето на другото...вместо да се опитам да живея пълноценно, да използвам всяка минута, да се радвам просто на това, което ми се случва, а не да страдам и тъжа по това, което не ми случва...
  леле, май имам нужда от психолог
Хората около мен не ми помагат...за което аз донякъде съм си виновна, тая всичко в себе си...Те не могат да усетят как загрубяват на моменти...две думи могат да бъдат причина да се заровя за три дни в дълбока мъка и отчаяние, без никой да разбере какво точно ми е сторил...
Често отлагам работата си докато не стане наистина крайно належаща...голяма част от времето си изкарвам като всички вас, четейки в "Зачатие", което обаче много ми помага и тук е момента да благодаря, че ви има!
Но нека не се предаваме, да си дадем по едно рамо и да се борим до край, убедена съм, че ще успеем.

Здравейте, явно при всички ни "хавата" е една и съща. Аз да си призная имам чуството , че ще лудна, започвам да усещтам симптоми, неща които са по-различни от др. път и постонно си мисля за това дали сме успели или не... Отделен е въпроса и за честите посещения в тоалетната...абе това психиката е нещо велико. Когато искаш нещо толкова силно ти можеш да повярваш и после идва момента на голямото разочарование.
А що се отнася до настроението...определено е променливо, ту си весел и изпълнен с надежда...ту обратното, но когато се позволи очакването да се намеси в професионалните задължения, става лошо.....
Абе с две думи, чакането е влудявашо!

Здравейте мили момичета
 Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче

Пуснала си в още две теми за двете чертички, еми браво ние тук все още чакаме и размишляваме над нещата от живота.

Здравейте мили момичета
 Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче

Поздравления!Кой като теб сега...
пък ние сме си тука с Депресията и Надеждата за Чудото.Мина ми М и този месец.
Моят вчера го питах - ще пробваме ли този месец за бебе?-отговори ми :Мисля по въпроса.
Все е нещо -предния месец дори не пробвахме.беше категоричен ,че не ще.
това е резултата, задето доведох майка му от 10 000 мили и пръснах $3000 по нея та той  и тя да са щастливи че ще са заедно 2 месеца след 16 години неговорене и сръдни.
Така ми се пада!
толкова ми е криво,обидно и предадено...
Балканска история...

Здравейте мили момичета
 Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче

Миличка, ама как избра точно във тая тема да пуснеш това. Ми огледай малко всички форуми и теми и си пусни питането там където му е мястото.

4естито elza76 ,стискам палци

здравейте момичета. хубаво е че ви има. аз също съм преминала през какви ли не кризи и депресии, все си намирам причини да не се виждам с приятелите си, все по-често съм раздразнителна и вного плача. аз също дълго време отлагах да се махна от старата ми работа, въпреки че много го исках все с мисълта че скоро ще съм в майчинство, т.к. правихме и няколко инсеминации. ама не. сега си имам нова работа, харесвам я, колегите ми са готини и това мн. ми помага /да не мисля постоянно/. събираме парички за инвитро и се надяваме!!! успех на всички ни!

Поздравления!Кой като теб сега...
пък ние сме си тука с Депресията и Надеждата за Чудото.Мина ми М и този месец.
Моят вчера го питах - ще пробваме ли този месец за бебе?-отговори ми :Мисля по въпроса.
Все е нещо -предния месец дори не пробвахме.беше категоричен ,че не ще.
това е резултата, задето доведох майка му от 10 000 мили и пръснах $3000 по нея та той  и тя да са щастливи че ще са заедно 2 месеца след 16 години неговорене и сръдни.
Така ми се пада!
толкова ми е криво,обидно и предадено...
Балканска история...

Като е тръгнало така и аз да се оплача.. В събота си чистя аз в нас и идва свекърва ми.. (живеем в два съседни апартамента)Лафи ми нещо разпитва ме и по едно време ми вика:"Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...
По принцип след година и 2 месеца се запитахме защо не се пазим ,а още нищо не е станало и решихме да потърсим експертно мнение.Аз си направих необходимите изследвания и мъжа ми също.След като за несох всичко при гинеколога ми ,той ми каза че съм идеална здрава майка и да правим редовно секс и няма как да не стане.. О'к .Получаваме спермограмата и новината ни удари в главите 80% неподвижни 5% бавноподвижни ,5% подвижни и 10% активно подвижни..Ние се стараем да решаваме този проблем с лечение и по- здравословен живот,но както и да е.. Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)