Когато Марио стана на 6 месеца и мен ме гонеха такива мисли. Та той дори не подозираше, че има дете. Споделих с други майки и както винаги се оказва - и сега не само аз имах този проблем.
Посъветваха ме да започна по малко, ама наистина малко да му давам детето. Например: "Моля те, подръж го докато отида до тоалетната". И после тичам обратно. Може да е било за малко - за 3 минути, ама няма как да го метне детето през рамо и да си играе на компа. Така лека, полека свикна с него. Когато беше на около три остана да го гледа един месец, а аз ходих на работа. Тогава за пръв път разбра, че да гледаш детето не е толкоз трудно, ама не можеш да свършиш нищо друго.
Има неща, които за теб са очевадни, но той не ги вижда. Има неща, които за теб са логични, но той не се досеща за тях. Има и хора, които са просто различни. Ами аз никога не съм получавала цветя от моя. Когато съм питала за подарък, винаги ми е казвал - купи си, не е нужно да чакаме повод... На първи март винаги му слагам една торба мартеници в чантата, а той се прибира накичен целия и ми връща торбата с "не ме занимавай с глупости". Днес например, след като го почаках половин час да се сети вече в колата сама си казах "Честит имен ден на мен". И той едва тогава се сети.
Но едно съм сигурна, ако чуе, че мъж бие жена си, после този мъж ще е труден за рисуване. А иначе не посяга, не се ядосва, не вика... Но комшията като ме заплаши веднъж и едва го удържах да не ходи да се разправят.
Аз просто го приех, че е такъв. Зная какво и кога да очаквам и пак много си го обичам.
Та всичко това го пиша, за да си помислиш още веднъж, дали всичко което си искала да кажеш си го казала в прав текст. Дали не си говорила с недомлъвки и той просто да не те е разбрал. Дали не си очаквала той да се досети за нещо, а той да си мисли за друго. Все пак не би ти казал нещо, което ще те ядоса умишлено.