защо пиша посред нощите ...ами защото вече и сън нямам като хората,защото отчаянието ме е хванало за гърлото и не ще да ме пусне..
защото се събудих в 4 и няма заспиване-ТОВА БЕШЕ! сълзи,сълзи и пак сълзи...така ли сме орисани незнам...подтискам си емоциите с месеци,но явно днес са избили с пълна сила..
имам усещането,че ще полудеея..толкова ме е страх,че няма да се справя в борбата,че няма да издържа на цялото това напрежение..
отчуждавам се от приятелите си,не искам да е така...липсват ми,но някак си вече немога да мисля за друго..обсебило ме е явно!
понякога се чудя-къде съм сгрешила,какъв урок трябва да науча..?защо ми се случва на мен..?защо изобщо трябва да има толкова мъка..
после си казвам,че има момичета,които пробват от повече години,пък са силни..не са седнали да реват..е,може би те си зняат какво им коства тази сила...,може би и те плачат,но се възхищавам на вярата им,защото моята усещам,че се изчерпва..
чуствам се толкова неразбрана от околните,че...нямам думи...може би затова и се затварям в себе си с болката..,защо да споделям с приятели като явно не ме разбират???
вчера вечерта даже моя много близка приятелка/бременна е в деветия месец/,която започнаха опити малко след нас,а забременя на втората година,даже тя не ме разбра...изпитала е очакването,страха,че няма да се получи..болката и разочарованието и се обърна да ми каже-"всичко ти е в главата"!толкова бързо ли забрави какво и е било на нея докато забремене..?омръзна ми да чувам тези думи от хора,които неразбират..нямат и понятие от медицина,както и колко всеобхващащи могат да са репродуктивните проблеми...омръзна ми да ми казват"успокой се"..лесно е да го кажеш,като си вече бременна...или като имаш дете..но колкото и да се старая явно не се получава..само се преструвам явно и заблуждавам себе си в повечето време,че съм оптимист..че вярвам,че ще стана скоро майка на здраво сладко бебенце и аз..
хората казват,че трябва да стигнеш дъното,за да потръгнат нещата..ами ако дъното е много дълбоко..
опитаха се вчера да ме успокоят,че ако немога да стана майка,ще си осиновя!и това от момиче,което е забременяло за два-три месеца...чудя се преди да кажеш нещо,не се ли замисляш как ще прозвучи...не се ли замисляш,колко може да го боли този човек????не се ли питаш,дали няма часове наред да го запратиш в размисли и отчаяние..?не се ли опитваш да се поставиш на негово място?явно -не!ако ми го каже,някой който е почуствал моите тревоги,не би ме засегнало,защото такъв е живота,не избираш какво ще стане,можеш да се опиташ да го промениш в малка степен,но незнаеш какво ще се получи!но да ми го каже,човек,който не го е изпитал е просто жестоко...нямам думи дори не искам да се сещам!
мъжът ми ми се сърди-"била съм се пристрастила към форума"..чудно защо ли?!тук поне не ми казват,че всичко ми е от главата...,че като се успокоя и когато най-малко очаквам ще стане..
незнам как е възможно да съм едновременно тооолкова гневна и тъжна от живота..две толкова противоречиви чуства,които буквално са ме стиснали сякаш.и няма пускане..
неразбирам...аз съм се старала дори да не говоря на теми за бебета и т.н. пред хора,които нямат деца,без дори да съм ги питала искат ли..или немогат..не е моя работа,а и не съм искала ако има проблем да бъркам в раната../и това е било дори още преди да разбера,че при нас има проблем/!въпрос на възпитание и на съпричатност към околните е да се поставиш за секунда на тяхно място..
постинга е станал много дълъг..спирам да пиша..излях си душата..донякъде..направих го тук,защото само тук мога да срещна адекватна реакция и разбиране..
годините продължават да си минават,а празнотата в мен си остава..

             

Миличка, вероятно мнозина ще прочетат своите собствени терзания в среднощното ти излияние. За жалост май много се чувстваме, или някога са се чувствали така.Като чета поста ти, е ми все едно си го писала за мен. Е, почти. И моята най-добра приятелка е бременна в 9 месец, забременя малко след мен. Много я обичам, но понякога се чудя дали не се самобичувам като се виждаме. Всеки път тя ми действа по един и същи начин! Прибера ли се плача като съдрана! Права си! Толкова сме вече обсебени, че се затваряме в собствената си черупка в опит да се скрием...сякаш по скоро от себе си, отколкото от другите. Аз съм с 12 годишен стерилитет и за себе си съм стигнала до извода, че мога да се успокоя единствено ако това за което мечтая ми се случи! Колкото и песимистично да звучи. Историята ще се повтаря и повтаря. Ще се съвземаш и отново ще тъгуваш....до момента в който ще гушнеш своето бебе. Моля се най- искрено това да се случи по-скоро! Но за целта трябва да си силна! Колкото и трудно, дори невъзможно да ти звучи! Със зъби и нокти ще се борим за нашето щастие и не бива да се предаваш. Дай кратък покой на душичката си и с нови сили НАПРЕД!!!!

everything_possible е напълно права и съм съгласна, че каквото и да ни коства борбата за така мечтаното детенце, трябва да сме силни и само напред!

Чета, чета...очите ми се насълзяват, а това, което исках да отвърна на всеки прочетен ред просто отлетя, изпари се и сега не знам какво да кажа...
По въпроса с хората и тяхната нетактичност...техния съвет да се "успокоиш" и т.н. - всички знаем, че това са просто думи, просто това е най-лесното, което може да се изрече, за съжаление безмислено. Ако имаше как да си запушим ушите за хорските съвети , съжаление и акъл - най-добре! Винаги съм казвала, че ако не знаеш какво да кажеш, по-добре е да замълчиш.
Поплачи си, потъгувай....След всяка буря идва хубаво време. И нашето ще дойде. Ще видиш! Животът е низ от щастие и мъка. Просто така е уреден светът. На нас е било отредено да страдаме преди да изпитаме щастието.
Миличка, пожелавам ти да бъдеш най-щастливата и обичана жена на света!
Никога не забравяй, че "Хубавото на лошото и лошото на хубавото е, че и двете свършват"!

Катенце.Разрева ме. В такива моменти чети историите в сайта, където момичетата споделят как са успели след дългата борба. И знай че успяват само борещите се,така че след като си поплачеш стани,усмихни се и продължавай напред.

Кате,миличка поплачи си,това винаги помага.Пък после вдигни глава и продължи напред.Щастие не се придобива лесно,трябва да се бориш.А ти си силна жена,вярвам в това и ще се справиш.Прегръщам те и знай,че винаги ще имаш моята подкрепа!

опитаха се вчера да ме успокоят,че ако немога да стана майка,ще си осиновя!и това от момиче,което е забременяло за два-три месеца...чудя се преди да кажеш нещо,не се ли замисляш как ще прозвучи...не се ли замисляш,колко може да го боли този човек????не се ли питаш,дали няма часове наред да го запратиш в размисли и отчаяние..?не се ли опитваш да се поставиш на негово място?явно -не!ако ми го каже,някой който е почуствал моите тревоги,не би ме засегнало,защото такъв е живота,не избираш какво ще стане,можеш да се опиташ да го промениш в малка степен,но незнаеш какво ще се получи!но да ми го каже,човек,който не го е изпитал е просто жестоко...нямам думи дори не искам да се сещам!

наистина незнам какво да кажа в свое оправдание.
съжалявам че се намесих,направих го с най-искрени чувства,повярвай ми!
от вчера до днес хиляди пъти съжалих за това,което ти написах,не е извинение,но понякога думите излизат преди да помислиш...
последното,което съм искала е да ти причиня това...
сега стоя и рева от яд,но стореното-сторено.
Кате,ти си страхотен човек,за жалост не те познавам лично,след тази случка едва ли ще имаш такова желание...
За стотен път съжалявам,постъпих страшно глупаво спрямо човека,който ми помогна толкова много,когато имах нужда...
повече не мога да кажа,ако мога някога да ти помогна с нещо...

Мила Любопитка,
и аз минах по много трънлив път, докато видя положителния резултат. И искам да ти кажа, че изводът, който си извадих, е: Успяват само силните и упоритите. Това не значи, че не можеш да си поплачиш, но не се самосъжалявай. Стани, избърши сълзите си и повярвай, че ти ще успееш! Направи всичко, което е нужно, действай, не спирай... От теб зависи!
Силно те прегръщам!

благодаря ви момичета на всичкчки
dеkki,Pukanka прави  сте ще се боря разбира се..просто вече ентусиазма ми намалява..и вярата..някак си се затварям в себе си и се оставям на течението..,а по лекари пак ще ходим,докато можем!сигурно е от хормоните това ми настроение..като ми свършат сълзите,ще започна пак да се усмихвам и така до следващият път.
everything_possible вероятно и аз тогава ще спра да се тормозя и ще се успокоя,когато стане реалност..,когато гушна свое бебе-здравичко,да го гледам как расте..и т.н. ..
sisilia сигурна съм,че не си искала да ме обидиш..аз не ти се сърдя..болката ми не е продиктувана от твоите думи...тя си е в мен...всички страхове си ги има..просто ги подтискам в повечето време и понякога,някой изважда на показ това от което се ужасявам!!!недей да плачеш,ти нямаш вина за това,което чуствам...наистина!просто такива са обстоятелсвата в момента,надявам се да дойде по-скоро хубавото и при нас,че вече доста време е лошото..
вчера много ми се насъбра..
благодаря ви още веднъж на всички,за подкрепата..още през ноща,след като си излях голяма част от мислите се поуспокоих..

Катенце 

Мила Любопитка,
Това е моментно. До болка ми е познато. Защото ние 13 години се борихме. За тия 13 год, колко ли пъти съм ги преживяла тия моменти... Отваряш очи сутринта, поглеждаш момчето до теб, казваш си, колко е  хубаво че сме заедно, колко е хубаво, че съм жива и здрава.... и продължаваш-.... да се бориш... това е... няма друг начин, не оставяме емоциите да ни преборят... какво като се оставиш на тях... какво печелиш.... затъваш и правиш живота си и този на любимите хора около теб горчив. А той е пълен с ужасно много хубави неща... и без собствено дете. Просто трябва да ги осъзнаеш,приемеш и НАСЛАЖДАВАШ.

Не съди човека, който ти е казал, че можеш да си осиновиш дете. Така е. Истината е това и тя е много красива. Аз съжалявам, че толкова години разсъждавах по същия начин и не си осинових дете. Като тесногръд човек. Ужасно съжалявам. Сега ме спира единствено немската тъпа система за осиновяване. Прекрасно е да си осиновиш дете. И понеже ние сме много раними на тази тема, не можем да разберем доброто намерение на хората, които ни го казват. Замисли се, дали наистина е искала да те обиди жената????? Не вярвам.

И се борете.... Ако имате желание... има много примери около мен, които доказват, че с упорита борба целта се постига.
Аз съм един от тях
Успех

Катенцето е яка мадама и сигурна съм днес вече е по-добре.Нали Катенце?

Катенцето е яка мадама и сигурна съм днес вече е по-добре.Нали Катенце?

ДА  !няма как да е иначе пуки..ти си ме знаеш от други теми..просто последните седмици/или месеци ,незнам../ми се е насъбрало и така..малко сме чуствителни знаете към забележки свързани със забременяването..
 albenanedelcheva ,като цяло се старая да съм силна,да гледам от положителната страна на нещата..,но има моменти в които просто позитивизма ми се е изчерпал и отстъпва място на другите емоции..щом си го преживяла знаеш колко е огромно напрежението..!няма как да се сърдя на никой/предполагам че думите не са казани с цел да ме наранят но това е последицата/,а пък sisilia специално е много мило момиче и никога не съм имала нищо против нея/затова по-горе не и бях споменала името,защото неисках да се чуства виновна или да тъжи заради моята болка/,сигурна съм че в бъдеще ще подбира по-внимателно думите..тя е много топъл човек и беше просто съвпадение че в един и същи ден доста хора ми говориха за едно и също,по-един и същ начин и така ме накараха да се замисля за неща,които не си позволявам да мисля..от там дойде и цялата болка..
що се отнася до осиновяването,аз лично не съм готова да мисля по този въпрос..това би означавало да се примиря окончателно,че няма да стана майка на дете което е моя плът и кръв,а такова примирение от своя страна би ме запратило в тотално отчаяние..просто се надявам да не ми се налага и да успея в борбата за бебе,което е частица  от нас с мъжът ми!
ще пусна един линк,който описва чудесно болката ни и настроенията..http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27,може би някои вече са го чели..
  на всички и още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ !

Аз съжалявам, че толкова години разсъждавах по същия начин и не си осинових дете. Като тесногръд човек.

Тово обобщение е меко казано обидно!
Мисля , че осиновяването е дълбоко личен процес и не е етично да бъдем слагани в категории.

Цитат на: albenanedelcheva в Февруари 28, 2008, 00:58:35 am

Аз съжалявам, че толкова години разсъждавах по същия начин и не си осинових дете. Като тесногръд човек.

Тово обобщение е меко казано обидно!
Мисля , че осиновяването е дълбоко личен процес и не е етично да бъдем слагани в категории.

Efirche, съжалявам, явно не съм се изразила правилно /ама полузаспала в полунощ ..../ Като тесногръда оценявам себе си, казвам както го усещам, Като се обърна толкова години назад и си спомня пред какъв емоционален ужас изпадах, когато чуех за осиновяване. Просто ми трябваше много време да осъзная, какво всъщност е осиновяването. И колко прекрасен акт е то.
На Любопитка исках да вдъхна кураж, да продължава да се бори, да не унива. Да знае, че има хора като мен например с много години борба, много безуспешни опити и много разочарования. Разбира се, че съм преживявал същите кризисни моменти. Затова й казвам, че е моментно, да вдъхни сили, да се отърси, да се наслаждава на живота, в който наистина има и многхо други прекрасни неща, просто човек трябва да ги съзре...
Извинявам се ако съм засегнала някого

Поздрави

Ох, момичета, много болезнена тема сте захванали. Чета я от известно време и.. се опитвам да я прескоча. Инстиктивно. Този негативизъм не е нужен никому, повярвайте. Каквото и да се случва!

Кате, скъпа, ти си млада, няма за къде да бързаш. Виждам, че си доста емоционална и импулсивна, искаш всичко да става бързо и влагаш страшно много усилия. Хубаво, но това никак не е в твоя полза. Гледам те как всеки месец се люшкаш между силната надежда и безкрайното отчаяние. Това са много крайни настроения. Сещам се какво може да се случва в душата ти.. и ти съчувствам.

Сещам се също, че някой из темите в този форум беше пуснал линк към един филм - "The secret". Не помня кой и кога, но силно ти препоръчвам да го гледаш в моменти като този, когато се чувстваш безсилна срещу съдбата. Съвети няма да ти давам, всеки човек е различен и върви по свой собствен път. Но определено повечето жени имаме нужда от помощ за да излезем от емоционалните дупки.

Аз съм върлия разпространител на "The secret". Кате ,наистина го гледай.Как пропуснах на тебе да ти кажа.Филма наистина ще те промени.

Пукиии, моля те, дай някакъв линк или нещо друго за тоя филм, защото аз рових онзи ден в нет-а,ама наерих само някаква американска боза с някакви интервюта, и тя се казваше "тайната",ама по-скоро приличаше на някакъв сектантски филм

извинявам се за спама