Абе Денди...
Нямаше как да пресъздам тона му
По-скоро беше успокоително.
При мен влязоха Козовски - младши, Ковачев и Кисьов, освен Александров
Александров ми беше обяснил как минава всичко и бях подготвена и като ми вързаха краката на магарето (това се прави с цел да не мърдаш несъзнателно по време на самата пункция) и започнаха да влизат един по един в малката стаичка, им викам "какво ще ме правите бе ей...
Освен тях в стаята бяха Малена, Ани и анестезиоложката. Беше ми много смешно, а и те бяха весело настроени и добре се посмяхме преди да започне процедурата и аз да заспя. При пускането на упойката ми пожелаха лека нощ
Беше ме страх само от упойката - в смисъл и преди са ми били пълни упойки и беше ужасно и по време на упойката и самото събуждане след това, но се оказа, че тази упойка (Диприван мисля се казваше) е различна от предните и хубаво си посънувах. После се събудих лесно и ми беше спокойно и леко на душата. Събудих се на магарето - Ани, Малена и санитарката бяха в стаята и дори се опитах да им помогна с развързването, а те умряха да се хилят с мен и ми обясниха спокойно да си лежа, а те ще направят каквото е нужно. Слязох почти сама от магарето, с маааалка помощ от санитарката и като ме изкарваха от там ми беше важно дали мъжа ми е навън. Като го видях и се нахилих като репичка
После полежах малко в стаята и след час - час и половина си тръгнахме за Добрич.